ежедневие
Followпазете чистота в зелените площи
най-спокойните и приятни места за кафе, срещи и разговори в центъра са тези с голям вътрешен двор, интимно скътан между къщи и калкани на кооперации, придружен с още по-интимни гледки към вътрешни балкончета на кухни с буркани по рафтове, с прострени на въжета кърпи и кюлоти и други такива; уюта на тези местенца се допълва от обилната зеленина и малки закачки като тази соц табела, според която трябва да пазим чистота в зелените площи, разбирай – навсякъде другаде хвърляйте боклуци колкото си щете … 🙂
балкони в центъра на София
спамът винаги е абсурден, винаги
днес в офисната поща имаме 3 (три) последователни писма от г-н Yassen Nemski, който ни пише от пощенската си кутия в Yahoo
господинът е решил да занимае масово целия свят с безумния факт, че студиото му разполага с нов фотоапарат
мейлът нелепо завършва с:
„Tired of spam? Yahoo! Mail has the best spam protection around “
алелуя!
дупките и кучетата на София
родена съм тук и София си я харесвам
е, с изключение на някои подробности, но като експерт по пукането на гуми из столични улици и виден познавач на дупките навсякъде из града (трудно подминавам някоя, без да я удостоя с внимание) не мога да отмина факта, че пролетно време София направо цъфва и дупките й стават колосални, грандиозни, умопомрачителни! мисля, че столичните дупки са уникални и правят градът ни още по-уникален! кого да виним – майката природа или г-н Кмета или фирмите, дето се грижат за пътищата … от най-фрапатните случаи в последните дни е огромната зейнала яма на бул България, запълнена с огромен клон, цъфнал и отчупен и поставен някой да не се затрие …
кучетата, бездомните, са другият наболял въпрос и макар по мои наблюдения да намаляха леко в последните години – пак са много; днес на сайта на Столична община откривам, че е приета „Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2008-2011 г.“ – линк към pdf тук
кой е по-по-най – в добра компания
на борба с „Е“-тата
напоследък съм повела борба с „Е“-тата, предпочитам да купувам храни без „Е“-та
оказва се сложно – дори в някои кисели млека се навъртат поне по няколко, да не говорим за колбаси и други с до 7-8 на брой в един продукт!
„Е“-тата всъщност са хранителни добавки и ето какво казва уикипедиа за тях – това са всякаквите емулгатори, консерванти, оцветители, ароматизатори, антиоксиданти и т.н. неща, които не се знае колко са безвредни, но се намират в обилно количество в почти всяка храна от кой да е магазин у нас
питането ми е дали наистина, както са длъжни да го правят, всички производители чинно изписват всички съставки; може да е крайност, но ако на някой етикет липсват „Е“-та, а продуктът изглежда траен и напудрен ставам истински подозрителна
другото ми питане е дали и доколко ресторанти, в т.ч. и тип „бързо хранене“ използват такива (консерванти именно) и ако да – къде и как са длъжни да го обявят, за да знаем ние простосмъртните потребители
признавам, не успявам да давам на децата си само храна без „Е“-та, но опитвам да ги сведа до минимум
вие?
малките неща, които осмислят големите
ето този мейл заварих в пощата си и той осмисли деня ми
Петър Ангелов:
„Преди четох в блога Ви за кампанията за даряване на компютри за незрящите и как Виктор е помагал и преинсталирал старите компютри. Имам един компютър, не му знам характеристиките (но ще ги проверя), има си всичко, но монитора е доста стар 15″ на HP. Ако Виктор има на кой да го даде, ще се радвам да ви го докарам кадето ви е удобно.“
Интернет, блоговете и краят на демокрацията
днес участвах в изключително интересна полемика в ефира на Дарик радио по покана на Пролет Велкова
дебатирахме г-н Ивайло Дичев и моя милост на тема Интернет и обществото ни, на къде ни води Интернет, защо и как; добро или лошо нещо ли е Интернет, какво биха правили хората ако нямаше Интернет, дали не им вреди той и доколко; стана дума естествено за блогове, Facebook, SecondLife …
отдавна не бях срещала човек с толкова крайно противоположна на моята гледна точка конкретно по отношение на Интернет
г-н Дичев, съвместно с г-н Орлин Спасов от СУ двамата работят върху културологично-антропологично изследване „новите млади и новите медии“ и изследват задълбочено онлайн пространството
доколкото успях да установя от нашия разговор г-н Дичев смята, че Интернет води до фрагментиране на общественото пространство, до разпад на общото пространство, до капсулиране (благодаря за забележката rahenna), създаване на затворени общности и в крайна сметка – до край на демокрацията
Интернет демократизира професионализма и според г-н Дичев това е недопустимо, защото няма коректор, няма устои, например бидейки журналисти блогърите могат да представят всевъзможни гледни точки, докато журналистите от традиционните медии все пак стоят на някакви позиции, тяхната дума би следвало да тежи повече
възгледът, който и аз споделям за саморегулацията на мрежата (по подобие на мравуняка, например) бе квалифициран като неолиберален и крайно негативен за общото благо
хм, това за начало, после – още
не намирам аудио архив от това днешно предаване на сайта на Дарик, би било любопитно, наистина
предполагам г-н Дичев ще посетите блога ми, бих се традвала да продължим дискусията от днес, искрено
работно
съществуваше една мода да се показват работните места из блоговете и нищо че е закъсняла – ето и моята снимка
имам късмета да работя с много добри хора, които когато съм нервна ми сервират кафе и дори ми правят сладкиши от бисквита и сладко!
интимност привнасят синият кон, нарисуван от Томи, мишката-планета от bogus и картината с прането – любими
както се вижда хаосът ми е присъщ, но съм обещала на Бистра скоро до няколко месеца да го оправя това бюро 🙂