вероятно за мнозина темата за безопасния интернет за нашите деца в контекста на днешния ден е не на място, не актуална. истината е, че тази тема е доста неглижирана и от родители и от учители и от институции, а докато се вълнуваме от политики и скандали децата ни са онлайн, без контрол, без насоки, без предпазен колан
в последните дни обикалям училища на много места и срещам много деца. говоря с тях. ето и първи впечатления:
– децата са масово онлайн, няма дете от 1 до 4 клас, което да не влиза в Интернет – това се предполага;
– децата масово са онлайн с часове и без родителски контрол – хм, и това някак го знаем;
– децата са с мобилните си телефони на училище – телефоните звънят в час, децата излизат да говорят, без да има изключителна нужда от това; задължително да се събират мобилните телефони на входа или поне да не звънят в час;
– да, почти всички деца лъжат (със знанието на родителите си) за възрастта си в Интернет и ползват фейсбук и социални мрежи;
скоро ще имам и подробни статистики и още по темата
Follow
Няма ли училищна библиотека/медиатека, няма към кого да отнесеш наблюденията си. проблемът не е че децата в сф са онлайн през цялото време, проблем щеше да е ако бяха отвън. Учителите не са там, а когато са – като библиотекарите, не знаят какво да правят. Предложението ми да правят като колегите си навсякъде по света се посрещна с – говорим на различни езици, имате административно бюрократичен и назидателен тон, не познавате какво вършим за 350 лв заплата на месец и откровена насмешка. Не децата, възрастните не са в час.