Наясно съм, че и заглавието и темата и публикацията звучат на част от хората налудничево. Моля, ако мислите така не четете нататък 🙂
Както вече съм споделяла – от години вече компостираме. Не е сложно, не мирише и наистина смятам, че всеки, който има начин следва да компостира. А мисля, че всеки може да има начин.
На терасата имаме две саксии по-големи (ръчно сковани от дъсчици), които използваме за компостиране през зимата, за да не ходим до големия компост в снега. Обикновено този компост използвам за разсаждане на цветята пролетно време. И тази пролет така. Но сред сложените цветя тръгна нещо неочаквано – картоф! Не го бяхме садили специално, разбира се, в компоста. Явно от обелки е тръгнал и ето, че го оставихме до към края на юли, когато цъфна обилно и реших, че искам да го извадя, беше завзел цялата голяма саксия. Нямах никакви очаквания, макар зелената маса отгоре да бе внушително силна и голяма.
И ето, хоп – едно, две, много картофчета и по-едри картофи!
Самият компост, очевидно вече саксия с хубава пръст след изваждането на картофите:
Междувременно до картофа имахме няколко салатки (от разсад, сложени, не случайни), както и тагетис от семе.
Картофите бяха доста (над кило от 1 корен), здрави и хубави.
И бяха, съвсем естествено, изядени 🙂
Сега, не че е голямата работа. Но е голяма.
Ние сме 5 души, очевидно с едно гнездо картофи сме доникъде. Но, тези картофи са си подарък, изненада, дар. Няма емисии за тях – не са пътували, не са били вадени с машини, пакетирани, носени, лежали в склад, продавани. От терасата – в тигана 🙂
Тези картофи са си наши. Ама баш.
Днес с група приятели обсъждахме. Аз много вярвам в компостирането. И в компоста като философия, като възможност, като инкубатор за живот.
Е, този пост чака отдавна, радвам се, че му дойде време да го споделя. 🙂
За компостирането писах:
Компостиране на терасата с цитруси
Любо Ноков великолепно разказа за това на TED
И за зеленчуковите композиции, подходящи за компост писах тук.
Още по темата писах:
Градско земеделие от Словакия.
Споделената зеленчукова градина на Горичка
Споделената градина в парка Темпелхоф – вдъхновение
Градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни