започвам с края на предния си пост и с един въпрос, може би риторичен, зададен от Сашо Морфов

търся твоя отговор

* * *

над 8 600 (осем хиляди и шестотин!!!) български деца растат в дом
това значи, че има минимум 17 200 замесени в тази работа – 8600 жени и още толкова мъже – пряко отговорни за появата на тези нещастни деца
до момента имаме 1634 подписа ЗА по-малко деца, растящи в институции + 2186 рисунки на детски ръчички

* * *

сигурно доста хора знаят Дипломатическия клуб в Горна Баня, на завоя, с голям и хубав двор, приличен ресторант, басейн, кортове
знаете ли, че точно до него има дом – Дом за деца и младежи от 3 до 18 години с умствена изостаналост? това са болни деца, някои от тях с шанс за интеграция и нормално бъдеще, ама друг път, при други условия … растат в мизерия и недоимък, само една ограда ги дели от Дипломатическия клуб …

може би ако имаше по-малко деца в институции, ако родителите си гледаха децата, Държавата би имала повече пари за тези, болните деца, за които днес едва достигат парите за храна … деца, които имат нужда от няколко памперса на ден, а имат едва по един, понякога и по-малко, деца, които имат нужда от много грижи, които не са виновни, че са се родили

* * *

тук има малко снимки от дома в Трън, направени преди 2 години, когато с Рали и Калин ходихме да даряваме дрешки и играчки, събрани на базара за родители; някои от снимките са на Звезда – тя влезе вътре и разгледа по-подробно докато ние разтоварвахме; тези деца на снимката бяха много истински – истински щастливи, че сме отишли при тях, че им носим подаръци – питаха носим ли им лакомства, но нямаха нищо против да приемат носени дрехи и използвани играчки – разграбиха ги веднага, радваха им се; бяха щастливи да си говорим – говорихме си за разни неща, те се усмихваха; всъщност не различавах момичетата от момчетата външно, само след като си кажеха имената; казаха следващият път да им носим сапун и четки и пасти за зъби; искаха пак да отидем …

днес този дом е пред затваряне, нищо че в него има около 80 деца между 7 и 16 години; директорката злоупотребявала много …

* * *

исках да постна нещо за хубавите дни на изминалия дълъг уикенд, ама не се получи …

вчера, както си карам по Витошка на светофара явно нещо съм си пипнала ухото и правя левия завой и бам г-н Полицая, достолепен ме спира – „Вие знаете ли, че по време на шофиране е забранено да се говори по мобилен телефон?“ и аз „Ама аз не съм говорила“, и той „Хм“ – един нечленоразделен звук и с палката дава знак, че ме пуска, но вътрешно го е яд – ей брей, човек да не може ухото си да почеше (не че не го правя де, това да говоря докато карам, ама гледам да е в по-безопасни участъци :))

* * *

защо концертите класическа музика вече са неактуални, дори за любителите на този вид музика:
– в залата всяко движение на някого се чува – скърцат под и столове – резултат – хммм не на концерта в зала;
– в залата все някой ще е забравил да спре мобилния си или пък ще е с хрема и ще кашля – резултатът е аналогичен на горния;
– в залата основната публика е на средна възраст около 65, като бройка – малко повече от пръстите на двете ми ръце – резултатът е подтиснатост и не добро усещане;
– има още много … ама като за начало – толкова …
* * *

от Виктор: „Ограбството пиратва“

* * *

имаме близо 1000 подписа в ПЕТИЦИЯТА ЗА по-малко деца в домове (хайде още малко помощ, моля); имаме и 2181 рисунки на детски ръчички, с които ще опаковаме Парламента (градинката до него последно) на 1 юни от 10.30; снимането на документалния филм АЗ СЪМ – Щастливото детство върви много добре и ми е много интересно да се занимавам и с него; нещо в последните дни покрай това и всички останали неща, които върша се сдухах, ама сори ако не отговарям на време 🙂 айде весели празници!

