общи неща, които си пиша тук
без пряка връзка с предния пост за студа из България, причинен от политически игри
попадам на покана за домашна работа от Обама – едно видео, посветено на еко-проблемите с неговия съветник Holdren и тази графика за нашите планетни енергийни консумации в последните 150 години
не вярвах, че при червен пилотаж на държавата ще се стигне до спиране на кранчето от Големия Брат! това ме върна назад във времето, много назад, когато в България редовно имаше режими – може би малцина си спомнят – гасяха ни тока по график – два часа има два часа няма зимата, а същото упражнение се повтаряше с водата лятото …
но баща ми с усмивка ми припомни приказката за Хитър Петър, дето за да му стане по-широко у дома първо вкарал вътре цялото си животинско стопанство, а после едно по едно вадил магарето, кравата, петела и кокошките и после му се видяло мнооого широка и просторна къщата
после ще трябва да сме благодарни и да целуваме крака на висшите, които сега ни казват – спокойно де, какво толкова – просто спираме кранчето. някой нещо ни прави на балами.
и идат избори.
така е то, като сме на червено – ще сме и на тъмно и студено
редче от Мураками за финал:
притиснати сме между „всичкото“, останало зад нас, и „нулата“ отвъд
тази година, поне по данните на сайта към момента са събрани с около 1 милион лева по-малко от 2007-ма в Българската Коледа – малко над 2 милиона и 700 хиляди лева са
има и списък на децата, които ще бъдат подпомогнати, но за жалост там не виждам името на детето на моя приятелка, което през 2008-ма, поне докато имало пари (до края на ноември) получаваше лекарството за лечение на ревматоидния артрит именно от Българската Коледа
лечението на ревматоиден артрит е скъпо – и при децата и при възрастните, около 2 хиляди лева на месец, но за жалост у нас не се покрива от Здравната каса, както е в цивилизованите държави
проста сметка показва, че лечението на ревматоидния артрит при децата ще е икономически по-изгодно на Държавата от това, детето да остане за цял живот идвалид и да страда, да има нужда от грижи постоянно, но няма кой да мисли за децата на България, както е всеизвестно
няма данни колко точно са болните от тази рядка болест у нас, но всъщност това няма значение, значение има, че те, както предполагам и постигнатите от други подобни болести са оставени, да не кажа изоставени на произвола на съдбата, на това дали евентуално хората у нас ще са достатъчно милостиви да изпратят 1 sms или не, че да се съберат пари за лечението за идната година – няма sms-и, няма лекарство, това е. иначе инициативата е хуманна.
Нели Огнянова публикува извадки от Закона за държавния бюджет за 2009-та:
* БНТ – 76.8 млн лв
* БНР -58 млн лв
* Съвет за електронни медии – 1.9 млн лв
* Софийски Университет – 47 млн лв + 6.6 млн за капиталови разходи целево
чудя се, колко ли е бюджетът на bTV и Нова?
предполагам бюджетът на няколко частни радиостанции е равен на този на националното радио
още много въпроси, които ще си останат ей така в нищото
и капчица гняв
любопитни размисли на Юлиан Попов за нашия език, забатачването му и спешната нужда от интервенция и измисляне на нови думи
ужасно е, знам, но много често по време на лекции и семинари говорейки за онлайн неща подпъхвам, завръзвам, замазвам или забождам по някоя и друга чуждица. не рядко съм критикувана (и с право) за това.
има ли решение и дебне ли спасение от някъде?
днес се проведе форумът Кариера в България. Защо не?
присъствах на част от лекциите и ми се иска да споделя впечатленията си. на първо място бях много изненадана от интереса – залата беше претъпкана, отвън и по коридорите щъкаха оживено много хора, все млади и ентусиазирани
от моя гледна точка семинарната част бе някак суха, но хората слушаха с интерес, нямаше много време за въпроси, предполагам дискусия е имало в края
ако всичко това бяха наистина млади хора, учещи в чужбина и искащи да се върнат в България – wow! какво по-хубаво от това!
