пост втори от нашето НЛО

/продължение на Ексклузивното интервю с НЛО/

Ето ме вече на 18 дена и от почти две седмици при голямото ми семейство! Бързам да споделя. Оказа се, че новото място ще е основното ми място. Както се очакваше – свитата ми се увеличи. Към МА (съкратено от МАМА на просто Моята Асистентка) се присъедини вторият ми главен помощник – ТА (Тотален Асистент – той обслужва и другите в семейството, отговаря за доставките в дома и е мой основен личен шофьор), както и двама по-малки асистенти, чиято функция още ми е неясна – появяват се за кратко покрай мен, галят ме или ми се смеят или ми доставят играчки. Имам и други по-маловажни асистенти, които помагат на основните, но за тях все още не ми достига време да им обърна достатъчно внимание и да ги разуча.

Още първия ден получих огромно легло, което ми е супер удобно, собствен превоз, който е доста комфортен и ми осигурява часове в скитане навън, много нови и все в модерните пастелни цветове дрехи, както и цял куп други подаръци!

Междувременно започнах да се отдавам на нощния живот! Обичам посред нощите да танцувам с МА, а понякога и с ТА. Постепенно обогатявам репертоара харесвана музика.

Успешно продължавам да се занимавам с трите си любими дейности – часове внимание към женските гърди, на поспиването и на генерирането на 4D – звук, мирис, съдържание в реално време.

Това е за сега. Поздрави!

10 факта за 10-те издания на БГ Сайт

  • основната цел на БГ Сайт е да популяризира българския уеб и да стимулира развитието му
  • общо над 2 800 сайта участници във всички издания на Конкурса до момента
  • до сега са раздадени 116 златни статуетки за първите места в категориите – статуетката със символа «@»e дело на склуптура Иво Арнаудово
  • общо над 250 наградени сайтове – елитът на родноезичното уеб пространство
  • най-старият и постоянен български конкурс за уеб – първото издание е през 1999
  • единственият български конкурс за уеб, одитиран от световнопризнат арбитър – ПрайсуотърхаусКупърс в продължение на 8 години
  • Уеб семинарът – съпътстващото събитие на конкурса – се утвърди като най-горещия и достъпен за всички форум на уеб общността
  • БГ сайт е отворен за всеки – от уеб агенциите и големите корпоративни клиенти до блогърите.
  • Конкурсът се развива и променя заедно с българския уеб – съзтезателните категории, членовете на журито, специалните награди отразявават актуалните тенденции
  • БГ сайт подкрепя редица инциативи за създаване на приветлива онлайн среда.

регистрацията за участие в десетото юбилейно издание е тук – www.bgsite.org

спомени от БГ Сайт 2002

работейки по 10-тото юбилейно издание на БГ Сайт неизбежно се връщам и назад във времето
10 години история за нещо, свързано с Интернет съвсем не е малко

и ето ме в една от най-успешните години за Конкурса – тази с най-стилната и добра вечер на награждаване – БГ Сайт 2002
тогава участваха цели 938, разпределени в 9 категории
мотото на Конкурса беше „Бъдете уникални. Не копирайте“ и на всички гости раздавахме рисунки на детски ръчички, нарисувани от децата от началните класове в няколко софийски училища, беше много мило и трогателно

церемонията бе в Народния театър, залата бе пълна – с близо 800 души!
водещ бе Жоро Крумов, ето го на снимката няколко дена преди церемонията – гушнал всички статуетки
00200

ето и финалната снимка от награждаването – с гайдаря Щони Кокудев на преден план и всички победители и награждаващи на сцената – разпознавам на нея и Ники Горчилов от Орбител, Марина от БГ Мамма, Максим Бехар, Миро от Lex.bg, Иво от Мултиелектроникс, Иво Арнаудов – авторът на статуетките, символ на Конкурса, Ива от GFK, Боби от Imoti.net … както и малката Лора, която връчи наградата в категория Личен сайт.
цялата церемония бе заснета и излъчена от БНТ в една съботна вечер, което беше супер и много спомогна за популяризирането на БГ Сайт и родното уеб пространство

сред победителите в издание 2002 са сайтовете на Агенция Фокус, Орбител, Lex.bg, Get.bg, Egoist.bg. Мисля, че в годините Egoist.bg и Get.bg са с по най-много награди от Конкурса, може би имат в колекцията си по 3. Нетинфо също има няколко награди, но за различните си сайтове. bgsite2002

помните ли? беше вълнуващо!

