когато на корицата пише „Нобелова награда за литература“ очакванията се вдигат. красивата корица допринаса още за това.

промяната за мен бе един спокоен разказ, който ме върна години назад, без особен сантимент, без нещо необикновено като емоция, случки, сюжет. вероятно за хората с афинитет към соц-а би звучал любопитно. ще очаквам следващата, наградена всъщност книга на автора.

още за книгата в Kafene.bg, а също и гледната точка на Библиотеката

Follow

ясно е, че четящите деца като цяло имат по-голям шанс да успеят. да успеят да имат работа, която ги прави щастливи. да успеят да намерят себе си, пътя си.

началните учители имат доста важна роля в този процес. за жалост, обаче, не са много подпомогнати в изясняването именно на тази си важна мисия.

правим тази работилничка за начални учители, които обичат да виждат учениците си с книги, супяващи и развиващи се. ще е на 23-ти март и мисля, че ще е забавно, полезно и интересно.

все още има няколко свободни места. повече инфо и записване – тук в Kafene.bg

Follow

Сиела отново с добър жест към родните автори и техни почитатели – само на 3-ти март всички заглавия от български автори са на 50% от коричната си цена!

Follow

в ден на фарсове и цинизъм като този реших, че е подходящо да споделя впечатления от новоизлязлата на български книга на култовия Фредерик Бегбеде „помощ, простете„. да не си мислим, че само тук и само сега е така.

„като всички останали се правех на нормален. … приличах на моята лишена от структура епоха. признавам, че е отвратително да се живее без гръбнак. наистина не знам как се справят останалите безгръбначни“

„всъщност бих искал да ви разкажа как разбрах, че тъгата е необходима“

„нашето общество вярва, че може да мине и без воля, но в крайна сметка да знаеш какво искаш, е доста сериозен проблем.  всеки има нужда от точно определена цел, а нашата цел става все по-мъглява. без мечти се превръщаме в безцветни животни, в блуждаещи скиталци. обезсмисляме се и се изгубваме. за кратко може и да е приятно …“

„толкова е сложно да си самотен. самотата е бреме, с което трябва да се свикне, като със смъртта …“

има още свежи изречения, но въпреки тях вероятно няма да дочета я дочета. може би книгата все пак на мнозина ще се хареса.

Follow

ето как беше през септември (когато писах с апел за помощ за оправяне на помещението)

ето как изглежда сега. радвам се, че се намериха спонсори – за паркета Практикер, а за латексирането Az-deteto.bg, на Инвестор БГ

защото книгите заслужават по-уютен дом, а децата ни – още повече. сега остава да се намерят още средства за книги и всичко ще е приказка. и най-важното – да водим децата си редовно до там. и да им четем. и да ги научим да обичат книгите.

Follow

веселяшка, модерна, забавна, цялата в едно изречение – такава е Уроци по танци за възрастни и напреднали на Бохумил Храба. книгата е симпатична и усмихва

„най-добре ще е хората от цял свят да се разберат и да спрат да правят деца , отивате на екскурзия и не можете се размина от народ, да се въведат удръжки от заплатата, за едно дете петдесет крони, за второ още сто, за трето – триста, за пет деца – половин заплата и тояги на голо насред площада, така времената ще станат отново такива, че да можем да ходим с красавиците в горатав гората и да отдаваме дължимото на европейския Ренесанс без притеснения“

„а Либушка извика Господи, боже мой, аз се засмях и викам ама аз не съм Господ, само господин … това я разсмя … така ми отвори път към ново приключение и аз отново бях господар на положението“

още за Уроците и Храбал има в Kafene.bg

Follow

обратното на реалност е утопия. обратното на утопия е антиутопия.

струва ми се, че поне веднъж годишно е здравословно да се прочита по една подобна книга. за 2012-та с калокаин и тихото слънце ми станаха две. но не ми бяха в повече.

интересното е, че калокаин предшества 1984-та на Оруел. написана е след като шведката Карин Бойе в била в Съветския съюз през 1928 година и след това в Берлин. първото издание на книгата е от 1940-та, но и днес романът звучи изключително актуално.

в калокаин се разказва за Световната държава, която граничи с други подобни държави. хората живеят под земята и всичко е в името и за благото на Държавата, а индивидът е изцяло заличен. както във всяко друго подобно място всичко е под контрол, а калокаинът дава на Държавата контрол и върху човешките мисли. въпреки всичко надежда има …

„не всички са достатъчно честни, за да чуят честните думи, това е тъжното …

между двама души може да има мост, стига да е доброволен – стига да е даден като дар и приет като дар …

искаше ми се да вярвам, че в хората има зелена дълбина, море от неосквернена сила за растеж, която стопява всички мъртви остатъци, лекува и твори във вечността … но не съм я виждал. това, което знам е, че болни родители и болни учители отгледжат още по-болни деца, докато болестта се превърне в норма, а здравото в ужасяваща гледка. самотните раждат още по-самотни деца, изплашените – още по-изплашени.

аз съм винтче в машината. същество, на което са отнели живота. … все пак съм жив – въпреки всичко, което са ми отнели – и сега знам, че това, което съм, ще поеме нанякъде.“

книгата ми хареса. поздравления и за превода и за корицата.

още за калокаин – в Kafene.bg

Follow

по традиция последния пост за годината завършвам с цитат от книгата, която чета в момента. калокаин на Карин Бойе

„Предполагам, че е уместно да се използва думата „любов“, когато хората насред отчаянието все пак се държат здраво един за друг, сякаш въпреки всичко може да стане чудо – тогава самото мъчение придобива един вид собствена стойност и се превръща в свидетелство, че двамата имат поне едно общо: очакването на нещо, което не съществува.“

последно за 2011 – Калин Терзийски
последно за 2010
последно за 2009 – Айн Ранд
последно за 2008 – Мураками

Follow

харесва ми да срещам хора, чиито професии не изискват, не са свързани пряко с четене, а повечето от колегите им не четат художествена литература. ще разкажа за Йорданка и за Марто, които срещнах на различни места и ме впечатлиха с това, че обичат да четат.

Йорданка.

Йорданка е малко над 40 и работи като касиер в банка. и харесва четенето. чете различни неща. в момента чете 1Q84 на Мураками.

Мартин.

Марто е много добър фитнес инструктор. малко под 30. в свободното си време чете. обича фентъзи и не подхваща нова книга, докато не приключи предната.

искам да срещна още такива хора. вероятно и ти познаваш – запознай ни или ми кажи за тях 🙂

Follow