не обичам негативните постове, но днес ми дойде в повече

реката, Владайската река, която минава и пред нашата къща е силно придошла – към Владая е преляла и наводнила къщи, малко след нас също е преляла, бучи ужасно страшно и тече с пълна сила кафява и мътна, отнасяйки всичко наоколо със себе си
моля се да не прелее и при нас – остава около 1/2 метър или да не свлече земна маса …

въпреки това днес гласувах – единствена от всички около мен

гледам ги сега и г-н вътрешният министър и г-жа Емел Етем в НДК – хилят се самодоволно, на сухо, спокойни, победители, а София е плувнала с надвиснали опасности на няколко места, висне тревога и недоволство
не знам как спят тези хора

(с риск да стана досадна)

Да заспиш БЕЗ ЦЕЛУВКА за лека нощ или въобще без „Лека нощ“ и да си дете, да си във възрастта, когато се формираш и формираш отношението си към света, когато се определя бъдещето ти

да растеш без да има кой да те прегърне и да ти каже, че те обича … без ласка, без топлина …
„ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ 652 ДЕЦА В СТАРА ЗАГОРА ТАЗИ ВЕЧЕР ЩЕ ЗАСПЯТ БЕЗ ЦЕЛУВКА ЗА ЛЕКА НОЩ…?“

и знаете ли, че у нас има над 8600 деца в институции, които си лягат без целувка за лека нощ?!

това значи, че има около 8000 МАЙКИ (или по-скоро само жени, защото едва ли са точно майки), които са оставили СВОЕТО дете в дом, лишили са го от обич, от себе си, обрекли са го да е БЕЗ БЪДЕЩЕ

и НИЕ, всички ние сме допуснали това да се случи, допускаме го и сега

от нас и само от нас зависи това да се промени

днес бях свидетел на кражба и това ме потресе; май ми се е случвало и преди, но днешната беше особено впечатляваща – купувах цветя от малко цветарско магазинче – обичам да взимам цветя от там, красиви букети правят, продавачката е възпитана и мила и докато с нея сме отвън и избираме двама младежи на около 20 и няколко влизат и започват да избират видимо и те, гледат цветята, цените, младежите изглеждат доста добре, свежи и млади, с хубави дрехи, облечени с вкус, по младежки, чисти … тъкмо сме избрали с продавачката и влизаме и младежите заизлизаха и хоп – от задния джоб на втория виси джиджавка за GSM и продавачката казва „ей, върни ми GSM-a“, а той бръква в джоба, вади го, подава й го, поглежда ме леко смутен, но с усмивка, все едно казва „извинете, може ли да се разминем“ и зачезва … ето така ставала работата – без да им мигне окото на младежите свиха цигарите на продавачката и за малко и телефона й … а бяха добре облечени и изглеждаха като да им има доверие човек
е, не го разбирам аз това, не знам как става, как е възможно някой ей така хоп и да ти открадне телефона, разбираш ли … мамка му, не го разбирам

а ти би ли взел нещо чуждо? би ли откраднал?

* * *

24 април е денят, в който се отбелязва геноцида над арменците

не следя какво се случва в Парламента отблизо, затова едва тези дни научих един позорен факт, факт, който умът ми отказва да възприеме, така, както не мога да разбера и горната случка; за какво иде реч – тази година, въпреки че вече сме член на Европейския съюз, т.е. и тази година, както и предните нашият, роден, мил и драг Парламент отказа, отказа, ОТКАЗА да гласува признаването на арменския геноцид, официалното му признаване
защо се случва така? защото нашата мила тройна коалиция се оказва не про-европейски, а про-турски настроена; защото депитатите от ДПС напускат парламентарната зала при споменаването на „арменски геноцид“, а за останалите очевидно мнението им е меродавно

очевидно за България фактът, че държави като Австралия, Аржентина, Армения, Австрия, Белгия, Канада, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Либия, Литва, Полша, Русия, Холандия, Словакия, Швеция, Швейцария, Урогвай, Ватикана и Венецуела, Европейския парламент, както и 40 щата на САЩ не значи нищо

