да, стигам до днешната тема – акцентът на моя ден – общото събрание на БУА, асоциацията на уеб фирмите (разработчици, медии, други сходни), сред чиито основатели съм и все още (не за дълго) в УС (управителен съвет)

оповестих официално решението си да не се занимавам повече и да не организирам БГ Сайт, както и факта, че все още БУА не е намерила време и желание да направи договор и прехвърли легално собствеността на Конкурса от Ей Би Си Дизайн към БУА.

та за семките … многоуважаваните от мен колеги от Информационно обслужване и други от БУА изказаха възмущението си от тях, както и от факта, че Део бил по маратонки, а на сцената да връчват награди и да пеят излизали хора по дънки … оставям без коментар, всеки интелигентен човек (какъвто се надявам да си ти, който четеш тези редове) може да си направи изводите и за въпросните колеги и може би за БУА и да разбере защо след 8 години бъхтане изоставям детето си, наречено БГ Сайт

да кажа още нещо за общото събрание и БУА като цяло – какъвто бранша – такава и организацията му, за жалост (моя) според мен в настоящия си формат това е неработеща организация, представляваща в голямата си част фирми, които са все още във фаза на „начално натрупване на капитала“, които не са готови са обществено полезна и обща дейност, затрупани в собствените си грижи, въжделения, амбиции, проценти, дялове .. неслучайно Георги Варзоновцев повдинга въпроса има ли я въобще тази общност … и така, макар като единици да има ценни, дори супер ценни хора в тази асоциация, стигаме до приказката за орела, рака и щуката, на която всички знаем края …

да, всяка година (или почти) на тръгване след церемонията по награждаване в БГ Сайт раздаваме малки неща, подаръчета

мнението ми е, че от подобно място човек трябва да отнесе нещо, свързано с темата, което да гозадържи още малко „на тази вълна“, да остане (евентуално) за спомен

в предните години двете най-добри, според мен, неща, които сме раздавали са – в годината, когато мотото беше „Бъдете уникални, не копирайте“ – 2002-ра май, когато Жоро Крумов беше водещ, в Народния, Щони Кукудев свири на гайда и Виктор от Ватаф прави джингълите – въобще, силно, може би най-силното издание на БГ Сайт (преди все още да го прави БУА, разбира се) в мислене какво да подарим – нещо силно, затрогващо и което не струва много пари – стигнах до много добрата, според мен, идея – детски ръчички, нарисувани на лист, с уникални послания, от децата към всички в залата. Тогава си спомням обикаляхме с Вера и Албена училищата и за около седмица от няколко столични училища насъбрахме 800 рисунки! Подредихме на всяко място в залата на Народния по една такава рисунка с персонално послание „Бъдете уникални, не копирайте!“ с името на детето, което го е рисувало. Имаше много голям ефект!

второто нещо, което беше също много ефектно, същевременно относително евтино бяха метличките, които сътворихме заедно със Звезда, може би 2003-та, пак водещи бяха Жоро, но и с Богдана (за това вече писах) та тогава Звезда наистина страшно ме подкрепи (благодаря ти отново, Звезда!) и се договори (спазари) с циганките от Женския пазар, които ни изработиха 1000 метлички за по 40 или 50 стотинки едната!
Със Звезда доизмислихме и тя набави сребърни вързанки, лепило, стикери БГ Сайт и няколко денонощия в хола лепихме и окомплектовахме метличките, които бяха в съзвучие с мотото „Чист уеб. Дишай.“

и стигаме до днешната тема – семките (защо е днешна ще обясня в следващия пост); тази година за първи път самата церемония по награждаване вече бе дадена на ПР агенция (БУА отпусна бюджет 12 000 лв); агенцията бе ОТ ДО, за които не бях чувала преди това, свързаха ни с тях СИЯ, а за СИЯ идеята дойде от Варов – ето така стават низанките :); та ОТ ДО се оказаха страшни симпатяги, в ролята на шефка се яви Деси, която подаде Миро да движи нашия проект (БГ Сайт 2006 награждаване); в лицето на Миро попаднахме на нещо, което се среща рядко – човек, който се вживя в задачата, искаше всичко да е както трябва, даде много от себе си (а с него и целия екип) и нещото, наречено Награждаване, макар и с много малък бюджет (всички незапознати с нещата считат че това е свръх голям бюджет, и се лъжат) всичко бе супер; та именно Миро, след като поставих задачка – да отнесат нещо със себе си, евтино, но със смисъл, и в контекста на мотото „Разцъкай света“ предложи семките; и аз първоначално реагирах – ама как семки, но в крайна сметка идеята бе гениална; самият Миро се разтърси, договори семки (ако още четеш това и следиш мисълта ми, помисли си само как е отишъл в кварталната будка и е попитал „Имате ли по-голямо количество семки?“, лелката казва „Да, колко искаш, 2-3 кила“ и Миро – „Ами всъщност – 30“ при която тя го счита за още по-голям ексцентрик, отколкото изглежда), брендира листовете, опакова 600 пакетчета семки от по около 50 грама! повярвайте – това, само това, си е колосален труд; та така, очаквам становището на всички, които смятат това не за оргинална екстравагантност, а за недопустим кич – welcome!

днес докато се прибирах все си мислех как и какво ще пиша тук, но после спря тока (отдавна не се беше случвало), спря за дълго, за повече от час – имаше романтика – 12-13 свещи (добре че вече сме украсили за Коледа и имаше мнооого свещи в наличност) и радост за децата 🙂 после дойде, колкото да се изкъпем като бели хора след сухата вечеря и пак спря … е, сега вече дойде за повече 🙂

спомних си времената, в които у нас, в София / България имаше режим на тока; мисля че режим имаше и през социализма и след това, в първите години на демокрацията, по Виденово време май също; ако бях по-носталгично настроена към този период може би бих възкликнала „ех, какви времена бяха, само!“, ама не съм – студ, кучи студ, тъмно и безсмислено време – това помня; редуваха се на два часа май, леле майчице – мизерия; добре е че децата ни няма да имат такива спомени!