днес бе шарен и готин ден, но съм насъбрала няколко теми, та ги подхващам:

имахме много готина пресконференция за старта на Pro.bgmaps.com – услуга на Bgmaps, които преди години стартираха пак с наша пресконференция 🙂 направихме я в Онда кафето в Mall-а на Стамболийски – прекрасно кафе, приятелско обслужване – екстра!
* * *

следобяд изпитвах студентите си; няколко детайла – втори корпус на НБУ е освежен (не скоро, но сега го виждам) много добре като интериорен дизайн – от стара соц сграда са успели да внесат младежки дух – браво на който го е правил; за други изпити по коридорите стояха и пъшкаха студенти, четяха, суетяха се; моите за около 2 часа бяха готови – забавлявах се, извадила съм си и бисери, но ще ги оставя за друг път

* * *

както вече и други писаха – вчера имаше странно представяне на корпоративните услуги на Гугъл – странно, защото като чуеш Гугъл си представяш високо ниво, иновативност, напредничево мислене, а партньорите им и за Гърция и за България, поне според мен са твърде консервативни (казано меко, за да не се обиди някой); когато си голям и очакванията към теб са да си голям и да действаш като такъв

* * *

в контекста на последното по-горе тъкмо щях да пиша, че преди и след МИ Форума на Капитал нямаше никаква мейл комуникация и бам – вчера няколко мейла, еднакви – не разбрах защо получих няколко; при това бяха странни – целият текст в бодито бе линк … айде това да беше някой друг (всеки друг от конкурентите им) … пак – не очаквам друго от големите, освен да действат както им приляга, а някакви неща правят, дето хич не и прилягат
* * *

както вече и други писаха, а и аз по-рано май – има един голям роден спамер – фотографът Димитър Сотиров. Мине не мине и г-н Сотиров спамва целокупния български народ де що мейли има с писмата си; отново получих цяла серия.

Начало: „Ако не досаждам и проявите интерес,
моля, разгледайте страницата ми в интернет. “

досаждате, г-н Сотиров, много досаждате! моля, престанете!

* * *

Виктор ми изпрати подсказка как да използвам под Firefox-а си спел чек – ще го пробвам, обещавам!

* * *

пуснахме бетата (ама много бета) на Кафенето 🙂 – коментарите са добре дошли

* * *

другото, за което искам да пиша е как държавата насърчава сивата икономика, но ще го отделя в самостоятелна тема 🙂

вчера решихме да ходим на басейн цялата четири членна фамилия – тръгнахме в 10 и около 16 благополучно пристигнахме в басейна на бул. България, в клиника Св. София, но за това – след малко; защо пътувахме толкова дълго – защото ходихме до Правец, но се оказа, че там басейн това лято няма да има и защото на магистралата беше станала катастрофа, която ни накара барабар с доста други да се измъкваме екстремно бавно около 2 часа от там

да кажа, че треньорът в басейна в клиниката бе любезен, но нервен, особено не хареса, че сме с деца; през цялото време мънкаше защо сме отишли, след като на входа си бяхме платили по 5 лв. и никой не каза, че с децата не можем да влезем

* * *

днес също денят започна не както трябва; имахме в 11 среща с Гори да работим по книгата и тъй като любимото за този сезон неделно място за мен е дворът на Мотто – уговорихме се да се видим там на круши в порто; за жалост от една страна в менюто крушите в порто се сервират вече само с палачинка, а от друга – и там нещо бяха кисели момчетата, ама нетипично кисели – нямало къде да си вържа компютъра в ток, да седна там, а не тук, с пъшкане ми донесоха менюто, пък кухнята не работела, пък чистели градината, лелее – накрая като дойде Гори се изнесохме – много са свалили гарда Мотто, за жалост; е, поработихме по книгата съвсем наблизо, пък
и хапнахме добре сладолед и кафе в Jimmy’s на Кристал 🙂

* * *

вече знам, а този уикенд бе поредното доказателство, че животът не е такъв, какъвто го планираш; трябва да го приемеш, той си има свой ход, своя логика, нещата се случват и това е – тук ми се ще да сложа цитат за лабиринта / живота – от книгата на Пелевин за шлема, която довършвам, но остана в колата, ще го добавя утре може би 🙂

тези дни имам много и различни задачи, почти не съм онлайн и ето – не съм и писала

основно тези дни водя лекции – на няколко фронта
да преподаваш е забавно, дава ми нови идеи, интересно ми е да общувам с хората и да виждам тяхната гледна точка, понякога това ме провокира
но същевременно да преподавам е много изтощително занимание – след цял ден се чувствам изцедена до дупка
добрата новина е че чак цял ден да водя лекции ми се случва само няколко пъти в годината, иначе по 2-3 часа бива 🙂

* * *

та за дървото – на Горичка са сложили калкулаторче и си сметнах набързо вредните емисии, които изхвърлям с колата си – оказа се, че трябва годишно да садя по 1 дърво – май до сега го правя, но смятам да удвоя, поне – да има и за някой, който няма и да знае, че трябва да се справя с мръсотията, която оставя след себе си

* * *

хората са много интересни създания; животът е като сранна симулация; ходих на SecondLife; чета Пелевин с Шлемът на ужаса (до момента не считам, че е най-великата му книга); до нас има строеж и пред него днес инсталираха фургон и се настаниха да живеят група хора – без ток, без вода и без тоалетна, а е лято …; по MEZZO уцелихме нещо фантастично 30-тина минути тази вечер;

абсурдите се роят всеки ден, хубаво е, че има и затишия и понякога свежи хора, които връщат надеждата; иначе днес с Томи четохме в една детска енциклопедия, че Вселената се разширява и си припомних успокоително за ентропията (ако изровя сега и онова стихче … ) и няма защо да се чудя, защо главата ми кипи от идеи (може би хаос) – светът е устроен така, не съм аз виновна;
* * *

покрай търсенето на нов офис попаднах и общувах със семейство цигани (сами се наричат така) – музикатни; къщата им – чистота невероятна, подредена с повече вкус от много други, уютна и с капка носталгия; на масата – тромпет и саксофон; човекът е възрастен (не много), пие кафе, пуши, примлясква сладко, излъчва спокойствие и достолепност; разказва как взел булята, когато тя била само на 13, родила им дъщеря, която пък им родила внучка; дъщерята починала при катастрофа, внучката живее в Кипър, богати хора я взели за снаха; човекът сладко присръбва кафе, примлясква и продължава сладкодумно да говори; болен е от диабет, а му се живее; мечтае да си купи джипка и да си я паркира в двора; иска да си достегне къщата, обича си я, обича си и булята, взета преди толкова години.

защото се възхищавам на Лидия и защото не съм писала отдавна – поемам хвърлената ръкавица и разказвам за успеха – моите разхвърляни мисли за него в този ден и час

не мисля, че за успеха има мерило, както и за щастието (точно днес взимах интервюта на моите студенти за нашия документален филм за щастливото детство) – какво е да си успял – задавали са ми няколко пъти въпроса в интервюта, мислила съм – не знам, мисля, че съм успяла, когато видя усмивка на лицата на децата си, макар че не това е, което искаш да чуеш

за един приятел да си успял беше да има снимката ти на корицата на Егоист, за друг успехът е да има хубава кола, още по-хубава жена (или в обратен ред) и достатъчно пари да се напива със скъпо питие всяка вечер

не мисля, че успех е да имаш пари, нито пък да си много популярен
като че за мен успех е когато моите родители имат повод да се гордеят с мен
за да успееш със сигурност трябва да искаш да успееш

Какво ти помогна да успееш, какво ти помага да успяваш или какво ще ти помогне? Какво е обяснението ти за успеха?
Класически отговор: 99% труд + 1% късмет; много бачкане, денонощно, винаги, навсякъде, по всяко време; няма почивка, няма работно време, последователност и време и работа, работа – това е 99%; и късмета да срещна готини и точни хора, които да харесат мен, идеите ми или да ми повярват, да ме подкрепят – това е също важният 1%.

