от няколко години през Az-deteto.com Дядо Коледа получава виртуалните писма на малки и големи – нещо, което носи радост на последните, а и на нашия екип, хората, които го правим

до момента за тази година имаме над 5 000 писма 🙂 през 2005-та бяна над 10 000 общо, а през 2004-та – 22 000!

ето, с такива неща се забавлявам в работно време 🙂 а по темата кой вярва и кой не в Дядо Коледа – около 10% от хората, които пишат през сайта са на възраст 18-55 🙂 ето и някои от желанията, които публикувахме в корпоративния ни блог

днес докато се прибирах все си мислех как и какво ще пиша тук, но после спря тока (отдавна не се беше случвало), спря за дълго, за повече от час – имаше романтика – 12-13 свещи (добре че вече сме украсили за Коледа и имаше мнооого свещи в наличност) и радост за децата 🙂 после дойде, колкото да се изкъпем като бели хора след сухата вечеря и пак спря … е, сега вече дойде за повече 🙂

спомних си времената, в които у нас, в София / България имаше режим на тока; мисля че режим имаше и през социализма и след това, в първите години на демокрацията, по Виденово време май също; ако бях по-носталгично настроена към този период може би бих възкликнала „ех, какви времена бяха, само!“, ама не съм – студ, кучи студ, тъмно и безсмислено време – това помня; редуваха се на два часа май, леле майчице – мизерия; добре е че децата ни няма да имат такива спомени!

днес, след лекция със студентите ми в М3 (доста изморително да говориш 5 часа) и още почти толкова часове говорене с Ленков (супер приятно!) идва ред за малко сърфиране и попаднах на текст от статия на моя приятел Дани (Даниел Смиловски) и надявам се да няма против да сложа този цитат:
„Очевидно нито въпросът “Кой си ти”, нито отговорът “Аз съм Хомолуденс” постигат някаква адекватност. Кой съм аз в Интернет? Както вече казахме, съществуването ми се базира на принципа “Пиша, следователно съм”. Текстът е единственият носител на моята идентичност; аз инвестирам виртуалния “себе си” изцяло и единствено в думите. В света извън “мрежата” понятията “вярно” и “невярно” се базират на отношенията между думите и физическата фактичност. Там съм принуден да се боря с реалното време и пространство за да съществувам, а също така да поддържам континуитета на моята личност и социалната адекватност на поведението си. Виртуалното пространство ми позволява да избягам от тези трудности, но ми отнема идентичността. В Интернет разговора, критерият за неистина е единствено в несъответствието между предишно и следващо изказване. Моят виртуален живот – това е моят текст; един текст затворен в себе си и следователно абсолютно самовластен. Кой съм аз, щом мога да бъда всеки, който пожелая? Абсолютната свобода в тази ситуация разрушава външните императиви, които ме поддържат цял. Виртуалното се оказва антисоциално в смисъла, който днес още влагаме в тази дума.“

Цялата статия – тук.

оказа се, че курсът ми в НБУ „Онлайн медии и ПР“ е с 89 студента! wow!

възложих им писмена работа за блоговете и ПР-а и получих мако повече от 30 творби; в началото бях отчаяна, но се оказа, че има и доста добри неща

реших, че ще е любопитно да постна няколко бисера, без цензура и без да цитирам чии са:

„Всеки може да създаде свой собствен блог. Да бъде автор, творец, дори – писател. При блоговете един ПР може да бъде сигурен, че посланието му ще достигне до публичното пространство.“

Някои блогери се конфронтират с някаква позиция, която им се струва идиотска, противоестествена, неморална или ненавременна. Или пък се конфронтират с някоя институция, която не си върши работата. Други блогери пък популяризират книги и филми. Има блогери, които търсят решения за някакъв проблем, а има и такива, които лобират за осъществяването на различни идеи. Чрез разсъжденията си, публикувани в мрежата, човек привлича хора, които споделят подобен начин на мислене или подобни мисли, тоест той привлича свои себеподобни, а те са потенциални негови приятели.

Никоя конвенционална медия не разполага с такава сила. Неслучайно някои политици и организации започват да се дразнят и да се опитват да измислят различни регулации и забрани, за да си осигурят спокойствие и да разполагат с някакъв контрол.“

има и още много, но тях – друг път

любопитен е този студентски прочит на блоговете 🙂

да, освен че писанията им ме развеселиха, студентите ми подадоха една важна насока, която май много учители и преподаватели у нас пропускат, поради неглижирането на онлайн средата като цяло – възможността и реалността ученици и студенти да намират всяко нещо, зададено им като тема за писане, в Нет-а и така да свикнат болезнено с wiki, copy/paste и дори да не преименуват файла си или да променят една дума – над 50% от текстовете, които получих за блоговете бяха … взаимствани и с липса на оргиналност, за жалост

днес Алис навършва 10 месеца 🙂 по този повод вчера до посред нощ правих екзотична торта от кестени, чиято рецепта измислих сама и скоро ще публикувам на Az-jenata.com! Довечера ще се черпим 🙂
утре отиваме на тиймбилдинг на Витоша – целия почти екип на ABC Design 🙂 всички днес сме в едно такова леко и добро настроение 🙂 и май забравих да напиша, че вече си имаме и корпоративен блог на www.abcbg.com/blog/ с което с Гори много се гордеем 🙂