първоюнско, с голяма доза носталгия

„Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви?
Отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти?
Дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно,
щом той ме повтаря, нали,
щом той ме повтаря… Дали?“