от няколко години през Az-deteto.com Дядо Коледа получава виртуалните писма на малки и големи – нещо, което носи радост на последните, а и на нашия екип, хората, които го правим

до момента за тази година имаме над 5 000 писма 🙂 през 2005-та бяна над 10 000 общо, а през 2004-та – 22 000!

ето, с такива неща се забавлявам в работно време 🙂 а по темата кой вярва и кой не в Дядо Коледа – около 10% от хората, които пишат през сайта са на възраст 18-55 🙂 ето и някои от желанията, които публикувахме в корпоративния ни блог

до преди няколко месеца не знаех какво значи „паркур“; когато чух димата за първи път като франкофон си представих какво може да стои зад нея, но все още бях далеч от истината; Андрей направи малко филмче за паркур на един уъркшоп в Полша, а сега, доста по-амбициозен проект и тъй като нещото си заслужава, а младите трябва да се насърчават в благородните им начинания (това прозвуча тежко, Андрей, не ми се сърди 🙂 ето линк към промото на близо 30-минутния филм, който група студенти в БНУ направиха наскоро – „Паркур – начин на живот“

очакваме премиера скоро в Одеон 🙂

с темата за затвора Невена Гюрова ме връща към едни от най-силните моменти за мен от изминаващата година – бях три пъти за по малко в софийския затвор

първия път – за представянето на една книга на Сиела, Карбовски бе водещ и се проведоха някои странни разговори със затворниците (присъстваха избрани само, по-начетени и по-кротки, явно); бяхме с Гори, а описанието на емоциите го има тук

после, след силните изживявания при първия ми досег с това място реших, че трябва да отида отново, да поговоря с някои от тези хора; със съдействието на момичетата от Сиела посетих още два пъти същия затвор, взимах интервюта от затворници за новата ни книга с Борис Минчев за оптимизма

беше страшно; да се говори с тези хора е трудно, но се получи; там е друг свят; опитах се да погледна живота от техните очи – Храбър, който от 15 години лежи, който ми каза съвсем в началото на разговора ни, че голямата му мечта е да е на концерта на някоя (конкретна, но не помня коя, Цеца, например) фолк звезда; Дидо, който каза, че е щастлив, че е в затвора, защото иначе би бил 2 метра под земята, „бивш“ наркоман … повечето смятаха, че не те са виновни, а закона, защото ги е вкарал, защото онзи, с изнасилените малолетни взел само 3 години, а ние тук, за някакви си кражби, дори аз не бях я откраднал, списаха ме там – и бам – 5 години … човека, който цитирам бе там за н-ти път (може би 6-ти или 7-ми) и бе излежал в затвора общо 12 години … мъж в разцвета на силите си – 35, който ако не намираше държавата за виновна за всичко може би щеше да има друга съдба … опитах да ги попитам какво смятат да правят след това, но за половината от тези, с които говорих бе ясно, че има голяма вероятност скоро да се върнат отново там, в затвора, и то не от невъзможност да се адаптират, а защото краденето е техен стил на живот, тяхно мислене, техен начин да бъдат … и оправяне няма

спомням си тези няколко посещения в затвора, не че съм ги разбрала тези хора, не им и съчувствам, нито на този, дето е крал, нито на този, дето е изнасилвал, нито на този дето е пласирал, да, казаха ми го „и ти може ей сега на улицата да удариш някой и хоп, в затвора“ – искрено се надявам да не ми се случи …

и за да спра по темата, защото по нея може много да се пише ще прехвърля отново към блогнатото от Невена за броя затворници – миналото лято имах случай да разговарям няколко часа с един американец, попаднал по някакви си пътища в България; освен че човека по всякакъв начин се опитваше да ми изтъкне европейските си корени, цитирайки пра-пра баби с испанска и еврейска кръв (с което ясно очерта притесненията от националната си принадлежност – американец, native); хм да, та човека се оказа адвокат и неприкрита гордост (в стил „всичко в Америка е най!“) заявяви, че Америка е държавата с най-много затворници на глава от населението …
е от данните на Невена виждаме, че все пак Казахстан може би е лидер …

пействам без редакция:

„Блог-а идва от английски web log – blog и се превежда, като – място, където хората водят свой онлайн дневник или може да се каже още, че това е лично пространство на сървър в Интернет. Това е място, където потребителя може да пише хронологично свои бележки, а други потребители пък могат да му оставят свойте коментари, отзиви и мнения. Основното приложение на блога е да бъде електронен дневник.Уеб дневниците, или блоговете са изразно средство на много хора от цял свят. Мнозина приемат личният си блог за собствен вестник, в който те играят ролята на негов главен редактори. Хората, които се занимават с блог се наричат блогъри.“

сигурна съм че след това обяснение дори да е имало някой, за който що е блог да е било неясно – вече не е!

