тази нощ със сигурност музеите бяха повече посетени отколкото моловете по Коледа. изумително, да. поводът – Нощта на музеите

в музеите и галериите имаше много хора. много млади хора, много семейства с деца, много възрастни хора. хора любопитни, усмихнати, оживени въпреки късния час. разговаряха, изчакваха реда си без да се блъскат, въпреки че бяха много. във всички музеи в София, предполагам и в страната

колко хубаво

на брега е книга на Невил Шут, вероятно не много известна, но е от онези, които силно останаха в мен, от прочетените в детството. подари ми я някой от приятелите във Варна за мой рожден ден, вероятно 12-ти или около там

ако не си я чел, мисля, че си заслужава. но случващото се тези дни ме върна много в историята на Невил Шут. история на едно австралийско семейство, последното семейство, в последните дни на човечеството. след ядрен конфликт животът на планетата ни изчезва, а на брега последните оцелели с достойнство слагат край на живота си. много тъжна книга, много разтърсваща

книгата е писана в ранните 80, когато ни разхождаха от училище из подземните убежища на София и ни плашеха какво ще стане ако има ядрена война. после дойде Чернобил. изумителното е, че толкова години по-късно, предполагаемо помъдрялото човечество не е взело своя урок. и се случват неща, които дори и писателите не биха могли да вплетат в една история.

истерията завладява всички останали. а японците достойно се стягат и започват да си оправят пътища, пометени селища и предприятия. животът продължава.

че са готини всички от Горичка, ясно е
вече за трети път тези готини хора показаха, че правят и стойностни и добри събития. в събота бе Форум Дом

да кажа първо, че бяхме двете с Ивет, а следобед дойде и Томи. Ивет го е написала своето тук „12 рецепти за уютен, икономичен и удобен дом„, ето и още снимки от събитието, а ето и моите няколко щриха:

Апостол Дянков е от тези мащабно мислещи млади хора, които те захвърлят да се чувстваш прашинка в необятното и за които няколко милярда години са равни на час. знаем всички, нямаме още много време на Земята, трябва да се опитаме да й върнем грижата и нещата, които до момента ни е давала. и да се променим, да променим отношението към нея и към себе си.

искрено се надявам Мартин Заимов отново да се кандидатира за кмет на София. знам, че знае какво трябва да се случи и предполагам знае и как. на Форум Дом Заимов бе чаровен, убедителен, забавен. „София се събужда от 40-50 години лош живот и лошо управление“, „Градът може да е добър или лош, независимо от това дали обитателите му са бедни или богати. Те обаче определят неговият характер и излъчване“ и примерът с кмета на Сао Пауло, който забранил всякаква външна реклама в града си <бис>.

Делчо Делчев от Трансформатори ми хареса с увереността си, че студентите и младите хора могат да променят градската среда, да я трансформират и да пишат шестица на София. проектът им е 6 за София – предстои разработването на 6 различни теми за града, първата – подлезите, после чешмичките, възрастните хора и т.н. всеки от нас получи нотариален акт за грижа към конкретна чешмичка в София, добра хрумка, дано това съживи поне част от около 60-те неработещи такива в града ни днес.

само с 11% би се повишила цената на сграда, ако тя се направи пасивна – за това ни разказа архитект Николов, вече има една такава в България (да, за жалост само една), но вярвам скоро ще има още. подобни къщи се отопляват само с 2 чаени свещи (!).

да, бяха представени различни архитектурни проекти и решения. някои бяха твърде ексцентрични. други – забавни.

Диана Иванова почти ни разплака с емоционалното си връщане в селото на нейните майка и баба Бела Речка и фестивалът на козето мляко, който провежда там от 2003-та всеки 21-24 май. основното, което остана от нея у мен бе завръщането, разговорът с възрастните хора, въвличането на местните в подобряването и съживяването на селото, и още и още. поздрави и искрен възторг.

и Филип Кирилов, от Тринога, който искал да стане селянин като малък, а сега, като голям сбъднал мечтата си. селото е Желен, до Своге и отново основната му тема бе общуването между хората, общуването с природата, работата, която не е срамна, макар и тежка, предаването на знания между поколенията, взаимното уважение, калта като не мръсна.

хайде, Горичка, очакваме покана за следващия форум. благодарим за този!

домът за мен е

ароматът на току  що излязъл от печката хляб

миризмата на сладко от ягоди, което къкри на котлона

препълнената купа червени вишни, измити и проблясващи

прясно простряно пране в слънчева сутрин

неразтребената маса късно вечер, след събиране с приятели

и приготовлението на същата тази маса преди това

и смехът по време

кротко подредените до входа обувки – от най-големите до най-малките

четките за зъби в банята и пастите, небрежно разхвърляни

у дома е най-хубавото място от всички места по света.