Какво не успя да ти попречи, какво не успява да ти попречи или няма да успее да ти попречи? Т.е. какви са препятствията по пътя ти.
Много са. На първо място аз съм си пречка, моите страхове (всеки го е страх, няма човек да не го е страх – от неуспеха, от несигурното утре – ще се справя ли, ще се справя ли и този път, не ми стигнат ли силите. Много хора по пътя, всеки ден, постоянно се опитват да ми кажат – не, това не става така, това няма да стане, това не е възможно, защо го правиш, не го прави.
не мисля, че успелите хора са мошенници, далавераджии – познавам много успели хора, които са честни, бачкат до дупка, испяват да напипат пулса на времето, ниша, късмет или както и да го кажем

познавам и много неуспели хора, но това като че ли идва от тяхната житейска философия; тръгваш с идеята, че няма да успееш и естествено – не успяваш

трябва да знаеш на къде вървиш, за да стигнеш до там – трябва да знаеш, че ще успееш, да правиш всичко, за да успееш и ще успееш

толкова за сега, че си купих на Пелевин Шлемът на ужаса и ме чака

вчера внесохме Петицията в парламента – имаше и други „детски“ инициативи в и около него, маратон детски и много подобни неща (целия свят се бе юрнал да вади ползи от деня на детето), въпреки всичко нашето мина добре, макар че очаквахме повече от 3 телевизии, нямаше нито една от големите – защо им е да снимат за децата в домове … но имахме много хора, съпричастни хора, а гладинката изглеждаше симпатино с 3000 развяни от вятъра рисунки на детски ръчички, които махаха 🙂

оказа се че г-на, който прие Петицията – Спасов, председател на комисията по младежта и спорта (как звучи само – младеж и спорт, както бате Енчо казва, що спорт, аз спорт не обичам, защо не е младежта и изкуствата, например, но както и да е) НЕ беше прочел исканията ни предварително, но държеше да се снима с деца от дом и медиите именно така да го представят; за жалост не си беше направил труда и да вземе някакви справки, та каза, че защото те са приели закона за приемните семейства преди няколко месеца сигурно затова сега имало към 2000 деца по-малко деца в домове – смешки!

* * *

днес, на втори юни бе детския ни празник за 5 години Az-deteto.com зад Сити Център София и мина много добре – Борето Карадимчев написа песен Аз детето, всечки я запяха с Пим Пам, забавляваха се децата (към 150-160 дойдоха), торти, балони – супер!

в 12 без няколко клоунът Дечко предупреди децата да отидат до родителите си и в като завиха сирените всички стояхме две минути прави, в мълчание
едно дете зад мен тихо пита майка си „защо трябва да стоим така“, а майката „защото ако се движим ще изразим неуважение“

* * *

ако мога да обединя първи и втори – накрая едно голямо нищо – след целия объркан май с работни и почивни и всякакви сряда за петък и т.н. днешният ден трябваше да е празник, а не 1-ви май; а то, вместо това – оставки, кумиха се, правиха, та до днес; ясно беше, че ще има тези оставки, може би ако ги бяха направили преди изборите щеше да е по-лесно, а?! излагация

вчера, както си карам по Витошка на светофара явно нещо съм си пипнала ухото и правя левия завой и бам г-н Полицая, достолепен ме спира – „Вие знаете ли, че по време на шофиране е забранено да се говори по мобилен телефон?“ и аз „Ама аз не съм говорила“, и той „Хм“ – един нечленоразделен звук и с палката дава знак, че ме пуска, но вътрешно го е яд – ей брей, човек да не може ухото си да почеше (не че не го правя де, това да говоря докато карам, ама гледам да е в по-безопасни участъци :))

* * *

защо концертите класическа музика вече са неактуални, дори за любителите на този вид музика:
– в залата всяко движение на някого се чува – скърцат под и столове – резултат – хммм не на концерта в зала;
– в залата все някой ще е забравил да спре мобилния си или пък ще е с хрема и ще кашля – резултатът е аналогичен на горния;
– в залата основната публика е на средна възраст около 65, като бройка – малко повече от пръстите на двете ми ръце – резултатът е подтиснатост и не добро усещане;
– има още много … ама като за начало – толкова …
* * *

от Виктор: „Ограбството пиратва“

* * *

имаме близо 1000 подписа в ПЕТИЦИЯТА ЗА по-малко деца в домове (хайде още малко помощ, моля); имаме и 2181 рисунки на детски ръчички, с които ще опаковаме Парламента (градинката до него последно) на 1 юни от 10.30; снимането на документалния филм АЗ СЪМ – Щастливото детство върви много добре и ми е много интересно да се занимавам и с него; нещо в последните дни покрай това и всички останали неща, които върша се сдухах, ама сори ако не отговарям на време 🙂 айде весели празници!

не обичам негативните постове, но днес ми дойде в повече

реката, Владайската река, която минава и пред нашата къща е силно придошла – към Владая е преляла и наводнила къщи, малко след нас също е преляла, бучи ужасно страшно и тече с пълна сила кафява и мътна, отнасяйки всичко наоколо със себе си
моля се да не прелее и при нас – остава около 1/2 метър или да не свлече земна маса …

въпреки това днес гласувах – единствена от всички около мен

гледам ги сега и г-н вътрешният министър и г-жа Емел Етем в НДК – хилят се самодоволно, на сухо, спокойни, победители, а София е плувнала с надвиснали опасности на няколко места, висне тревога и недоволство
не знам как спят тези хора

днес бяхме в Пловдив. Не бях ходила поне 3-4 години и този град ми се струва много променен – пълен с живот, цъфтящ, прекрасен – много хора, млади, усмихнати, спокойни, добре облечени, с много деца, превъзходен парк, много и то работещи фонтани.

обядвахме в ресторант Хемингуей – препоръчвам го – усмихнати, ведри и симпатични сервитьори, превъзходна кухня, при това без забавяне, нежна, стилна и ненатрапчива обстановка, прилични цени.

на 22-ри май ще има любопитно събитие – модно ревю на Галинел в античния театър, с около 3000 зрители – „Циганска сватба“не съм била на подобно събитие, но мисля да отида
* * *

също днес, на стадион Славия е имало турнир между отборите по футбол на глухонемите; имах шанс и се запознах с няколко от присъствалите – имаше голямо тяхно събиране тази вечер в околността; беше много интересно – те са нормални, симпатични и интелигентни хора, на които макар да им е много по-трудно от на нас, се справят с живота и не са се отчаяли; няколкото младежи, с които се запознах се оказаха студенти – усмихнати, ведри, пълни с желание за живот млади хора;

децата реагираха спонтанно и първо се уплашиха от тези хора, които не издават говор, а ръкомахат, помислиха, че са крадци; после им беше любопитно и ги гледаха; а хората им се радваха и им даваха знаци, че ги харесват 🙂

понеже бяха малко разочаровани, че не е имало грам журналисти на събитието им и никой никъде не е казал за тях – позволявам си да вляза в ролята на репортер и да съобщя:
футболните отбори, които ще се се състезават за 3-то и 4-то място са тези на Шумен и Пловдив, а за първо и второ – на София и Стара Загора; двата мача ще се играят от 16 и 17.30 ч. отново на стадион Славия, утре, неделя, 13-ти май – успех!

* * *

около нас тези първи летни нощи птиците направо се скъсват да пеят – по цяла нощ – прекрасно е! общуват си помежду си, кряскат, пеят, надсвирват се … зареждат ме

днес бях свидетел на кражба и това ме потресе; май ми се е случвало и преди, но днешната беше особено впечатляваща – купувах цветя от малко цветарско магазинче – обичам да взимам цветя от там, красиви букети правят, продавачката е възпитана и мила и докато с нея сме отвън и избираме двама младежи на около 20 и няколко влизат и започват да избират видимо и те, гледат цветята, цените, младежите изглеждат доста добре, свежи и млади, с хубави дрехи, облечени с вкус, по младежки, чисти … тъкмо сме избрали с продавачката и влизаме и младежите заизлизаха и хоп – от задния джоб на втория виси джиджавка за GSM и продавачката казва „ей, върни ми GSM-a“, а той бръква в джоба, вади го, подава й го, поглежда ме леко смутен, но с усмивка, все едно казва „извинете, може ли да се разминем“ и зачезва … ето така ставала работата – без да им мигне окото на младежите свиха цигарите на продавачката и за малко и телефона й … а бяха добре облечени и изглеждаха като да им има доверие човек
е, не го разбирам аз това, не знам как става, как е възможно някой ей така хоп и да ти открадне телефона, разбираш ли … мамка му, не го разбирам

а ти би ли взел нещо чуждо? би ли откраднал?

