„Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви?
Отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.
Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти?
Дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно,
щом той ме повтаря, нали,
щом той ме повтаря… Дали?“
О, първите два-три стиха не успях да ги разпозная 🙂 Помислих, че и вие пишете стихове. Ето ви за за настроение (и вдъхновение надявам се) едно мое нещо – http://chitalnia.wordpress.com/2009/05/24/balgarska-poema/