в четвъртък макар и набързо поразговорили се изскочиха няколко важни теми

със Симион, който бе леко тъжен, че докато има телевизии (mainstream медии) нета и блоговете ще са безсилни и най-вероятно е прав …

с Dzver, който смята, че няма много смисъл от наличието на корпоративен блог (моля, ако ти, който четеш това знаеш за бг фирмен блог – подай линк към него тук, благодаря 🙂

пак с него за застоя в бг блогосферата, от месеци

с двамата – за новинарските сайтове и за липсата все още на моя бг новинарски сайт (кой е този новинарски, който четеш ти?)

Follow

София, НДК, Витошка – от тук до Съдебната палата в бърз ход са десетина минути и около 8-10 просяка-клошаря, протягащи канчета, чашки или потънали до кръста с главата надолу в контейнерите за боклук, в търсене на къшей хляб, крайче от пица или друго „богатство“

знам, има ги навсякъде, но не мога да свикна с тази гледка

Follow

в контекста на последните вълнения из родната блогосфера и обяда ни в четвъртък, е, добре де, една идея встрани – утре организираме кръгла маса по проблемите на безопасното пребиваване на децата ни в Интернет

за интересуващите се, най-вече колеги журналисти и всички съпричастни с темата – Пресцентър на БТА, 6-ти февруари, сряда, 10-12.30 ч.

повече за филма, който направихме с Андрей – „Сърфирам безопасно“ и покана за неговата премиера – скоро

Follow

днешният ден бе странен … може би дори цялата седмица е такава, ама днес вече й го признавам

както писа във Facebook – Хели (след 6 месеца доброволчество) си е за малко в София и се появи шумно в офиса, усмихната до уши, свежа и готина, както винаги; говорихме си за
виртуалните и реални неща,
защо вече няма блог (затрил й се е и не иска да си прави друг),
че чете блогосферата,
редовно е във FB и е манячка там – сменя си всеки ден снимката (по което пък ние познаваме настроението й),
станала е фен на Gymp;
чуди се как е оцелявала преди тук (в София),
а при завръщането си първото нещо, което е яла е било баница (!);
като си тръгваше ми подари едни страходни червени hand-made-by-mom обици, а на Гори щеше да подари за малко шала си – свежо!

другата екзотична личност на деня ми бе Жоро (Крумов), с когото обядвахме вкусно и си говорихме сладко за едни неща, които евентуално ще правим заедно, ама още е рано да ги споменавам (е, наистина можех да мина и без кремчето за десерт!)

денят бе наистина на приливи и отливи, изпълнен с мисли за Звезда, която днес има рожден ден, Звезда! …

на снимката: подаръкът от Хели закачени на рисунка на еднорог кон, подарък ми от Томи

Follow

„Мутра е престъпник с грозно лице. Такъв, който има брадавици по носа или е едновежд … “

обяснението е на Томи, 6 г.

Follow

с възрастта подаръците, които човек получава по Коледа са все по-малко, но затова пък все по-ценни и мили 🙂

ето класацията на тазгодишните подаръци, които получих (за музикален фон ми допада една песен, за която отдавна не бях се сещала „Ob-la-di Ob-la-da“):

най-симпатични подаръци:
– от екипа – коледното парти с екипа, защото бяхме всички и беше весело
– от Веско, че ме покани за Долна Баня
– Гори ми подари коледна метличка от Барселона (части от нея сложих във венеца), ръчно правен шоколад и най-вече – готина новина за спонсорство на един наш проект за догодина
– Анди – червена кутийка за визитки, персонализирана

най-алтернативен подарък: от val – снимка на кекс, направен от val, но не какъв да е, а кекс с усмивка – smiling 🙂

най-внушителен подарък: семейният ни – картината на Дидо „All that jazz“

мисля си, че е по-забавно да даваш, отколкото да получаваш, да намисляш, измисляш, премисляш, да приготвяш, да надписваш и опаковаш, да подаряваш подаръка …

ве ве ве – весели празници и още много подаръци за всички от сърце (и тук песничката завършва „за новата година да тропнем ний хорце!“)!

Follow

осъзнавам – има риск да стана досадна със социалните теми, по които пиша и никой да не чете блога ми, но какво от това …

получих по мейл следното предложение и го поставям тук с надеждата да достигне до правилните хора:
"ЕНЕРГИЯ АД-Търговище. Търсим млади хора,лишени от родителски грижи за да им осигурим работа в нашата фирма.За целта е нужно да имат технически познания и да са завършили десети клас.“ – пишете ми ако трябва да дам координати на фирмата.

днес говорихме с Виктор за компютрите и незрящите (те нямат против да ги наричат и слепи) – Виктор много помага на останалите незрящи да се сдобият с компютър и да се научат да работят с него; за да не каже, че само него хваля веднага добавям и другият голям борец на този фронт – Хюсеин Исмаил

за незрящите компютърът (и Интернет) е много повече от това, което е за нас, зрящите; преди години, когато водех предаване в RFI направихме кампания хора и фирми да даряват старите си компютри на незрящи, които не могат да си го позволят и кампанията претърпя неуспех – намерихме само 1-2 компютъра, които Виктор грижливо преинсталира и разпредели между хора, които наистина имаха нужда от това; е, няколко години по-късно ситуацията не е много по-различна и защото твърдо вярвам, че Интернет е по-силна медиа …

ако имате стар, но все пак работещ компютър (пък било то и без монитор), вместо да събира прах и да отлагате от ден за ден изхвърлянето му, по-добре го дарете още сега, преди окончателно да е остарял морално или на социално слаби около вас, или в някой дом (тук писах за детето в дома в Долна Баня как си купило компютър) или на незрящите (сайтът на Виктор е http://bezmonitor.com/)

Follow