помощ, простете

fb

в ден на фарсове и цинизъм като този реших, че е подходящо да споделя впечатления от новоизлязлата на български книга на култовия Фредерик Бегбедепомощ, простете„. да не си мислим, че само тук и само сега е така.

„като всички останали се правех на нормален. … приличах на моята лишена от структура епоха. признавам, че е отвратително да се живее без гръбнак. наистина не знам как се справят останалите безгръбначни“

„всъщност бих искал да ви разкажа как разбрах, че тъгата е необходима“

„нашето общество вярва, че може да мине и без воля, но в крайна сметка да знаеш какво искаш, е доста сериозен проблем.  всеки има нужда от точно определена цел, а нашата цел става все по-мъглява. без мечти се превръщаме в безцветни животни, в блуждаещи скиталци. обезсмисляме се и се изгубваме. за кратко може и да е приятно …“

„толкова е сложно да си самотен. самотата е бреме, с което трябва да се свикне, като със смъртта …“

има още свежи изречения, но въпреки тях вероятно няма да дочета я дочета. може би книгата все пак на мнозина ще се хареса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *