По повод най-истинският празник на България – 24 май си порисувах буквите, за да си мисля за всяка от тях и да й благодаря. Голямата забава дойде на Ъ. Уж много невзрачна, а толкова силна буква, означава толкова неща:
Ъ? = Какво?
Ъ! = Е, не е ли ясно!
Ъъъъ = Даааа
Ъъъъ = Гадост
Ъ! = Е де!
И разни думи звучни: ъгъл, пръст, мъст, кръст, мързел, зъл, смърт, прът, кът …
#24май #азбука #ъ
„Каква майка си ти, щом толкова много работиш! Кога ти остава време за децата!“ – ако си от отбора работещи майки, особено от този на майките-предприемачи вероятно редовно си чувала подобни реплики. Днес срещнах моя приятелка, майка на три деца, която започна свой бизнес наскоро. Та тя ме попита как реагирам при подобни реплики.
Въпреки че и майчинството и бизнеса не са отскоро постоянно чувам критики в тази посока. Защо съм на среща, вместо у дома. Кой се грижи за децата. Как така не става.
Убедена съм, че майчинството и работата не си пречат. Има място и за двете в живота на една жена, че дори остава пространство и да е жена, повярвай. Въпрос на организация, дисциплина, светоглед.
Аргумент 1. Децата имат нужда да общуват и с бащата, баби и дядовци, други роднини и приятели. Няма нищо лошо да са една или няколко вечери седмично в друга компания. Дори напротив – плюсовете са много!
Аргумент 2. Качество за сметка на количеството. Плътно, пълноценно, забавно време заедно може да се получи и в по-кратък интервал. Ако е осмислено, осъзнато, прието от всички като такова. И от децата – и от родителите.
Аргумент 3. Майката ще е щастлива като майка ако е пълноценна и като жена и като професионалист. Майчинството е малка част от ежедневието, макар и водеща. Но щастието и усмивките вървят ръка за ръка през 24-те часа на денонощието.
И вместо край: хайде стига сме робували на стереотипи от преди години, на клишета и хорски приказки. Винаги ще има някой да говори нещо. Момичета, горе главите! Както си го усещате майчинството – така си го изживявайте и подреждайте!
защото светът ни е насляпо забързан, вероятно заради нарастващата ентропия, или пък от чисто човешката природа да иска още и още, понякога ни се случват случки, които ни карат да поспрем, да се замислим, да намалим темпото
признавам си, търся своите начини за slow down отдавна. но да се противопоставиш на всичко наоколо, на темпото на другите, на живота не е лесно
някои мои начини:
– грижата за градината;
– рисуването;
– свиренето;
– писането;
– ходенето на театър и кино;
– времето с приятели в бавно кафе или вино с приказки;
– времето в планината, сред природата, то е задължително бавно;
– да послушаш птичките сутрин;
– да медитираш;
– да почетеш стихове;
– да напишеш писмо на хартия до любим приятел;
– да погалиш тревата;
– да прегърнеш дърво в парка;
– да поспреш и послушаш уличните музиканти;
– да послушаш дишането си;
– да послушаш себе си.
и някак е нужно още забавяне, и още, и още …
Сигурно всеки ще се съгласи, но е ясно и да се каже, освен че витае във въздуха – ставаме все по-мултифункционални. (Почти) не познавам човек, който да се занимава само с едно нещо. Таксиджията онзи ден ми каза, че успоредно има автосервиз с брат си и оправят коли, когато не е зад волана. Познавам лекари, които имат успоредно онлайн магазин или пък други уеб проекти, учители, които в свободното си време за още доходи готвят, журналисти, които допълнително ПР-стват, ПР-ри, които допълнително правят моден дизайн.
Често, когато се запознавам с нови интересни хора те казват „Давам ти тази визитка, макар тя да е свързано със съвсем друго …“.
Мисля на глас за всичко това не с критика, макар да знам, че много хора веднага ще кажат с носталгия за старото време, в което хлебарят е правил само хляб – ама какъв! А обущарят е правил само обувки – ама какви!
Ако приемем и се подготвим за мултифункционалното ни време, ако знаем, че то е такова и опитаме да му отговорим вероятно ще ни е една идея по-лесно, по-успешно и по-добре. На всички. Май това е част от промяната. Да видим.
#продължавамеНапред
Ето каква е цената, която всеки от нас тук ще плати през идната година. Цифрите са повече от шокиращи!
Всеки от нас ще плати общо 4579 лева, от които:
Не знам как е при вас, но мен тези цифри не ме оставят да стоя спокойна. Чудя се какво ли би било, ако давахме за администрация 77, а 244 за култура и спорт, или още по-смело, ако заменим сумата за наука – 26 лева и добавим тези 410 освободени за наука и образование …
Може да прозвучи жестоко, но 1577 лева за пенсии, социални помощи и най-вече за обезщетения … ако чрез наука, образование и култура се понижи безработицата сигурно обезщетенията поне биха били по-малко …
Не харесвам многоточията, но в случая бих могла да ги заменя само с много удивителни, което съвсем не ми е присъщо. Надявам се на всички ни е ясно, че е нужна промяна. И то веднага. И тя зависи само от нас – от теб и от мен.
Благодарности към Института за пазарна икономика за просветлението!
Изгоряхме ли,
изгоряхме ли като хора,
ако когато някой умира пред нас, самозапалил се, възпламенен, гори,
човекът-факла,
не се втурваме да му помогнем, да го спасим,
животът му,
а се нахвърляме,
разгонени, умопомрачени, взрени в зрелището, зверове,
чакали върху плячка,
евтини, невиждащи, не-хора,
без свян, без срам, без грам човещина,
разхвърляме видеа и кадри, коментираме, виним,
а виновните сме ние,
всички ние …
Изгоряхме ли?!
денят бе съпроводен с голям срам. за пореден път. уж гостоприемните и толерантни хора у нас, спасили евреите, приели толкова други, днес отказаха на сирийски деца да започнат училище тук. деца, чиито семейства са прокудени от домовете си от война.
днес бе и лекцията, посветена на промените в климата на проф. Фийлд в София. в края на срещата бе поставен и въпросът за климатичните имигранти. да, скоро ще има такива.
къде сме ние, мисля си. къде сме ние.
Втори сезон градинарстване и по силата на обстоятелствата или късмета – в градината се оказахме с около 7 (седем) сорта домати от общо 20-тина корена. Взимахме разсад от две села, от три приятелки и от семе ширпотреба сама направих разсад. Ето и резултатът – прекрасни различни по цвят и размер, дори и по вкус домати.
Лятото беше шашаво, както и да го погледнем. Първо доста дъждовно. После пък – доста сухо. Много хора споделиха, че доматите им отишли от мъната. При нас това се случи с 3-4 корена. Другите някак устояха. Специално при нас чери сортовете се оказаха доста по-стабилни. Не са пръскани с нищо. Не са поливани допълнително повече от два три пъти за цяло лято. Не са много кълтучени.
Та по повод тази пъстра гледка, резултат на не много усилия, но зареждаща с толкова радост си мисля за многообразието, което носи много. Ако доматите бяха само един или два сорта, вероятността да загинат всички корени се повишава рязко. Ако доматите бяха само един сорт щяха да узреят всички в един момент, а не да имаме през повечето време по малко. Ако доматите бяха само един сорт салатата щеше да е монотонна и с нищо по-различна. Ако доматите бяха еднакви как щях да пиша и този пост 🙂
Силата идва с многообразието. Различни сме и това е ценно. Еднакви са само хората в „развитото социалистическо общество“ – всички по калъп, всички еднакви и безгрешни. Е, колко хубаво, че вече и на практика е доказано, че това нещо не може да съществува. Еднакви са само плодовете на ГМО. А те, знаем, не са никак желани, нито пък и толкова успешни.
Силата на обществото идва с наличието на различие в целия му спектър и колорит. Многообразието върви ръка за ръка с толерантността и е основа за едно усмихнато либерално общество. Естествено и истинско.
Ето такива ми ти мисли, от доматите – та до човеците.
В последните дни няколко души писаха за очакванията на обществото към хората на 30. Ами, да си кажем честно – очакванията и към тези на 40 не са по-различни.
Истината е, че обществото винаги има очаквания към теб. И мрънка, като не отговаряш на тях.
Първо – „да слушкаш“, разбирай да не пречиш на никого, да „папкаш“ и „спинкаш“ и мълчиш по възможност.
После след 7 – да учиш, разбирай да зубриш, пак без да пречиш на никого, в този случай вече освен на родители и на учители и да мълчиш по възможност.
После след 18 – да учиш или да работиш, но пак без да пречиш на никого. Да работиш или да учиш „нещо нормално“.
После след 30 вече трябва да си женен / омъжена и по възможност с дете. Дори да е с цената на компромиси. Нищо, че в 70% от семействата у нас има домашно насилие.
После след 40 и нагоре си вървиш „по нормалния път“.
На 65 се пенсионираш. И после да си тих отново до края си.
Да си „в рамките на нормалното“ е очакването на обществото да си в калъпа. Да си тих. Да си еднакъв с всички останали. Да не мислиш. Да не пречиш. Да си „нормален“ означава вероятно за повечето хора
да не си вегетарианец,
да не си хомосексуален,
да не си с твърде къса коса ако си жена,
да не си с дълга коса ако си мъж,
да живееш и по възможност да имаш брак с някой от другия пол, ама задължително,
да имаш между 1 до максимум 2 деца, ама задължително, без деца или с 3 вече си извън нормалността,
да гледаш телевизия и консумираш всичкия буламач на масовите медии,
да мрънкаш под нос,
да виниш всеки друг за собственото си нещастие,
да не си щастлив,
да не вдишаш шум,
да не правиш проблеми,
да не протестираш.
Да си „нормален“ означава вероятно
да си клише
да си шмекер
да „ги разбираш тия работи“
да си все на „някого човек“
да не се усмихваш дори и без повод
да не си себе си
да не си непримирим
да не си различен
да си комформист
да се подчиняваш.
Е, всеки избира за себе си.
Всеки може да избира за себе си.
Всеки е свободен да избира за себе си.
лежерен списък тестове, които да минава всеки кандидат-депутат:
– български език за 4-ти клас, поне;
– литература за 8-ми клас, например;
– история на България;
– спорт (по избор, норматив за 6-ти клас);
– психотест;
– тест за алкохолна зависимост;
– тест за наркотици.
и резултатите да се известяват публично седмица преди изборите
Follow