започвам от зад напред – бях засадила на улицата пред нас 3 върби, миналата година; тази пролет тръгнаха – двете, после и третата показа плахо листенца и толкова им се зарадвах, зарадвахме всички у дома

за жалост, обаче, хората понякога са лоши – днес намерихме едната малка и нежна върбичка пречупена, т.е. счупена на няколко места и захвърлена … леле колко болно ми стана и гусно и гадно! мисля си – от какъв зор му е трябвало на този човек да си изкарва мъката житейска на именно това бебче-върба! ама има много мъка по този свят … и хората са се загубили и не могат да се намерят …

нищо, аз пак ще засадя, други …

* * *

този ден бе странен, все с усещането че е понеделник, а то – сряда, гадост

и защото вчера не успях да го напиша, пиша го днес – обявявам за себе си 1-ви май за най-глупавия празник; а месеците май и септември с тези галимации за работни и почивни дни – за ужасно хаотични; за месец май нещата са подсилени и от пролетта – то едвам човек успява да си събере мислите в главата, пък му разбъркват допълнително и с тези почивни, работни, отработвания …