ще пиша само за шествието, тъй като не можахме с Гори да стигнем до края, но провървяхме с масата

първо да кажа, че и двете с Гори не бяхме планирали, и в предните ни се искаше да се включим, но не успяхме, сега се включихме и за Странджа и за Свободата на словото (главното „С“ не е случайно) – между рождения ден на Виктор и този на Ами 🙂

от години не бях участвала в шествие (не знам дали не е чак от студентските стачки ей мноого назад във времето) – чувствах се по-младежки

както писаха и останалите – имаше много хора, повече отколкото очаквах и повече, отколкото очакваше полицията (поне такива коментари чухме от полицаи наоколо);

по целия път имаше много полицаи, в коли, камионетки – готови, нажежени да скачат, гледаха намръщени (може би по принцип ги учат да гледат намръщено); а протестът беше толкова културен, не знам защо беше толкоз много полиция; замислих се кой става полицай, какви са тези хора, техните заплати (от нашите данъци) и т.н. …

любопитно бе минаването по Витошка, с кафенетата, които сега са се проснали на изпо целите тротоари и по европейски някои – със столчета обърнати към булеварда; по тях си седяха на кафе традиционните им посетители (знаете ги), които традиционно силно контрастираха с хората от шествието (основно еко хора – хипари явни и блогъри – също лесно разпознаваеми); гледаха не с любопитство, а с досада, което не ми допадна; гледаха от високо и бяха много чужди и неразбиращи ставащото

едни деца-тийнейджъри, когато се разминаваха с нас извикаха „искаме хотели!“ в реакция на „искаме природа“

имаше и хора, които бяха наоколо и изказваха подкрепата си, те бяха най-адекватни

та въпреки че споменах, че се чувствах младежки следва да отбележа, че хората не бяха само 18-25, имаше доста и около зрелите 35-40, единици и по-възрастни; бяха свежи и красиви, дори и тези с черните лепенки на устите (още не съм си свалила снимките, но знам, че има и по-хубави от моите вече онлайн)

най-отпред търчаха част от хората с камерите, разпознах Наблюдател – с клипчето, което всички сигурно вече са гледали; видяхме се и с Георги, Пейо, Йовко, Богомил – много народ имаше наистина

Йовко, както вече писах – тежко им на старите медии, от срах го правят … виж от зор г-н Зюмбюлев какви ги твори … не е истина това с влечугите, просто не е истина …

не мога да се въздържа … г-н Зюмбюлев, какъв прекрасен човек! какъв професионалист! „По форумите пошат 1500-200 души„!!! Wow – колко актуална и компетентно поднесена информация! Гордост за нацията! Еманация на журналистическия дух! Какъв младежки порив! Какъв човек!

позволете да цитирам отново (не мога да се въздържа!) – „интернет е един гигантски психоаналитичен монолог„! – този човек е не само надарен журналист, но и силен психолог, та дори психоаналитик! какви познания, какви цитати! ето как научавам нови неща за себе си, неоткрити тайни от моята душевност, благодаря Ви г-н Зюмбюлев, благодаря! разбирам аз сега този блог как издава моята раздвоена душевност, като при убийците или може би съм „тъжен гей“ … извинете за въпроса (може би е много личен) – Вие да не би да пеете в Хора на МВР или службите за сигурност, там с господина привикал Мишел?!

г-н Зюмбюлев, не знам какво имате против горките животни – влечуги, та ги принизявате до хората онлайн … „техните писания са най-отровни, злото е най-отчетливо“

а може би Вие именно г-н Зюмбюлев мечтаете за „момчешки дупенца„? моля, разкажете ми за своята не мазна коса, за чистата ви без акне кожа, за силно успешния Ви опит да отслабнете, за богатия си личен живот?! моля, споделете го с всички!

мечтаете за Мазерати, а имате само заеми?! – добър път сте поел с подобен тип „журналистика“ към богатство и слава (второто вече го имате – поне 1500-2000 души научиха за Вас сега в скромния ни Интернет!)

убедихте ме, г-н Зюмбюлев! да намеря и да си купя този уникален брой на този безценен вестник, за който работите! искам го! искам да го имам, за да разчитам в него ежедневно нови и нови елементи от моята объркана душевност! да покажа на майка ми какво е дете родила да се срами като говори със съседите, че работя „в Интернета“. искам да го имам, че да показвам на децата си какво зло е това нещо мрежата и как да не се докосват до нея, да не станат уроди!

Браво! Ура! Да живей!

днес имахме драматична размяна на мейли с един младеж – маркетинг сециалист на популярно място, което за момента ще се въждържа да споделя от етична гледна точка

драмата се разви така: работим с младежа по съвместен проект за наш общ клиент; клиентът нещо не е доволен как върви работата и младежът избързва да се застрахова и топи нас пред клиента – топи ни злобно и без да си поплюва; после се оправдава със своята професионална етика, която не му позволявала да държи в неведение клиента кой виновен и кой не

грозна картинка, макар младежът да има вид като да е учил, че дори навън; случката издава и силна липса на възпитание и най-вече – човешка етика

та въпросът е – бизнес и професионалната етика над човешката ли са?!

и бива ли да забравяме, че сме човеци само за да се подмажем на клиента?!

/ако не последва публично извинение от страна на младежа до дни – ще дам имена; не е добре да се насърчават подобни низки практики, мисля си/

браво на Мишел, Йовко, Симион и Нели Огнянова за днес!

както вече писах – случката ми изглежда скандална

сега се замислям още повече и с риск да ме привикат и мен … дали другаде по света при подобен род случки хората не си подават оставката (кой пишеше наскоро, че в Япония си правели харакири)

очевидно страхът от блогерите в частност и Интернет като цяло е голям …

е, случи се и на мен, след като видях на Григор преди няколко дни днес Виктор ми пусна sms, че и моят блог е заминал, гледам на Григор отново е хакнат …

изчезнали са ми последните няколко поста – за посещението ми в дом Надежда и един кратък с линкове към музика, която харесвам, не е беда голяма …

не ми се вярва ГДБОП да хаква сайтовете, сигурно не би им хрумнало … може би ме хакнаха, защото не си казах навреме мнението – а именно, исках да кажа, че не мога да повярвам, че се случва в България да гонят и заплашват блогери …

навремето, когато бях дете, баба ми слушаше тайно ББС за новини и какво се случва по света; политически вицове се разказваха само на ухо и то на сигурни хора, не в широка компания
веднъж в компанията на родителите ми някой разказал политически виц и след това арестували за по ден-два всички почти присъствали …

мислех, че това време е напълно отминало! знам, че това време е напълно отминало

искрено вярвам, че това, което се случва напоследк у нас е някаква треска на хора с огромна носталгия по миналото; не бих могла да си го обясня по друг начин, наистина!

за смешните статии в някакви масови ежедневници от съвсем съмнителен произход, които сигурна съм голяма част от ползващите Интернет не четат, още по-малко – блогери – нямам думи! подобни злобни коментари са плод на скрити страхове, страх, че губят позиции, губят позиции хартиените вестници именно заради онлайн средата и заради този страх – пишат глупости, да настройват хората

да им простим и на едните и на другите

и да се молим за тях, да им мине по-бързо

при цялото ми уважение

ама наистина

Овчаров
Петканов
Свинаров
сигурно има и други … ?
а също предполагам, че историята познава и други подобни колекции, не само родни, любопитно как се подреждат нещата в живота

изчаках да ми спадне яда и пиша, защото не мога да подмина

исках да изтегля пари от банкомат на ОББ на Раковски 108, на ъгъла с Гурко; преди мен възрастна жена с шапка изтегли и нещо пуфтеше, но си взе жената парите и си тръгна; след нея – слагам си картата и гледам – бам на екранчето някакъв досовски екран с цифри и знаци … (тук си псувам на ум) и картата в банкомата и аз пред него и нищо … след минута чакане влизам в офиса на ОББ, към който е банкомата и моля за съдействие; след още една минута излиза дама гледа и ми казва – ама защо си пъхнахте картата в банкомата (разбираш ли, сякаш те, банкоматите не са за именно това да си пъхнеш картата и да вземеш пари), ама с един тон, все едно съм кацнала от Марс и не знам какво е банкомат, какво – карта, какво – пари!; и се прибра вътре и нищо … започвам да звъня на телефона, посочен на едно листче – той се оказва общ за цялото клиентско обслужване и автомат започва да говори „натиснете 1 за … 2 за …“ и няма указание за глътната от банкомат карта какво да направиш … после ти иска да си въведеш ЕГН-то?!; от всичко това ми кипва и влизам в офиса да се разправям – те ми наскачат; добре че се появи управителя, запазил самообладание, но явно притеснен; нямаха идея точно как да действат, рестартираха банкомата ен пъти; междувременно звъня нагоре-надолу – оказва се, че на сайта на Пощенска няма телефон, на който да звъннеш при подобна ситуация (тук и те отнасят една псувня на ум); ужас … след около 20 минути суетене успяват да ми извадят картата и ми я връщат срещу представяне на лична карта; въпросната дама въобще не ми се извини, за разлика от шефа й, който направи необходимото; банкоматът бе изключен, но хора, ако минавате и ви трябва – не ползвайте въпросния банкомат – слънчасал е, а и след няколкото обаждания се убедих – не ползвайте въобще банкомати на ОББ 🙁

равносметка:
20 минути нерви
НЕ свършена работа
разочарование

да не му се налага на човек да тегли пари (в тези жеги)
и да не ви се случва  подобна история!

знам, че има и много други, но това дребното все ме гложди – отчитането на дребни разходи, които всеки от нас неизбежно ежедневно прави е на практика невъзможно; резултат – яко стимулиране на конкретни фирми, които са често еднодневки или на сянка; иде реч за талоните за паркиране – седмично се налага да харча поне 10-15 лв за паркиране, по разни места, на които ходя служебно, т.е. свързано с работата ми; това са пари, които отиват някъде, а няма как да отчетем – за фирмата, която обслужва въпросния паркинг – като приход, за Държавата като данък от нея, за мен – като разход; е, това ме дразни! всички знаем как се паркира в София – на магия, трудно, невъзможно; паяците са наш чест гост – суми от 32 нагоре; паркинг – основните са по 2, 3, 4 на час; често са препълнени; рядко издават бележка, камо ли фактура; обикновено за паркинг се води празно място с опънато въженце отпред или ограда, понякога с бариера; чичко, по-често пенсионер, който записва номерата, понаглежда колите и взима парите

същото важи и за талоните за паркиране – познай как се отчитат за разход – никак; познай колко често оставяме стотинките на човека и той дори не поставя бележка, че сме платили; и т.н. и т.н.

темата ми е болна не от днес; не за мен и фирмата – е, какво толкова, очевидно трябва да ги давам тези пари безотчетни; ама най-губеща в случая е Държавата; освен ако нейните хора не са замесени в схемата, както най-вероятно се случва …

е, надявам се Европа, туй-онуй – скоро да се оправят нещата, а?!

вчера внесохме Петицията в парламента – имаше и други „детски“ инициативи в и около него, маратон детски и много подобни неща (целия свят се бе юрнал да вади ползи от деня на детето), въпреки всичко нашето мина добре, макар че очаквахме повече от 3 телевизии, нямаше нито една от големите – защо им е да снимат за децата в домове … но имахме много хора, съпричастни хора, а гладинката изглеждаше симпатино с 3000 развяни от вятъра рисунки на детски ръчички, които махаха 🙂

оказа се че г-на, който прие Петицията – Спасов, председател на комисията по младежта и спорта (как звучи само – младеж и спорт, както бате Енчо казва, що спорт, аз спорт не обичам, защо не е младежта и изкуствата, например, но както и да е) НЕ беше прочел исканията ни предварително, но държеше да се снима с деца от дом и медиите именно така да го представят; за жалост не си беше направил труда и да вземе някакви справки, та каза, че защото те са приели закона за приемните семейства преди няколко месеца сигурно затова сега имало към 2000 деца по-малко деца в домове – смешки!

* * *

днес, на втори юни бе детския ни празник за 5 години Az-deteto.com зад Сити Център София и мина много добре – Борето Карадимчев написа песен Аз детето, всечки я запяха с Пим Пам, забавляваха се децата (към 150-160 дойдоха), торти, балони – супер!

в 12 без няколко клоунът Дечко предупреди децата да отидат до родителите си и в като завиха сирените всички стояхме две минути прави, в мълчание
едно дете зад мен тихо пита майка си „защо трябва да стоим така“, а майката „защото ако се движим ще изразим неуважение“

* * *

ако мога да обединя първи и втори – накрая едно голямо нищо – след целия объркан май с работни и почивни и всякакви сряда за петък и т.н. днешният ден трябваше да е празник, а не 1-ви май; а то, вместо това – оставки, кумиха се, правиха, та до днес; ясно беше, че ще има тези оставки, може би ако ги бяха направили преди изборите щеше да е по-лесно, а?! излагация

въпреки страшното нанагорно покрай утрешното „опаковане“ на Парламента и съботния детски купон за 5 години Az-deteto.com днес с Гори (тя вече сподели емоциите си преди мен) отделихме цял ден и присъствахме на задължителното за всеки от бранша събитие – Marketing information forum, събитие на Капитал

браво на Капитал – както можеше да се очаква – много добра организация, всичко в стил и по конец – напълниха залата 7-800 близо души (предполагам), очакване, чанти с подаръци, баджове – както си му е реда (лек пропуск – в чантите нямаше химикалки, добре че някои си носим по 2-3 да услужим на тези, дето нямаха :)), леко хапване в стил Red Devil с вкусотии и екзотики, опашки пред тоалетните в почивките – абе, както си му е реда 🙂
всичко чудесно – срещаш много познати и приятели, говорите, усмивки, приятно очакване (Лина, радвам се, че бяхме цял ден заедно!); залата на Народния е прекрасна, макар за няколко часа седнал – леко неудобна

Серджо Зийман (wow!) и Лари Хокман (wow!) – изкарват си с това хляба хората – говорят и го правят добре, убедително, забавно, смислено (общо 12-13 страници записки направих) – за жалост това (общо може би около 2 часа и малко) + срещите с колегите и приятелите в почивките бе единствения смисъл на тези 9-17 часове в театъра …

при цялото ми уважение към Капитал (единствените издания, които чета са техните – основно онлайн) не знам как бе направен подбора на българските „подгряващи“ „лектори“ (по-конкретно на втория и третия), но още в първите минути на „презентациите“ им (от около 30-40 минути всяка – явно имахме канско търпение или сме много възпитани или от уважение към канещата ни инстанция не напуснахме) залата бе потънала в смях, недуомение как е възможно това и разочарование … странен, много странен избор на хора, очевидно със самочувствие, но … не подготвени и не в отговор на нивото и нагласите в залата

второто разочарование бе от лекцията на Гай Кавазаки (моите лично очаквания бяха най-големи именно към него), но не защото имаше технически проблеми, а отново, защото не бе съобразена с аудиторията … да оставим настрана факта, че се бе разнесъл слуха, че няма да каже нищо по-различно от вече наличната из родни онлайн ресурси презентация …

ето така личните ми очаквания и целия работен ден заминаха леко встрани, но нищо, сигурна съм, че следващият път нещата ще са по-добре :)!

от там бързах пеша (за най-бързо) към лекциите, които аз имах да изнасям и още повече се накарах да говоря малко по-късно само и основно неща, които дават на тези, които са си платили да ме слушат

по пътя, натоварена с лаптопа, чантата от форума – все тежки неща, леко ръмеше, сюрреалистично; някои от плочките из улиците на столицата ни „джапаха“ и това ми създаваше дискомфорт; минавайки покрай Макдоналдс на Витошка и Алабин видях вътре един възрастен човек да придремва на масичка без нищо пред себе си и си припомних думите на Серджо Зийман, че основният им конкурент в Москва при навлизането на Кока Кола не е бил друг, а билетите за градския транспорт; после една дама на Алабин профуча с доста яката си обемиста сив металик кола покрай всички останали, ползвайки насрещното, говорейки по мобилния си и си помислих за презентацията на „лектора“ преди Гай Кавазаки и това, че „трябва да сме на магистралата“, докато моето виждане е, че ние трябва да правим магистралата …

ето няколко цитата от днес (не основното, което казаха, просто интересни мисли):

Лари
надеждата не е стратегия
за успех в бизнеса – не на носталгията, отрицанието и арогантността

Серджо
продаваш каквото имаш или продаваш каквото им трябва
хората не знаят защо купуват, не ги питай, гледай какво правят, за да купят

освен това от първия блок и г-жа Кристина Влахова научихме, че у нас има 2 200 000 потребители на Интернет, 25 000 блога, 10 корпоративни блога (ние после се сетихме само за нашия естествено, на ROI, на Орбител).

получихме едно писмо, странно

един човек твърди, че ако има по-малко домове за деца ще има повече бебета, захвърлени на боклука …

позволявам си цитат от отговора на Мишо:

„Отговорността за своето дете носиш ти! Не държавата, не системата, не световните неправителствени организации, не и съдбата – ти! Ако не можеш да я носиш – не правиш деца! Защото отговорността за твоето захвърлено в кофа дете също е само твоя! Всичко друго са оправдания на хора, които бягат от отговорност.“

подробности – тук

междувременно вече имаме над 2600 подписа в нашата ПЕТИЦИЯ – за по-малко деца в домове и по-малко бебета на боклука – подпиши се!