обидно е – казвам го като арменка
обидно е – казвам го като българка

обидно ми е, когато управниците са ххххх (тук изписах обидни и нецензурни думи, но ги изтрих, защото не мога да пиша така) „Държите на гласовете на ДПС, за да си крепите правителството, затова не искате да признаете арменския геноцид“, каза Екатерина Михайлова; още инфо за ситуациите в Парламента по темата има в Дневник и стенограмите на сайта на Парламента

тук не иде реч за отношения между турци и българи, между два народа. тук иде реч за почитане паметта на загинали и за хората в това Народно събрание; за мен независимо дали са 300 000 (както казва Турция) или 1. 500 000 души (както смятат арменците) има пролята кръв, не малко кръв, има болка, която се предава от поколение на поколение и само с един официален акт, като признаването на геноцида, една държава може да покаже, че е … ох, за да не звучи сложно мъдра (уви, България не е мъдра държава, липсват й мъдри управници), модерна (и модерна не е …), абе поне може да се очаква, че има някаква надежда, все ми се иска да знам, да вярвам, че има някаква надежда за тази България

прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. в ума и душата ни настава покой.
самият акт на признаване на геноцида вече е като искане на прошка

но, уви …

* * *

и за да не звуча прекалено песимистично, защото не ми отива, да завърша днешната трилогия с ентусиазма около кампанията ни Аз съм! За всяко дете – семейство!

събрали сме вече над 1000 рисунки на детски ръчички! ежедневно пристигат нови и нови! днес ни изненада плик с две рисунки на българчета чак от Америка! усещането е невероятно! където почукаме – навсякъде откликват много позитивно на инициативата, с готовност да се включат кой с каквото може; бордовете вече тръгнаха в 5 града в страната; днес и плакатите са готови – ако някой иска плакатче да залепи (в училище, детската градина, на входа на блока си) или да помага – добре дошъл 🙂
за съжаление от Столична община казаха, че не те дават разрешение за нещата около Парламента, а от Парламента вече близо месец нямаме отговор … (днес много му се събра на ози Парламент да говоря за него) – но едно е сигурно – заговори се по темата, замислиха се не малко хора за това защо все още у нас има толкова много деца в домове (между 10 и 30 000 казват различните източници) и до кога така ще го толерираме това явление, и до кога така ще даряваме там и с акта на това дарение ще си мислим, че сме опростили греховете си и сме измили срама, без да се замисляме, че срамът ни е в това, че тези домове ги има

тези дни съм из медиите – утре ТВ Здраве, петък – bTV и RFI, днес отново говорих в радио Стара Загора :); на 16-ти ще имаме Кръгла маса в БТА, ще говорим по темите превенция (как да се случва така, че да няма деца за домовете) и смяна на статуквото на децата в домове (как децата, които текущо са там да получат бъдеще, наместо това да станат наркомани, пласьори, проститутки, джебчии); имаме потвърждение за присъствие от много и все умни хора за дискусиите и се надявам заедно да съставим добро предложение, Петиция, която ще подписваме онлайн от 17-ти и внесем в Парламента на 1 юни с предложения конкретни, за да няма толкова деца в домове;
ще имаме рисунки – ще опитаме с тях да „опаковаме“ Парламента (за последен път пиша тази дума днес) на 1 юни; който още или скоро не е рисувал своята ръка – ето добър повод 🙂

* * *

исках и за 3 в 1 да пиша, ама друг път, че сега работа ме чака, а се отплеснах с поста
слагам си и един хубав линк, благодаря за който – Съвети към журналята на дядо ти Петко Р. Славейков

да, не може

в днешния епизод на главната героиня не й върви
е, все пак успокоителен е фактът, че не й върви едва в около 50% от нещата, иначе денят й би се квалифицирал не като гаден, а като гнусен или супер гнусен дори

та, денят започна с чакане пред лекарски кабинет, като след малко се оказа, че лекарят нямало да дойде и след серия подобни завърши с вдигане на колата, докато цялото семейство вечеря в едно ресторантче в центъра и разходка до нов „наказателен паркинг“ на Козлодуй и Дунав …

