Патрик Модиано: Дора Брюдер

IMG_0045
Вероятно защото съм силно изкушена от този период – около Втората световна война, вероятно защото обичам Париж, вероятно не само защото взе Нобелова награда, Дора Брюдер на Патрик Модиано ме отведе за дълго в онези времена, улици, истории.

Книгата ме порази. Изживях историите, изчезналите случки, забравените, потъналите в прах, отминали, далечни и все пак реални, случили се, истински.

Безсмислието на войната в контраст с малките улички на Париж. Дати и детайли, в замяна на болка и липса. Защото е лесно да забравим.

„Аз не бях нищо, сливах се със здрача, с улиците.“

„Много време трябва, за да излезе на бял свят потъналото в забвение.“

„местата пазят поне лек отпечатък от хората, които са живели там“

Преводът ми харесва. За корицата ми се струва, че очаквах маааалко повече.
Силно препоръчвам.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *