консерва грах и косерва царевица, от един бренд, на едната пише ясно „Без ГМО“, на другата не пише. може и грахът да не се е поддал още на генно модифициране, пък може да е генно модифициран, без да го пише. искам да знам. ако не е, нека моля всяко нещо, което няма ГМО бъде отбелязано, всичко друго по презумция ще се счита с …
общи
общи неща, които си пиша тук
Followза студентите с любов
вчера имахме последната за семестъра лекция с моите студенти. след което ми стана тъжно, че се разделяме. един наистина супер симпатичен курс – будни и разумни, любопитни, с достатъчна доза самочувствие и приятно количество ентусиазъм за онлайн нещата, за които им говорих. млади и красиви. доволна съм, че за първи път успях да прокарам, мисля успешно, няколко неща:
– имахме FB група, която помагаше всички да са информирани и се ползваше с умерен успех, в началото на курса малцина бяха тези без ФБ профил, в края вече нямаше такива 🙂
– след лекцията за блога курсът си проима блог – предполагам отдавна е зреело, но не мога да не съм доволна, че блогът се появи именно тогава. списваше се редовно от няколко студента и включваше полезна за всички тях информация от учебното ежедневие. за жалост блогът вече не е онлайн, защото бе на безплатен хостинг. и един съвет към хостинг компаниите – според мен ще е добре да има опции студентски блогове да се хостват при промоционални условия 🙂
– в началото на курса само двама души имаха личен блог, в края – повечко 🙂
– от един-двама с twitter в началото – в края цяла шепа 🙂
– тази година в Google Online Marketing състезанието, в което ще участваме със студенти от НБУ за втори път, ще се включим поне с три отбора!
– голямата ни гордост е проектът Уикипедия:Онлайн_медии_и_ПР – оказа се и доста трудна задача, всъщност – студентите бяха поканени да се включат доброволно с по три теми, които всеки да развие в Уикипедия на български език. тук имахме въвеждане в правилата и идеологията на Уикипедия, както и детайлно преглеждане на всички текстове, съвети, помощ постоянна, „плевене“ и т.н. от страна на един уникален човек от бг уикипедиянската общност – Вася Атанасова и няколко нейни колеги. Вася – дълбок поклон и огромни благодарности! доволна съм, че студентите, освен че работиха за себе си – за оценката, оставиха нещо и след себе си, а част от тях може би ще продължат да допринасят и за в бъдеще. задачата бе трудна и не за всеки, но като цяло се справихме добре.
ето ги какви са сладури
уверена съм, че погледнаха с други очи на Интернет след курса ни и част от тях ще работят това, скоро
питаха ме вчера къде и как могат да продължат да учат в тази посока – онлайн медии, онлайн маркетинг и ПР. за жалост в момента в България няма къде. говорим и с колеги от бранша, че е крайно време модерен ВУЗ да включи в своите магистърски програми и тази. уеб бранша, хората, занимаващи се с онлайн маркетинг у нас все още сме само шепа, а бизнесът има нужда от още. времената се променят. динамично. много динамично. а висшите учебни заведения се карат по телевизията и спорят да има или да няма в Перник университет, вместо малко да модернизират своите програми, например. е, аз съм оптимист и знам, че скоро ще стане. както казват шопите „кое си требе оно си сака“ 🙂
на всички вас – успех!!!
осинови книга!
мнозина без да се замислят ще кажат, „да бе да, пак ще вършим работата на Държавата“
други, също без да се замислят, ще помогнат
„Все някога се налага да осиновим собствените си родители. Отпаднали от житейските превратности. Грохнали от годините си. Рухнали без нас. Все някога се налага да се погрижим за родителите като за наши деца.
Ако искахме да бъдем патетични, щяхме да заявим само това.
Но трябва да бъдем прагматични, защото никой не може да спре безпаметния ход на времето, трябва да бързаме. Затова проектът „Осинови книга” на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” , осъществяван с помощта на вестник „Култура”, е възможност, благодарение на която да бъдат спасени от гибел редица ценни свидетелства на книжовното минало. При това, срещу не чак толкова големи суми.
Осинови книга. Спаси родител.“
първата книга за осиновяване: Псалтир с последования (ЦИАИ 4), края на ХVІ – началото на ХVІІ в. 234 л. (ръкописна книга) + 146 л. (старопечатна книга) + ІV л. хартия; 178х135 мм. подробно описание и на необходимите процедури има тук. сумата, която е нужна е 5 800 лв.
the weakest link
едно тематично видео, кредит Андрей
и един коментар от FB на Л.О.: „Ако Желева падне, пада целия екип на Барозо..а някои от тях са доста добре. The weakest link отново е бг, но този път трябва да стиснем зъби. Така де, Бойко е без хора докато Божидар Димитров внесе марсианци, пардон македонци“
–
имаше една песен в зората на демокрацията „Дано! Дано!“, е, днес по-скоро ми иде „Защо?! Защо?! Защо?!“ …
местата за игра в моето детство
ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.
летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.
днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.
ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.
ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.
ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂
пълна липса на скука!
има нещо много приказно в това да пишеш късметите. часът е следобеден. всички в къщата спят. тестото е замесено и оставено да набъбва. времето е малко. празникът наближава.
сам си с белите късчета хартия, пъките дрян, монетката. сядаш и извикваш на помощ изминалата година, мислиш си за предстоящата, опитваш да си представиш на какво би се радвал всеки от тези, с които ще споделиш хляба довечера и започваш да пишеш. класиката са здраве, пари, късмет, наред с екскурзия, диплома, булка и люлка. стабилно присъстват и нов автомобил или нова къща. напоследък се примъкват и нов лаптоп или телефон. а ако имаш щипка в повече магически дарби наричаш специални късмети за специалните хора на масата.
е, не отнема много време. но отдъхваш когато приключиш – отметнал си важна задача! отделяш ненужните и остават само омайните. завиваш бързо всяко поотделно във фолио. разбъркваш и поставяш по едно късметче във всяко парче от питката. пъхаш я във фурната и скоро ароматът й се разстила из цялата къща, за да добави онези важни вълшебни нотки за вечерта …
а после – както се случи, т.е. какъвто ти бил късметът! и няма на кого друг да се сърдиш, като на теб самият се пада именно това, което ти се полага. като например „пълна липса на скука!“
е, да ви се сбъднат късметите!
най-скъпият подарък
Коледата е за да подаряваш. да но …
най-скъпият подарък не е този, който си купил срещу най-голяма сума пари, а този, който си намислял, подготвял, правил дълго, в който си вложил мисъл, желание, емоция, с който си се забавлявал и накрая се е получило нещо наистина добро. поне така мисля. е, може да не издържи до другата Коледа, но пък със сигурност ще е по-траен от масовките произведени в Китай. освен това ще има едно огромно предимство – ще е уникален и никой няма да има друг именно такъв подарък! и това го прави безценен.
досадно е да получаваш подаръци, които никога няма да използваш, защото не ти харесват или просто не ти трябват. подобно на Лидия намирам повечето подобни подаръци за налагане на чужди виждания и вкус и яростно навлизане в личното пространство. този вид подаръци са или агресивни (искат да те променят, да ти наложат чужди възгледи и начин на живот) или фиктивни, формални (просто за да отбият номера). затова и съдбата им е предрешена. според мен трябва подобни вещи да намерят пътя към други хора, на които биха били от полза или които биха им се радвали. ужасно е да се трупат ли трупат излишни непотребни вещи. не е еко, не е рационално, не е икономическо изгодно, не е морално. освен това, както вече споменах – е изключително досадно.
ето защо съм фен или на първите, т.е. скъпите подаръци, а в последно време и аз като Лидия стигам до извода, че е по-добре да се подарят вариант а) пари, отколкото скъпо (или не), но непотребно нещо. или пък вариант б) – нещо за ядене, но задължително вкусно 🙂
на снимката – един от изработените от нас с Томи коледни подаръци тази година – купа от непотребни хартийки. забавлявахме се около две седмици да я направим. и ние си я харесахме и баба я хареса много!
а вие какви подаръци подарихте тази Коледа?
дай им само тема, например – чудни чудовища
децата са невероятно креативни, докато ние, възрастните, околните, обществото не ги вкараме в матрицата, ограничим фантазиите им, притиснем и последните им стремежи за различност и уникалност и ги направим скучни сухари. и не ми се слуша, как днешните деца били лишени от въображение, без желания и мисъл заради висене пред телевизора, мързеливи и какво ли още не.
децата са изключително изборетателни и талантливи – дай им само тема и гледай какво става
темата е чудни чудовища и ако ви се страхува или усмихва заповядайте за още много тук
как се започва или Start Up в действие
за да започнеш ти трябва добра идея, хъс (или желание в голяма доза) и много, ама много работа, поне според мен, а както казах на дискусията с майките-предприемачки на Start Up 2009 – трябва ти и кауза
когато започваш – често започваш на шега, като хоби, защото ти е интересно и забавно, а после се увличаш, отдаваш напълно, а след време установяваш, че всъщност си вече в бизнеса и нямаш друг избор, освен да продължаваш напред!
когато започваш парите не са решаващият фактор – нито тези, които влагаш, нито тези, които днес или утре ще изкараш, те са следствие. и товага ще са достатъчни, но ти няма да мислиш за тях!
когато започваш най-често си сам, а навсякъде пишеш и казваш „ние“, за да тежиш повече и трябва време и отново много работа, за да станете екип, а после и този екип да се разрастне. а това наистина ще стане един ден!
когато започваш наоколо всички ти казват „не“ – те не виждат както теб света, не осъзнават потенциала на идеята ти, имат своите си страхове, мързел, а може би и стадно чувство и искат да те смъкнат при себе си, да те накарат както тях самите да не правиш нищо – не им се давай! продължавай!
безкрайно ме радват млади хора, които започват своята добра идея и не я изоставят на пътя. и за този пост ме провокира поредната среща с такъв човек – това е Юли (Юлиян Спасов), който вече втора година движи проекта Every.bg – сайт с много видео интервюта с различни хора, авторски, оригинални, по разнообразни теми от ежедневието ни. Юли е ученик от Френската, на 17. освен интервюто с мен на сайта има доста други любопитни видеа, а интервютата Юли освен че заснема, обработва също и „сваля“ в текст и много се старае. темпото на обновяване на сайта е много добро, предвид че го прави основно един човек, при това ученик, т.е. наред с други доста важни занимания. убедена съм в успеха му. успех, Юли!
покана за помощ за децата от общежитие в село Върбица
шумът от Могилино отмина, опита се да се надигне друг, но и той отмина … Могилино го няма, но останаха много други домове, с над 8000 деца в тях, над 1000 майки зарязват децата си годишно и тази цифра не се променя с години, въпреки шумът Могилино!
отново, за пореден път, получавам зов за помощ и защото знам, чукаш ли ще ти се отвори, публикувам с вярата, че ще има хора, които ще се отзоват на тази покана за помощ от учениците от НУ ”Отец Паисий” с общежитие, село Върбица, община Плевен.
ето какво пишат:
„От 1970 година е интернат за социално слаби деца от различни етноси: българи,турци и роми от І до ІV клас.Тук ние живеем цяла седмица – от понеделник до петък. Учим се да пишем, четем, смятаме, придобиваме здравни и хигиенни навици.
Като всяка бюджетна инстанция, така и училището като такова изпитва финансови затруднения. Ръководството на училището е принудено да търси и подсигурява храна, отопление, дрехи и обувки на учениците.
Идват празници -130 г от празника на училището, Коледа и Нова година.
Нека всички отворим сърцата си и зарадваме тези мили създания, които макар и малки, вече изпитват на гърба си стагнацията на времето в което живеем! Безкрайно ще Ви бъдем благодарни, ако се отзовете на нашата молба!
Горещо ви молим за нуждите на училището да дарите храна , облекло, учебни пособия и може би надежда!
Благодарим Ви от сърце!
Нашият адрес е: с. Върбица – 5845 общ. Плевен ул.Шипка 7
С уважение : Учениците и преподавателите от НУ ”Отец Паисий” с общежитие, с. Върбица“