* * *

вдигането на колата ти е гадно нещо; много е говорено по този повод; г-н Борисов често отнася доста невчесани ругатни покрай тази работа; на мен лично ми се случва може би вече за 10-ти път в последните няколко години; и винаги е неочаквано и неприятно; платихме около 32 лв, 29 е вдигането и после по 1.20 лв. за всеки започнат час (един младеж преди нас на опашката за взимане на вдигнати коли каза, че в Стара Загора паркингът бил по 0.50 лв); досадно, много досадно … абе тези хора, питам се аз, нямат ли си по-приятна работа в петък вечер … както и да е; да, отделно талонът ми е взет и след месец ще го търся в КАТ с глоба между 40 и 60 лв. и 0 до 6 наказателни точки, така каза полицаят; друг въпрос е че се жертвах, за да не отнемат на половинката точки … ама пак – както и да е …

* * *

явно днес не е ден – и Lyd е стигнала до някакво интересно място в ромската й история

* * *

темпото ни на живот се е увеличило с 10% за последните 10 години, пише днес в К
какво ли ни чака след още 10 … без да съм чела това преди малко в колата си мислех за времето на баба ми, която чакала за обяд дядо ми да се прибере – той бил инженер, ходел на работа с костюм и черна шапка, прибирал се на обяд да хапне със семейството си, да си почине и след това се връщал на работа; после си мислех за времето на майка ми, която излизаше за работа в 6.30 или 7 и се връщаше към 5-5.30, хранехме се заедно, спокойно; стигаме до днес – нашето време, в което излизаме в 8 и се прибираме в 8, ядем закуско-обяд около 2, в офиса – junk food, бързаме, вечно бързаме – „какво правиш, как е?“ – „много работа, както винаги“ – това се чува най-често или „ох, такава е лудница тук“, „не знам до кога ще издържим така“, „добре че е петък“, „побърквам се направо“ …
до кога така?! до кога?!

започвам от зад напред – бях засадила на улицата пред нас 3 върби, миналата година; тази пролет тръгнаха – двете, после и третата показа плахо листенца и толкова им се зарадвах, зарадвахме всички у дома

за жалост, обаче, хората понякога са лоши – днес намерихме едната малка и нежна върбичка пречупена, т.е. счупена на няколко места и захвърлена … леле колко болно ми стана и гусно и гадно! мисля си – от какъв зор му е трябвало на този човек да си изкарва мъката житейска на именно това бебче-върба! ама има много мъка по този свят … и хората са се загубили и не могат да се намерят …

нищо, аз пак ще засадя, други …

* * *

този ден бе странен, все с усещането че е понеделник, а то – сряда, гадост

и защото вчера не успях да го напиша, пиша го днес – обявявам за себе си 1-ви май за най-глупавия празник; а месеците май и септември с тези галимации за работни и почивни дни – за ужасно хаотични; за месец май нещата са подсилени и от пролетта – то едвам човек успява да си събере мислите в главата, пък му разбъркват допълнително и с тези почивни, работни, отработвания …

първо – положителната част на поста 🙂

снощи нашият екип спечели награда в конкурса на БДВО PR Приз 2007 – категория социална кампания за комерсиална организация, каквато сме ние – наградата е за ABC Design и Az-jenata.com за кампанията „300 бебета повече“ за която няколко пъти разказвах тук в блога 🙂

ще спомена само няколко детайла – реших да участваме заради участието и почти не вярвахме, че ще получим награда; Мишо добре разписа заявката, за което му благодаря, а Гори направи прекрасно първо соло представяне в неделя, когато журито оценяваше; към представянето на кампанията добавихме една хватка с разстилащ се списък на 300-те бебета повече, което беше интересен елемент, освен това раздадохме здравец на присъстващите дами, с което обогатихме изживяването им и имахме комуникация и с публиката и последно – за първи път в кампанията показахме снимка на Spina Bifida, за да подсилим сериозността на проблема – всичко това, барабар с минималния бюджет и повече от добрите резултати очевидно е било оценено от журито – за което благодарим!

радваме се че бяхме единствен онлайн бренд, който участва 🙂 радваме се че имахме и силна конкуренция, в лицето на сериозни ПР агенции и фирми
снимки и още хвалби за наградата ни, както и кой още има принос за да я получим и с кого се състезавахме има тук и тук

* * *

второ – негативния пост – относно книгата Артур и минимоите

ако имаме (а аз вярвам че имаме!) Министерство на културата (виж, дали хора от това министерство ползват Интернет и четат блогове не знам …) то ТРЯБВА тази книга ДА СЕ ЗАБРАНИ!