е, тази година е десетото издание. регистрациите текат в момента – тук – www.bgsite.org

носталгия по 15-ти септември

днес много исках да бъда в училищния двор – човек има малко поводи да се върне там, а колко е хубаво да се върне и то точно на 15-ти септември! с цялата суета, леко притеснение от новото, много усмивки от срещата със съучениците след цяяялото лято, с цветята за учителката, поднесени със свян, с наскоро боядисаната класна стая, трепнещите да бъдат отворени нови-новенички учебници, тетрадки, несесери и моливи … очевидно ме тресе носталгия.

и както Вера писа – „Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали?“

хайде, успешен ни втори клас!
успех на всички ученици! да научат повече, отколкото искат да ги научат учителите им и да успеят да намерят пътя си, въпреки ограничителните знаци и бариери!

турските сериали vs Капитан Петко войвода

по ирония на съдбата по две от националните ефирни телевизии дават турски сапунени сериали, за които младо и старо се е лепнало като муха на … , а по сателинтния канал БНТ излъчва архивни ленти и в конкретния момент – филмът за Капитан Петко войвода.

денят след девети

баща ми, от поколението, което силно пострада от режима, днес, 20 години по-късно счита, че е по-добре да не се връщаме назад, а да гледаме напред. макар да уважавам мнението му, мисля, че не бива да се забравят „онези“ години. не за друго, а за да не се върнем отново в тях, да не го допуснем пак

много се изписа за 9-ти септември тези дни из блоговете, но колкото и да се пише – ще е малко
тази дата променя хода не само на много човешки съдби, но на България като цяло
и до днес си сърбаме попарата на „деветосептемврийската победа“

няма да се връщам толкова назад във времето, само мааалко по-назад, когато още 9-ти септември бе Национален празник, а аз бях в гимназията. неприятните ми спомени идват от това, че винаги в началото / средата на септември е времето за вадене на картофи, бране на царевица, затварянето на домати в консерви и подобни, т.е. времето на бригадите и ние, млади бригадири почти без пари работехме по месец на полето или из фабриките. не че в труда има нещо лошо, дори и напротив, а бригадите си бяха и голям купон. но масовката, принудата, маскираното доброволчество, парадното родолюбие, псевдо работенето, бромът в чая, вечерната проверка и сутрешна физ-зарядка, умишлено съсипаната продукция, медалите за най-работливите и измъкването от бригадите на „нашите синчета“ – типичните инструменти и проявления на това време са повече от досадни. и, за жалост, битуват на много нива в обществото ни и до днес.

радвам се, че е денят след девети. надежда има.

в какво сме превърнали децата си …

в противовес на предния може би твърде оптимистичен пост – ето едно писмо към редакцията на Az-deteto.com от днес:

„Az sam momi4e na 10 godini, viskoka sam 149, s kestenqva kosa sini o4i i sexy tqlo mnogo iskam da stana modeli ako nqkoi se interesyva da mi pi6e na gab4etoxx@.xx“

кредит: Виктор

детски оптимизъм

най-хубавото на това да работиш по книга за оптимизма е, че се зареждаш с много оптимизъм, който идва от най-неочакваните места, като например от прекрасните рими на едно 13 годишно момиче от Ракитово …

С УСМИВКА

Когато лятото от тук си тръгва вече,
вземи си дъх със аромат на жито
и в тъжната студена зимна вечер
стопли със него някой скитник.

Изпращай ти отлитащите птици
усмихнато и не бъди намръщен.
На листопада буен със жълтиците
купувай им билетите за връщане.

След есенния дъжд дъгата пак замира,
но в твоята усмивка разцъфтява.
От Детството Красивото извира;
с усмивката животът продължава.

Мария Гаралова, 13 години, гр. Ракитово