* * *

24 април е денят, в който се отбелязва геноцида над арменците

не следя какво се случва в Парламента отблизо, затова едва тези дни научих един позорен факт, факт, който умът ми отказва да възприеме, така, както не мога да разбера и горната случка; за какво иде реч – тази година, въпреки че вече сме член на Европейския съюз, т.е. и тази година, както и предните нашият, роден, мил и драг Парламент отказа, отказа, ОТКАЗА да гласува признаването на арменския геноцид, официалното му признаване
защо се случва така? защото нашата мила тройна коалиция се оказва не про-европейски, а про-турски настроена; защото депитатите от ДПС напускат парламентарната зала при споменаването на „арменски геноцид“, а за останалите очевидно мнението им е меродавно

очевидно за България фактът, че държави като Австралия, Аржентина, Армения, Австрия, Белгия, Канада, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Либия, Литва, Полша, Русия, Холандия, Словакия, Швеция, Швейцария, Урогвай, Ватикана и Венецуела, Европейския парламент, както и 40 щата на САЩ не значи нищо

обидно е – казвам го като арменка
обидно е – казвам го като българка

обидно ми е, когато управниците са ххххх (тук изписах обидни и нецензурни думи, но ги изтрих, защото не мога да пиша така) „Държите на гласовете на ДПС, за да си крепите правителството, затова не искате да признаете арменския геноцид“, каза Екатерина Михайлова; още инфо за ситуациите в Парламента по темата има в Дневник и стенограмите на сайта на Парламента

тук не иде реч за отношения между турци и българи, между два народа. тук иде реч за почитане паметта на загинали и за хората в това Народно събрание; за мен независимо дали са 300 000 (както казва Турция) или 1. 500 000 души (както смятат арменците) има пролята кръв, не малко кръв, има болка, която се предава от поколение на поколение и само с един официален акт, като признаването на геноцида, една държава може да покаже, че е … ох, за да не звучи сложно мъдра (уви, България не е мъдра държава, липсват й мъдри управници), модерна (и модерна не е …), абе поне може да се очаква, че има някаква надежда, все ми се иска да знам, да вярвам, че има някаква надежда за тази България

прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. в ума и душата ни настава покой.
самият акт на признаване на геноцида вече е като искане на прошка

но, уви …

* * *

и за да не звуча прекалено песимистично, защото не ми отива, да завърша днешната трилогия с ентусиазма около кампанията ни Аз съм! За всяко дете – семейство!

събрали сме вече над 1000 рисунки на детски ръчички! ежедневно пристигат нови и нови! днес ни изненада плик с две рисунки на българчета чак от Америка! усещането е невероятно! където почукаме – навсякъде откликват много позитивно на инициативата, с готовност да се включат кой с каквото може; бордовете вече тръгнаха в 5 града в страната; днес и плакатите са готови – ако някой иска плакатче да залепи (в училище, детската градина, на входа на блока си) или да помага – добре дошъл 🙂
за съжаление от Столична община казаха, че не те дават разрешение за нещата около Парламента, а от Парламента вече близо месец нямаме отговор … (днес много му се събра на ози Парламент да говоря за него) – но едно е сигурно – заговори се по темата, замислиха се не малко хора за това защо все още у нас има толкова много деца в домове (между 10 и 30 000 казват различните източници) и до кога така ще го толерираме това явление, и до кога така ще даряваме там и с акта на това дарение ще си мислим, че сме опростили греховете си и сме измили срама, без да се замисляме, че срамът ни е в това, че тези домове ги има

тези дни съм из медиите – утре ТВ Здраве, петък – bTV и RFI, днес отново говорих в радио Стара Загора :); на 16-ти ще имаме Кръгла маса в БТА, ще говорим по темите превенция (как да се случва така, че да няма деца за домовете) и смяна на статуквото на децата в домове (как децата, които текущо са там да получат бъдеще, наместо това да станат наркомани, пласьори, проститутки, джебчии); имаме потвърждение за присъствие от много и все умни хора за дискусиите и се надявам заедно да съставим добро предложение, Петиция, която ще подписваме онлайн от 17-ти и внесем в Парламента на 1 юни с предложения конкретни, за да няма толкова деца в домове;
ще имаме рисунки – ще опитаме с тях да „опаковаме“ Парламента (за последен път пиша тази дума днес) на 1 юни; който още или скоро не е рисувал своята ръка – ето добър повод 🙂

