The LEGO Movie. всичко е чудесно.

the_lego_movie_poster

по оценка на моите деца филмът е най-якия в последно време. надминава дори Замръзналото царство.

оптимистичен. да – с американската мечта – от всяко обикновено лего човече, на 100% еднакво с всички останали, вървящи изцяло и само по инструкциите – може да излезе герой, който да смени посоката, да промени света. имаме нужда от това.

„everything is awesome“ е чудесен мотив, който децата още припяват.

личната ми благодарност е за това, че позабравената кутия с лего елементи у нас в последните дни е център на многочасово внимание. приключения с невероятни творения и светове вилнеят у дома! вдъхновение!

писах също за най-яките анимационни филми на еко тема

героите на протеста. Мария.

maria-kavlakova

един от моите големи герои на протеста е Мария Кавлакова. почти всяка вечер на площада. неуморна. непримирима. усмихната.

днес бе успешния финал на проекта на Мария 240-240-240: 240 души задават въпроси на депутатите на 240-я ден от протеста. днес всеки депутат получи в плик своя въпрос.

на мен ми се падна Кирчо Атанасов. попитах го: Смятате ли наистина, че сериозни промени в една толкова важна за бъдещето на България област като образованието могат да се случат с чисто козметични промени в законите, касаещи професионалното и висше образование?

Мария, ти си герой!

снимка: Васил Гарнизов

още от моите герои на протеста: Юлия, Мишо, Люба, Апостол, Мария, Иво, Христо, Петър, Яшу,
Николай

#оставка #избори #България #промяна

8 златни правила за безопасен Интернет за нашите деца и размисли по темата

Screenshot-34

за поредна година (от 2007-ма насам) февруари работя по каузата децата и тяхното безопасно сърфиране в Интернет. и днес за пореден път отбелязваме международния ден за безопасен Интернет.

с разочарование мога да кажа, че в Министерство на образованието и Държавна агенция за закрила на детето (безопасният интернет като тема е там прехвърлен удобно) нехаят. действат проектно-проформа. типично.

за жалост учителите, колкото и да са отдадени на учителстването, по-често не са подготвени, отколкото обратното, да отговарят на детските питания. камо ли да учат, показват, съветват компетентно. има изключения, за радост. но като цяло картината е тъжна.

в 5-ти клас учениците започват да учат да пишат на компютрите на БДС (български държавен стандарт). в 5-ти клас средният български ученик вече има кариера онлайн от поне 2-4-6 години. има свое мобилно уствойство (лаптоп, таблет или смарт телефон) – около 50% от децата в големите градове, има свой профил във фейсбук – около 75% от децата в 4-ти клас. излъгал е за възрастта си там. родителите му знаят това. учителите също. всички са в една голяма колективна лъжа. но до тук всичко е в рамките на нормалното. и относително безопасното.

големите проблеми идват при големите деца, както гласи народната мъдрост. тези между 8 и 12 клас. а там вече наистина никой дори не се досеща за възможните казуси. още по-малко някой работи с тях целенасочено (с малки проектни изключения).

за да завърша все пак позитивно се радвам, че фондация БГ Сайт имаме подкрепата на Британски съвет и ще имаме нов тираж на книжката Сърфирам безопасно, ще обикаляме училища в София и други градове, ще срещаме ученици 1-4 клас, ще говорим с тях, ще разясняваме. Събирам предложения ако искате да наминем и във вашето училище между 15 февруари и 15 март пишете на info@bgsite.org, а за най-запалените по темата безопасност онлайн родители – събираме Родителски съвет, за да мислим как да продължим нататък и да опитаме да достигнем Министерство на образованието и педагогическите факултети и всички, от които зависи промяната.

а междувременно може да принтирате тези правила, да ги осъдите с децата си и да ги сложите около компютъра у дома 🙂

#safeinternet #bgsite

към моите студенти

IMG_3834

прекрасни млади хора,

пълни с енергия, чар, романтика, разсеяност, усмивки, желания, амбиции, идеи, търсещи, любопитни, настоятелни, нови, различни, напористи, изискващи, непримирими, споделящи, може би умерено наивни, може би много по-решителни, пъстроцветни, освободени, общуващи, четящи, находчиви, прекрасни млади хора.

пожелавам ви да успявате да намерите пътя си, без значение от трудностите по него.
пожелавам ви да си позволявате да грешите и да успявате да си взимате поука от това.
пожелавам ви да намерите мястото и призванието си, което да ви радва, без значение от дипломата, какво казват у дома или какво очаква обществото от вас.

