днес докато се прибирах все си мислех как и какво ще пиша тук, но после спря тока (отдавна не се беше случвало), спря за дълго, за повече от час – имаше романтика – 12-13 свещи (добре че вече сме украсили за Коледа и имаше мнооого свещи в наличност) и радост за децата 🙂 после дойде, колкото да се изкъпем като бели хора след сухата вечеря и пак спря … е, сега вече дойде за повече 🙂

спомних си времената, в които у нас, в София / България имаше режим на тока; мисля че режим имаше и през социализма и след това, в първите години на демокрацията, по Виденово време май също; ако бях по-носталгично настроена към този период може би бих възкликнала „ех, какви времена бяха, само!“, ама не съм – студ, кучи студ, тъмно и безсмислено време – това помня; редуваха се на два часа май, леле майчице – мизерия; добре е че децата ни няма да имат такива спомени!