* * *

исках и за 3 в 1 да пиша, ама друг път, че сега работа ме чака, а се отплеснах с поста
слагам си и един хубав линк, благодаря за който – Съвети към журналята на дядо ти Петко Р. Славейков

очевидно ми е трудно да напиша един пост по една тема – забелязвам тенденцията напоследък да намислям по няколко теми, да отделям със звездички, да стават дълги постове … както и да е, ето днешната ми серия:

днес имахме един прекрасен ден в село Скравена – наши приятели имат вила там, времето беше с нас и без конкретна програма се запътихме четиримата; за Скравена сигурно сте чували покрай лагерите – имало е женски лагер, на каменната кариера (дядо ми е бил в друг лагер в региона – в Ловеч, и темата ми е болна); но няма да говоря за тежки неща сега, защото денят не го предполагаше, компанията на децата – също 🙂

Скравена е близо до Правец и Ботевград; едно просторно село, разпиляло се на доста площ (за разлика от повечето български селца, които са скътани, прибрани между баирите и свити в малко); в Скравена мирно съжителстват българи и не малко роми, но всички работят – основно в Ботевград или земеделие; в последните години определено се забелязва развитие – нивите са преорани и засадени, вишневата градина – изцяло подновена, крави пасат – има живот

над селото има Манастир – Свети Николай – реставриран е миналата година с пари на дарители от селото; приятно и уютно, с много бъбрива възрастна жена, която радушно посреща всеки; освен самият манастир любопитно е и едно дървов двора му, което учени от БАН установили че е на 518 години (!!!) (плюс-минус 3-5 години) – един уникален дъб, който само като го гледаш те зарежда, а преданията казват, че като го прегърнеш ти дава сили; за жалост дъбът е болен, а няма пари за лечението му, макар въпросните учени от БАН да са назначили такова – нямаше на място и касичка или друго, където да се дадат евентуално пари от желаещите да помогнат, но като поговорихме за това решиха, че ще сложат, както и табела да се знае колко пари са нужни 🙂

под тези две забележителности има малка конна база Здравец, чийто собственици са я направили приятно и привлекателно място – няколкото коня са чисти и красиви, а кобилата Лизи бе така добра да повози моите двама на гърба си – цените в сравнение със Софийските ездови бази са доста по-ниски, а мястото е наистина много хубаво

хората на Скравена са от тези, по-тъмните, но са радушни, гостоприемни, разговорливи; много от тях карат колела – селото е голямо и това е добър превоз; видях дори и по-възрастни жени и мъже на колела; пълно е с животни – моите градски чеда се нагледаха на всякакви; а на църквата и из други покриви традиционно видяхме щъркели – красота!; имаше цъфнали кестени и петунии, както и макове из градините; ако някой реши да се отбива препоръчвам рибния ресторант – за първи път бяхме в него, но и хората, които го държат (и обслужват) и храната бяха великолепни!
в село Скравена има много живот и много надежда

* * *

гетата в Индия са една от интересните за мен теми в новия National Geographic; в световен мащаб догодина за първи път броят на хората в селата и тези в градовете ще се изравни; ООН определя гетото като градски район, който е пренаселен, с нелегални жилища, без чиста вода и санитарни условия – над един милярд души по света живеят в гета …

снимките от гетата в Индия са потресаващи; знам, че сходни могат да се направят и у нас; но тук като че не е толкова страшно; основна разлика – повечето снимки на хората от гетата показват трудещи се хора, работещи до изнемога …

една друга снимка също привлича вниманието ми и мисля няма как да бъде направена из нашите гета – снимка на учителката Моника Наик, около която има дечица и стени, обкичени с рисунки и ръчно направени помагала на английски – една вдъхновена индийска жена, която иска може би да даде надежда и друго бъдеще на тези деца на гетото и група малчугани, които ходят на училище, въпреки въпреки въпреки …

* * *

и сега последната част на този доста дълъг пост – най-лаконичната:

– онлайн играта Enemy Territory – средна възраст на регистрираните потребители е 40 години (!)

– тези дни научих, че курсът по онлайн реклама във факултета по масови комуникации на СУ се води от библиотекарката … първата книга в списъка с препоръчителна литература е моята книга Интернет рекламата – мисията възможна 🙂