а на България пожелавам да има повече такива като вас!

тук идеите на този випуск студенти за България

Студентите от НБУ си пожелават такава България

студентите от НБУ искат България да бъде:
. единна
. свободна
. без корупция
. с по-добра инфраструктура
. без анархия, със закон и ред
. по-отговорна
. независима
. истинска
. честна
. толерантна
. водеща
. чиста
. виждаща
. вдъхновена и вдъхновяваща
. впечатляваща
. със светло бъдеще
. по-усмихната

цялото видео е тук

благодаря на всички от курса, които се включиха с идеи и в реализацията! чудесни сте! пожелаваме си вашата България да ни се случи!

#дансwithme #промяна #България

Europe, do you know why Bulgaria is protesting?

Dear Europe, do you know why Bulgaria is protesting?

Last week Rumen Stoev and Petya Dzhongova from The Early Rising Students of Bulgaria (https://www.facebook.com/earlyrisingstudents) and Mihail-Ernesto Mihailov, Teodor Mihailov and me [Justine Toms] – representatives of the Bulgarian Protest Network (http://protestnamreja.bg/engl/) visited Brussels for a series of meetings with representatives of the European Parliament, the European Commission and various non-governmental organisations. We met people from the Offices of EU Justice Commissioner Viviane Reding and EU Energy Commissioner Günther Oettinger. We were invariably received with great interest.
Here are my major impressions, in brief:
Amazing! The European Parliament is not guarded by three cordons of police, unlike the Bulgarian one. We didn’t see a single policeman in Brussels, even though there were protesters in front of both the parliament and the EC building every day. Smiling MEPs walked around freely and none of them waved their middle finger at us.
On a more serious note:
Bulgaria is under a regime of suspended democracy at present – it has already become clear to Europe. We had over 20 meetings and most MEPs and representatives of various European institutions proved to be (at least partially) aware of what is happening in our country. Total lack of media freedom is an alarming fact. Bonds between public institutions and certain economic circles, no matter how disguised, have become obvious to all. The EU has its mechanisms to counter that, slow as they might be. And it’s not indifferent to what is going on.
The future of Bulgaria is ultimately European. There are ways for us, ordinary people, to help democracy happen in our country – by taking an active civic stance (protest is one possible tool about it), by carefully reading the CVM Report for Bulgaria and demanding from public institutions that they do their job properly, by alerting Europe on each and every troubling fact, by staying watchful and active. And by voting. By voting as massively as we could.
Here are a few little steps to attract attention and press EU institutions to closely watch over what our politicians are doing:
• Tweet about every troubling fact in English, tagging particular MEPs, Commissioners, institutions;;
• Keep a blog in English or in both English and Bulgarian about what’s happening in our society;
• Send letters to members of parliament – Bulgarian and foreign ones, with particular details in them;
• Think of small-scale, loud and visible campaigns within the limits of law (wide as they are)
• Go out on the street to protest at least once a week;
• Don’t give up! Keep going!

Dear Europe, do you know why Bulgaria is protesting?

IMG_5410

през изминалата седмица Румен Стоев и Петя Джонгова от Ранобудните студенти и Михаил-Ернесто Михайлов, Теодор Михайлов и аз, представители на Протестна мрежа, бяхме в Брюксел на срещи с евро депутати, хора от Европейската Комисия, различни асоциации. срещнахме се и с хора от кабинета на Viviane Reding и с хора от кабинета на Günther Oettinger. бяхме посрещнати с интерес навсякъде.

споделям тук съвсем накратко основните си впечатления.

изумително – евро парламентът не е охраняван от три кордона полицаи. дори нито един полицай в Брюксел не видяхме. а имаше всеки ден протестиращи и пред парламента и пред комисията. евро депутатите се разхождаха свободно, усмихваха се, никой не ни посочи среден пръст.

а сега сериозно.

България в момента е в режим на суспендирана демокрация – това вече е ясно на Европа. имахме над 20 срещи и повечето евродепутати и представители на различни европейски институции за наясно, поне отчасти, с това, което се случва у нас. пълната медийна несвобода е факт и то тревожен. зависимостите между институции, държава, отделни икономически кръгове, колкото и завоалирани и неявни да са – са видими и ясни за всички. Европа има свои, макар и по-бавни, механизми на влияние тук. и не е безразлична към случващото се.