не мога да се въздържа и пействам и част от продължението на същия автор:

„Това, което е сътворено в блога, се пази в сървър и след време би могло да се върне назад и да се прегледа минали случки или снимки. Всичко, което бъде написано тук е видимо в Интернет, а Интернет е достатъчно голямо поле за изява.“

„Думата форум в тесен смисъл всъщност е структурата, в която са обединени теми със сходна тематика. До тук е това е ясно. Какво е форум? Все пак форумът е място в Интернет, където хора идват, общуват и си прекарват времето приятно сред приятели или познати… Тук на никого не се плаща, нито някой плаща за да изказва мнения тук. Всеки е свободен да идва и да изказва своето виждане, да общува с другите потребители, и да си отива след това. “

„И въпреки, че мненията са ценни, пишейки в коъто и да е форум, потребителят трябва да знае, че написаното от него ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕ ИЗТРИТО. Ако няма прочистване, базата данни ще започне да работи страшно тромаво, а и повечето мнения губят своята актуалност с времето. Ако мнението наистина си струва, може да попадне в секцията с летописите и да остане по-дълго.“

мда, правописа няма да коментирам …

вярвайте ми, много се забавлявам като чета подобни неща, но след 2-рото-3-тото леко започвам да се отегчавам (май до тук прегледах около 35 …)

да, стигам до днешната тема – акцентът на моя ден – общото събрание на БУА, асоциацията на уеб фирмите (разработчици, медии, други сходни), сред чиито основатели съм и все още (не за дълго) в УС (управителен съвет)

оповестих официално решението си да не се занимавам повече и да не организирам БГ Сайт, както и факта, че все още БУА не е намерила време и желание да направи договор и прехвърли легално собствеността на Конкурса от Ей Би Си Дизайн към БУА.

та за семките … многоуважаваните от мен колеги от Информационно обслужване и други от БУА изказаха възмущението си от тях, както и от факта, че Део бил по маратонки, а на сцената да връчват награди и да пеят излизали хора по дънки … оставям без коментар, всеки интелигентен човек (какъвто се надявам да си ти, който четеш тези редове) може да си направи изводите и за въпросните колеги и може би за БУА и да разбере защо след 8 години бъхтане изоставям детето си, наречено БГ Сайт

да кажа още нещо за общото събрание и БУА като цяло – какъвто бранша – такава и организацията му, за жалост (моя) според мен в настоящия си формат това е неработеща организация, представляваща в голямата си част фирми, които са все още във фаза на „начално натрупване на капитала“, които не са готови са обществено полезна и обща дейност, затрупани в собствените си грижи, въжделения, амбиции, проценти, дялове .. неслучайно Георги Варзоновцев повдинга въпроса има ли я въобще тази общност … и така, макар като единици да има ценни, дори супер ценни хора в тази асоциация, стигаме до приказката за орела, рака и щуката, на която всички знаем края …

да, всяка година (или почти) на тръгване след церемонията по награждаване в БГ Сайт раздаваме малки неща, подаръчета

мнението ми е, че от подобно място човек трябва да отнесе нещо, свързано с темата, което да гозадържи още малко „на тази вълна“, да остане (евентуално) за спомен

в предните години двете най-добри, според мен, неща, които сме раздавали са – в годината, когато мотото беше „Бъдете уникални, не копирайте“ – 2002-ра май, когато Жоро Крумов беше водещ, в Народния, Щони Кукудев свири на гайда и Виктор от Ватаф прави джингълите – въобще, силно, може би най-силното издание на БГ Сайт (преди все още да го прави БУА, разбира се) в мислене какво да подарим – нещо силно, затрогващо и което не струва много пари – стигнах до много добрата, според мен, идея – детски ръчички, нарисувани на лист, с уникални послания, от децата към всички в залата. Тогава си спомням обикаляхме с Вера и Албена училищата и за около седмица от няколко столични училища насъбрахме 800 рисунки! Подредихме на всяко място в залата на Народния по една такава рисунка с персонално послание „Бъдете уникални, не копирайте!“ с името на детето, което го е рисувало. Имаше много голям ефект!