за големия чар на Люк Бесон писах, и за филма и за книгата също
но сега довършваме първата част и съм в потрес (за пореден път в потрес от детска книга, от издание, издателство, превод, съдържание, отговорности и т.н.)

ето защо:
– книгата е (така се твърди) за деца, но … и
– в книгата свободно се говори за „пиене“, „пушене“ и „напушени хора“; ето само два от многото възможни цитати: „сеидът грабва пурата и я пъха в устата си“ (стр. 222); „отвръща сеидът все така напушен“ (стр. 227)
– както вече споменах – преводът е ужасен
отговорност за тази огромна простотия носят:
– Издателство Слънце (за което пише че е на 70 години!; ужас ако 70 години са действали по този начин – горките деформирани поколения!)
– превод Добринка Савова-Габровска
– редактор Юлия Юрукова
– рецензент (!) Огняна Иванова
уляли са се просто тези хора … заслужават не глоба, а дори да им закрият издателството – не знам има ли кой и как да ги съди за нанесени морални щети, Пейо, какво мислиш?

карам по България, минавам по не два пъти на ден – веднъж надолу и после – нагоре; имам късмет сутрин хващам „зелената“ вълна, породена от някой високопоставен, минаващ в същата посока с тъмна кола и втора и буркан отгоре

но на левите завои, особено на отсечката при Била, посока от центъра, очевидно булевардът не е изчислен за подобни натоварвания и става мазало в най-лявото платно, та някои умници, от онези, дето си мислят че са богоизбрани и светофарите са само за бунаците, направо ме побъркват с нахалството и дебелокожието си – пререждат се, застават на гроздове най-отпред, създават критични ситуации :(;

не знам какво друго мога да направя освен да постна този блог … очевидно полицията, която може би е в правомощията си  и реално може да направи нещо – не го прави, а и едва ли щъка из интернет, още по-малко – да чете лични блогове

и аз съм го казвала, признавам си – „Българска работа“ и от сорта, но понякога направо се вбесявам като го чуя (прочета) – бааа, а къде е като хората?

къде няма ненормални, некорумпирани държавници? – човешко е, властта ояжда, бъркаш ли в меда не може да не се оближеш; къде няма „други“ причини да се случват нещата?

да, със сигурност в София не е чисто, но съм виждала такива свинщини и по улиците (централни и не само), в метрото и на Париж, и на Виена и къде ли не

да, със сигурност тук вършим нещата в последния момент, понякога през пръсти, но всеки, който е работил поне по един чужд проект знае, че и навън е така
да, у нас понякога нещата се случват по незнайни за обикновените хора причини, по „други“ от очакваните или публични правила, но повярвайте – това е така навсякъде

навсякъде има и добри и недобри хора, навсякъде интелигентните са само определен (малък) процент от всички (и слава богу!), навсякъде има и талантливи и просто обикновени хора, и мързеливи и работохолици, и клошари и джебчии;

е, има неща, които са си по-специфични за България, но по този същия начин всяко друго място под Слънцето си има своя специфика

да считаме, че тук не сме като хората (и другата теза, че целия свестен български народ вече се е изнесъл и тук е останал боклука, но за това – друг път) – еееее… то бива бива ама така не става – това е нещо като „национален комплекс“, не че и други нации / народи го нямат, но … надявам се все по-радко да го чувам

дано не звучи като – нашата кочинка, най-хубавата кочинка на света; и в сартъровски стил, дори сега тече подобна кампания на някоя банка за моя успех; това е моята страна, живея тук, това е съзнателен избор, работя тук и не смятам, че правя нещата, живота, страната си не като хората!

и извън горното: източните мъдрости винаги са ме съблазнявали. Днес попаднах на това: „Желаещият да живее има три цели: познание, любов и богатство.“ Съблазнително е началото: „желаещият да живее“; <цялото тук>