и все пак бъдещето на България е в Европа. имаме начини, ние, като обикновени хора, да помагаме случването на демокрация в страната ни – чрез заемането на антивна гражданска позиция (протестът е един важен инструмент за това), като четем внимателно Доклада за България (CVM Report) и изискваме институциите да си вършат работата, даваме сигнали към Европа за всяка нередност, бдим и следим и действаме. и да гласуваме. да гласуваме възможно повече от нас.

няколко малки стъпки, за да вдигаме шум и подлагаме под натиск евро институциите да бдят по-зорко и следят изкъсо какво правят родните политици:

  • туитвайте всяка нередност и на английски, като тагвате конкретни евродепутати, комисари, институции;
  • пишете блог на английски или на английски и български за случващото се в обществото ни;
  • пишете писма на депутати, български и чужди, с конкретика, с детайли;
  • намисляйте малки, видими, шумни акции, в рамките на закога (а той е широк);
  • излизайте поне един път седмично на площада;
  • не се примирявайте, продължавайте!

още инфо от пресконференцията днес има на НОрешарски

на снимката Румен и Петя от Ранобудните пред евро парламента

#дансwithme #оставка #избори

5 начина как да се борим с апатията?

apathy

преди време Денис попита – как да се борим с апатията. дълго мислих. защото темата е важна, дори изключителна важна за всеки днес тук, за всички нас заедно.

намислих тези няколко семпли на пръв поглед неща, които могат да ни извадят от апатията

вдъхновение от успехите. мисля, че успехите, чуждите и своите, са най-големият мотив да се продължи напред, да се иска още, да се работи за още, да се действа, да се успява.

вдъхновение от животът. природата, животът сам по себе си е вдъхновяващ. пролетта, разцъфващото цвете, вятърът в косите, меката зелена трева, белият недокоснат сняг, величието на планината, безкрайното море. влюбването, което винаги носи живот. това е най-естественото вдъхновение. да не си го забраняваме.

вдъхновение от красотата. красотата не само ще спаси света, но ще спаси нас от апатията. не можем да сме безразлични към красивото. то може да е навсякъде, само да се огледаме и да имаме очи за него.

радост от правенето на добро. съзиданието и правенето на добро за другите е голям вдъхновител. подай ръка на падналия човек и благодарността в очите му ще те вдъхнови. дори и само една усмивка от непознат може да е окуражаваща и да ти даде крила.

поука от историята. вероятно най-малко използваме именно този начин за мотивиране – историята. тя е безкраен източник на поучение и вдъхновение.с обратите си. с победите си. с пътя, който човечеството е изминало. всеки един от нас и всички заедно.

и да, апатията е най-големият ни враг.
и всеки ден, всеки от нас прави своите избори.

#избори #България #бъдеще #вдъхновение

почит към жертвите на комунизма

IMG_5559

не само на Народния съд, защото преди него още на 9-10 септември са избити хиляди без съд и присъда. следва Народният съд. следват лагерите, изселванията, гоненията, забраните. на „капиталистите“, но и на не малка част от „своите“, вероятно искрените идеалисти, вярващи и борещи се за справедливост.

на 1 февруари 1945-та година са пратени на смърт повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всичките войни, водени от България до тогава.

толкова години по-късно не сме си взели още урок от историята. и не, тук не говоря за призраци. говоря за жертви. за избитата интелигенция, за цвета на нацията – регенти, министри, депутати, офицери (да, тогава това са били истински достойни хора!), за отнетото бъдеще, за предателството, за пошлостта, жестокостта, цинизма. думите са слаби. тъгата – голяма.

години по-късно официално извинение още няма. народът е забравил. няма лустрация. керванът си върви …

на снимката: деца от квартала в края на 30-те.

„Унищожението на миналото е възможно най-лошото от всички престъпления. Хора дори с най-ярка интелигентност могат да се раждат, живеят и да си отиват в грешки и лъжи. Човешката душа има нужда от истината и от свобода на изразяването. Всички грехове – опити да се запълни празнотата.“
Симон Вейл

още по темата: Кратка история на БСП, видео Кървавият четвъртък 1945, обръщение на Росен Плевнелиев по повод Деня на почит към жертвите на комунизма

бероний не съществува, а щастието е в това да правиш добро

както вече вероятно е станало ясно бероният, за който аз и доста други блогъри писахме – не съществува. вместо да си купите камък за 10 лева и после да не правите нищо с него или да вярвате, че ще ви донесе щастие – дарете тези пари!

искрено се съгласявам с Вася, че не бива да се вандализира wikipedia – важен и полезен пост по темата

и да допълня – щастието е в това да правиш добро