второто нещо, което беше също много ефектно, същевременно относително евтино бяха метличките, които сътворихме заедно със Звезда, може би 2003-та, пак водещи бяха Жоро, но и с Богдана (за това вече писах) та тогава Звезда наистина страшно ме подкрепи (благодаря ти отново, Звезда!) и се договори (спазари) с циганките от Женския пазар, които ни изработиха 1000 метлички за по 40 или 50 стотинки едната!
Със Звезда доизмислихме и тя набави сребърни вързанки, лепило, стикери БГ Сайт и няколко денонощия в хола лепихме и окомплектовахме метличките, които бяха в съзвучие с мотото „Чист уеб. Дишай.“

и стигаме до днешната тема – семките (защо е днешна ще обясня в следващия пост); тази година за първи път самата церемония по награждаване вече бе дадена на ПР агенция (БУА отпусна бюджет 12 000 лв); агенцията бе ОТ ДО, за които не бях чувала преди това, свързаха ни с тях СИЯ, а за СИЯ идеята дойде от Варов – ето така стават низанките :); та ОТ ДО се оказаха страшни симпатяги, в ролята на шефка се яви Деси, която подаде Миро да движи нашия проект (БГ Сайт 2006 награждаване); в лицето на Миро попаднахме на нещо, което се среща рядко – човек, който се вживя в задачата, искаше всичко да е както трябва, даде много от себе си (а с него и целия екип) и нещото, наречено Награждаване, макар и с много малък бюджет (всички незапознати с нещата считат че това е свръх голям бюджет, и се лъжат) всичко бе супер; та именно Миро, след като поставих задачка – да отнесат нещо със себе си, евтино, но със смисъл, и в контекста на мотото „Разцъкай света“ предложи семките; и аз първоначално реагирах – ама как семки, но в крайна сметка идеята бе гениална; самият Миро се разтърси, договори семки (ако още четеш това и следиш мисълта ми, помисли си само как е отишъл в кварталната будка и е попитал „Имате ли по-голямо количество семки?“, лелката казва „Да, колко искаш, 2-3 кила“ и Миро – „Ами всъщност – 30“ при която тя го счита за още по-голям ексцентрик, отколкото изглежда), брендира листовете, опакова 600 пакетчета семки от по около 50 грама! повярвайте – това, само това, си е колосален труд; та така, очаквам становището на всички, които смятат това не за оргинална екстравагантност, а за недопустим кич – welcome!

днес докато се прибирах все си мислех как и какво ще пиша тук, но после спря тока (отдавна не се беше случвало), спря за дълго, за повече от час – имаше романтика – 12-13 свещи (добре че вече сме украсили за Коледа и имаше мнооого свещи в наличност) и радост за децата 🙂 после дойде, колкото да се изкъпем като бели хора след сухата вечеря и пак спря … е, сега вече дойде за повече 🙂

спомних си времената, в които у нас, в София / България имаше режим на тока; мисля че режим имаше и през социализма и след това, в първите години на демокрацията, по Виденово време май също; ако бях по-носталгично настроена към този период може би бих възкликнала „ех, какви времена бяха, само!“, ама не съм – студ, кучи студ, тъмно и безсмислено време – това помня; редуваха се на два часа май, леле майчице – мизерия; добре е че децата ни няма да имат такива спомени!

днес чета, че ще доят крави с компютър … което ме върна мнооого години назад във времето, когато баба ми, на която съм кръстена бе още жива – будна, напредничева жена, която знаеше няколко езика и на 90 учеше японски, та на нея й обяснявах какво представлява комоютъра и на въпроса – „а за какво служи“ й казах, че в бъдеще (тогава бе бъдеще) всичко ще се прави с компютър, дори кравите ще доим с компютър …

ето, че и Звезда има свой блог

радвам се, защото знам, че Звезда има какво да каже, а с Интернет може да си го каже идеално, особено със свой блог 🙂 Честито!

днес както си търсег нещо из Гугъла попадам на … линк към сайта на село Црънча! Не че знам кое е това село, но просто се удивих! Разбира се кликнах и попаднах на сайта, който се оказа преди е бил на cruncha.hit.bg, но бях настоятелна и го намерих – на crancha.hit.bg

Уникален сайт, в който най-малкото е името, под което се помещава! Сайтът е с четири езикови версии, чинно означени със знаменца. На пътра страница ни посрещат портретите на кмета Гълаб Гълъбов и секретарката Иванка Мишева, с техните телефони, а помежду им – снимка на сградата на кметството!

Црънча, което изчитах от латиницата Кранча, се оказа село в пазарджишко, очевидно с амбициозно ръководство и модерно мислещи хора. Дори и с такъв сайт, в крайна сметка по-добре с такъв, отколкото без никакъв сайт. 🙂