за жалост не знам колко България е атрактивна, с цитираните от Пламен Цеков средни заплати в ИТ сектора от около 1000 лв (при средни за страната около 500)
шефът на Явлена разказа за развитието на пазара на недвижими имоти и сподели, че за да се работи в този бизнес няма нужда от образование, а от „блясък в очите“
интересни данни представи той, ето
а ето и средните цени на квадрат в София и за България, пак по данни на Явлена
всички лектори неизбежно споменаваха и кризата, но се опитваха да са оптимисти с това, че все пак на криза сме свикнали и че няма да е толкова сериозна у нас
после, по време на моите 10-тина минути изказване споменах, че онлайн медиите и Интернет са добро място за работа, че има вече добре оформени медийни групи, но винаги има място за още и различно съдържание и онлайн проекти; моето виждане е, че за разлика от като цяло бизнеса у нас онлайн бизнеса е доста по „на чисто“, по-честен и благоприятен, с което, поне според мен е и по-атрактивен;
също си мисля, че онлайн дава безкрайно много възможности на младите хора и да се учат, да намират информация, да се развиват, но и да покажат себе си, своя професионализъм или лична гледна точка в своя блог, например, или чрез социалните мрежи, с което да бъдат забелязани
работата онлайн дава възможност да се работи от дома и познавам няколко души, чужденци, които са избрали да живеят в България, защото тук им харесва, а да работят онлайн за другаде, съответно да изкарват от там пари, но физически да са тук
поне според мен няма значение къде живееш и работиш, стига да се чувстваш добре и щастлив
пожелавам го на всички, които бяха днес на Кариера в България, без значение къде ще правят своята кариера 🙂
радвам се, че се запознах с Боян Юруков и се видях с други интересни хора, дошли си само за празниците
„- Нищо не е съвършено – въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
– Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата …
Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
– Моля те … опитоми ме! – каза тя.
– На драго сърце – отговори малкият принц, – но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
– Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил – каза лисицата. – Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
– Какво трябва да направя? – попита малкият принц.
– Трябва да бъдеш много търпелив – обясни лисицата. – Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо …“
Това е откъс от една от любимите ми приказки – Малкият принц. Това е моето ДА за кампанията „Приказка безкрай„ в подкрепа на SOS детски селища. Дано повече деца у нас, забравени от родителите си, държавата и обществото могат да живеят по един по-достоен и човешки начин и да имат равен старт.
Бих се радвала приказката да продължат моите приятели Lyd, Гори, Денис.
година и малко след големия шум за дома в Могилино темата за децата в институции се поде от различни организации, текат различни кампании, ноже би нещата (ще) се променят
година по-късно ето го моят любимец от Дома за деца лишени от родителски грижи в Долна Баня – Веско, на заден план е батко му – Иво
Веско е както винаги усмихнат и чаровен. майка им е от Долна Баня, но не е в състояние да ги гледа. затова са в дома, от години. а са две прекрасни деца.
за късмет вчера си бе дошъл и Исус – той вече е на 16 години и от септември живее и учи в София. сестрите му Мария и Цецка също са в София, но живеят при леля си. Исус е кандидатствал и е бил приет в гимназия Джон Атанасов, където учи за компютърен специалист – мерак му е да се занимава с компютри, да поддържа мрежи, да програмира и да прави сайтове; живее на общежитие; помагат му негови приятели от църква; не получава помощ от другаде; майка му живее в Гърция, а баща му в Перник, но не се интересуват от тризнаците, не се чуват или виждат, не им помагат с пари и нищо; Исус иска да стане рап-звезда и да пее и наистина прилича на звезда – вижте го на тази снимка (с очилата) – знам, че ще постигне мечтите си!
нищо, че вече живее в София, Исус се прибира в Дома понякога – той е любимец на всички там и те го чакат, като голям брат, подражават му, радват му се, обичат го! на снимката е със своя голям приятел Митко и малката Веси.
от началото на годината домовете преминаха към общините и което прави чест – Общината в Долна Баня е спонсорирала добър ремонт за Дома – саниран е, сменен е покрива, боядисана е фасадата, подменена е дограмата, в момента се прави оградата
без да звучи като идилия – децата в Дома в Долна Баня са наистина обгрижени, живеят в чист и уютен дом, самите деца са като всички деца лъчезарни, но и много възпитани и добри, за което заслуга имат директорката на дома и екипа й
дано тези деца имат добро бъдеще, каквото заслужават!
но и дано повече майки и бащи са в състояние и искат да отглеждат децата си у дома, където за тях би било най-добре!
знае се отдавна, но сега лъсна в цифри – раждането у нас се плаща – къде официално, къде (по-често) – не – цената е между 1000 и 3000 лв. за София
на държавата не й пука за раждаемостта и може би затова стои дистанцирана
да му мислят тези, тръгнали да раждат
Follow