днес много исках да бъда в училищния двор – човек има малко поводи да се върне там, а колко е хубаво да се върне и то точно на 15-ти септември! с цялата суета, леко притеснение от новото, много усмивки от срещата със съучениците след цяяялото лято, с цветята за учителката, поднесени със свян, с наскоро боядисаната класна стая, трепнещите да бъдат отворени нови-новенички учебници, тетрадки, несесери и моливи … очевидно ме тресе носталгия.
и както Вера писа – „Не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали?“
хайде, успешен ни втори клас!
успех на всички ученици! да научат повече, отколкото искат да ги научат учителите им и да успеят да намерят пътя си, въпреки ограничителните знаци и бариери!
Follow
Доскоро си мислех, че се пее „щом той не повтаря, нали…“, така съм го чувал, и мислех, че щом още не повтаря класовете, значи – добре.