предполагам и ти мислиш така. домът е важен, ще си говорим за това утре на форум Дом на Горичка

имало още съвсем малко места, да знаеш 🙂

знам, знам, знам, не харесваш София, знам.

но аз я харесвам. какво харесвам в София ли? много неща. София е моят град.

• на София най-ценното й е Витоша – няколко минути и си там, силна, спокойна, винаги там, пази;
• хората, поне част от тях, естествено – моите приятели;
• харесвам улиците на София в неделя сутрин през декември или през август, например Царя или Шишман; харесвам улиците на София по обед в работен ден забързани, например Графа; харесвам ги и привечер, например когато вали около Александър Невски;
• харесвам някои кафенета, от онези с умерена претенция, интернет и добра музика, в които можеш да си отстоиш цял следобед на мира; там, където с тебе пием кафе и си бъбрим за нашите си работи;
• обичам жълтите павета на този град, нищо че на мокро се хлъзгат;
• малките паркове около църквите, самите църкви, най-вече отвън – Света Неделя, Свети Седмочисленици, Свети Георги …;
• звъна на трамваите и ритъма, който дават на града и мръсното им жълто, когато не са брендирани;
• орлите на Орлов мост, зеленото около Синьото, от двете страни на Канала; Ректората; играещите на шах пред Народния;
• пейката на Славейковите, книгите по улиците, библиотеката едната и другата, галериите и галерийките изскачащи неочаквани с картини на Рошпака;
• калканите и къщите и сградите със стари лица, мързеливите любопитни котки по прозорците, саксиите тук-там, пранетата опнати между два прозореца във вътрешните дворове, витите стълбища и мириса на старо докато се качваш нагоре и после светлината, която те шляпва в лицето като излезеш навън.

мда. има и много неща, които не харесвам в София, но за тях друг път.

този пост дойде от поста на Денис София мой малък Лондон

кукерското шествие продължава и утре цял ден в Перник. незаменим лек срещу зимна депресия и работен стрес

още снимки от днес – тук

–

кукери 2009

кукери 2008

фондация Екообщност прави интерсен конкурс „Дърво с корени“, за най-красиво, голямо, забележително, уникално и всичко друго най-дърво у нас.

лично съм виждала уникалното дърво на около 500 години в с. Скравена, дори съм писала тук и гласувах за него

няма значение кое дърво ще изберем в този конкурс или в друг. важно е да ги опазваме, защото в момента нищо че пише за държавата – тя само го охранява, не се грижи за него, а това точно дърво е болно и има нужда от грижи. природата ни като цяло има нужда от грижи, защото твърде дълго я експлоатирахме до безобразие. но това е друга тема.

последните пъти във Варна, вместо да гледам другите неща из улиците на града, като хора, витрини и дупки по тротоара се оглеждам да мерна някое ново творение на една незнайна но мега креативна ръка, която претворява трафопостове, всякакви кутии за жици, разположени на публични места и много други иначе незабележими и некрасиви елементи от градската среда в свежи типове, човеци, мини сюжети. с мисъл. и стил. и внимание към детайла.

ето така из Варна напоследък (по мои сметки в последните година-две) се е развихрил на Амели Пулен братовчед й. не знам как се казва, но знам, че създава нещо изящно. и превръща града в сцена на модерното изкуство, колкото и гръмко да звучи това.

искам да го поздравя този човек. да му кажа, че е невероятен. да предложа на Кмета на Варна да го издири и да го награди и да му дава безплатно бои, за да продължи човекът да рисува. и човекът да продължи да ни изненадва – зад този ъгъл, и зад онзи, на онова електро-табло, на вълнолома, на фара, из кварталите и в центъра – навсякъде.

а междувременно ще си колекционирам снимки с произведенията му. ето четири. в колекцията си имам още няколко, но да не досаждам. ако забележиш и други – изпращай ми ги, моля, но не казвай къде са, искам сама да ги открия другия път като минавам натам 🙂

тези дни започна месец на Британската култура в Столична библиотека

освен изложбата Дарвин сега има предвидени различни събития, межу които най-симпатично ми звучи „Призраци в библиотеката“

пълната програма има публикувана тук

по повод месеца в заемната на библиотеката има изложени няколко емблематични книги – Шекспир, разбира се, Артър Конан Дойл и Джойс – Одисей. и именно за него си говорихме онзи ден с Жоро колко ли (малко) хора в днешния ден биха прочели подобна тухла този труд.