местата за игра в моето детство

p1090245

ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.

летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.

p1090243

днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.

ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.

ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.

2600

ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂

пълна липса на скука!

pc310105има нещо много приказно в това да пишеш късметите. часът е следобеден. всички в къщата спят. тестото е замесено и оставено да набъбва. времето е малко. празникът наближава.
сам си с белите късчета хартия, пъките дрян, монетката. сядаш и извикваш на помощ изминалата година, мислиш си за предстоящата, опитваш да си представиш на какво би се радвал всеки от тези, с които ще споделиш хляба довечера и започваш да пишеш. класиката са здраве, пари, късмет, наред с екскурзия, диплома, булка и люлка. стабилно присъстват и нов автомобил или нова къща. напоследък се примъкват и нов лаптоп или телефон. а  ако имаш щипка в повече магически дарби наричаш специални късмети за специалните хора на масата.
е, не отнема много време. но отдъхваш когато приключиш – отметнал си важна задача! отделяш ненужните и остават само омайните. завиваш бързо всяко поотделно във фолио. разбъркваш и поставяш по едно късметче във всяко парче от питката. пъхаш я във фурната и скоро ароматът й се разстила из цялата къща, за да добави онези важни вълшебни нотки за вечерта …
а после – както се случи, т.е. какъвто ти бил късметът! и няма на кого друг да се сърдиш, като на теб самият се пада именно това, което ти се полага. като например „пълна липса на скука!“

е, да ви се сбъднат късметите!

най-скъпият подарък

pc240045

Коледата е за да подаряваш. да но …

най-скъпият подарък не е този, който си купил срещу най-голяма сума пари, а този, който си намислял, подготвял, правил дълго, в който си вложил мисъл, желание, емоция, с който си се забавлявал и накрая се е получило нещо наистина добро. поне така мисля. е, може да не издържи до другата Коледа, но пък със сигурност ще е по-траен от масовките произведени в Китай. освен това ще има едно огромно предимствоще е уникален и никой няма да има друг именно такъв подарък! и това го прави безценен.

досадно е да получаваш подаръци, които никога няма да използваш, защото не ти харесват или просто не ти трябват. подобно на Лидия намирам повечето подобни подаръци за налагане на чужди виждания и вкус и яростно навлизане в личното пространство. този вид подаръци са или агресивни (искат да те променят, да ти наложат чужди възгледи и начин на живот) или фиктивни, формални (просто за да отбият номера). затова и съдбата им е предрешена. според мен трябва подобни вещи да намерят пътя към други хора, на които биха били от полза или които биха им се радвали. ужасно е да се трупат ли трупат излишни непотребни вещи. не е еко, не е рационално, не е икономическо изгодно, не е морално. освен това, както вече споменах – е изключително досадно.

ето защо съм фен или на първите, т.е. скъпите подаръци, а в последно време и аз като Лидия стигам до извода, че е по-добре да се подарят вариант а) пари, отколкото скъпо (или не), но непотребно нещо. или пък вариант б) – нещо за ядене, но задължително вкусно 🙂

на снимката – един от изработените от нас с Томи коледни подаръци тази година – купа от непотребни хартийки. забавлявахме се около две седмици да я направим. и ние си я харесахме и баба я хареса много!

а вие какви подаръци подарихте тази Коледа?

дай им само тема, например – чудни чудовища

децата са невероятно креативни, докато ние, възрастните, околните, обществото не ги вкараме в матрицата, ограничим фантазиите им, притиснем и последните им стремежи за различност и уникалност и ги направим скучни сухари. и не ми се слуша, как днешните деца били лишени от въображение, без желания и мисъл заради висене пред телевизора, мързеливи и какво ли още не.

децата са изключително изборетателни и талантливи – дай им само тема и гледай какво става

MIlena_Petrova_11_Sofiq

Pavel_Dichev

темата е чудни чудовища и ако ви се страхува или усмихва заповядайте за още много тук

как се започва или Start Up в действие

за да започнеш ти трябва добра идея, хъс (или желание в голяма доза) и много, ама много работа, поне според мен, а както казах на дискусията с майките-предприемачки на Start Up 2009 – трябва ти и кауза

когато започваш – често започваш на шега, като хоби, защото ти е интересно и забавно, а после се увличаш, отдаваш напълно, а след време установяваш, че всъщност си вече в бизнеса и нямаш друг избор, освен да продължаваш напред!

когато започваш парите не са решаващият фактор – нито тези, които влагаш, нито тези, които днес или утре ще изкараш, те са следствие. и товага ще са достатъчни, но ти няма да мислиш за тях!

когато започваш най-често си сам, а навсякъде пишеш и казваш „ние“, за да тежиш повече и трябва време и отново много работа, за да станете екип, а после и този екип да се разрастне. а това наистина ще стане един ден!

когато започваш наоколо всички ти казват „не“ – те не виждат както теб света, не осъзнават потенциала на идеята ти, имат своите си страхове, мързел, а може би и стадно чувство и искат да те смъкнат при себе си, да те накарат както тях самите да не правиш нищо – не им се давай! продължавай!

безкрайно ме радват млади хора, които започват своята добра идея и не я изоставят на пътя. и за този пост ме провокира поредната среща с такъв човек – това е Юли (Юлиян Спасов), който вече втора година движи проекта Every.bg – сайт с много видео интервюта с различни хора, авторски, оригинални, по разнообразни теми от ежедневието ни. Юли е ученик от Френската,  на 17. освен интервюто с мен на сайта има доста други любопитни видеа, а интервютата Юли освен че заснема, обработва също и „сваля“ в текст и много се старае. темпото на обновяване на сайта е много добро, предвид че го прави основно един човек, при това ученик, т.е. наред с други доста важни занимания. убедена съм в успеха му. успех, Юли!

покана за помощ за децата от общежитие в село Върбица

шумът от Могилино отмина, опита се да се надигне друг, но и той отмина … Могилино го няма, но останаха много други домове, с над 8000 деца в тях, над 1000 майки зарязват децата си годишно и тази цифра не се променя с години, въпреки шумът Могилино!

отново, за пореден път, получавам зов за помощ и защото знам, чукаш ли ще ти се отвори, публикувам с вярата, че ще има хора, които ще се отзоват на тази покана за помощ от учениците от НУ ”Отец Паисий” с общежитие, село Върбица, община Плевен.

ето какво пишат:
„От 1970 година е интернат за социално слаби деца от различни етноси: българи,турци и роми от І до ІV клас.Тук ние живеем цяла седмица – от понеделник до петък. Учим се да пишем, четем, смятаме, придобиваме здравни и хигиенни навици.

Като всяка бюджетна инстанция, така и училището като такова изпитва финансови затруднения. Ръководството на училището е принудено да търси и подсигурява храна, отопление, дрехи и обувки на учениците.

Идват празници -130 г от празника на училището, Коледа и Нова година.

Нека всички отворим сърцата си и зарадваме тези мили създания, които макар и малки, вече изпитват на гърба си стагнацията на времето в което живеем! Безкрайно ще Ви бъдем благодарни, ако се отзовете на нашата молба!

Горещо ви молим за нуждите на училището да дарите храна , облекло, учебни пособия и може би надежда!

Благодарим Ви от сърце!

Нашият адрес е: с. Върбица – 5845 общ. Плевен ул.Шипка 7

С уважение : Учениците и преподавателите от НУ ”Отец Паисий” с общежитие, с. Върбица“

писмо до Дядо Коледа 09

diado_koledaможе да изглежда скандално рано, но в последните дни толкова писма запристигаха при нас за към Дядо Коледа, че екипът ни не смогваше да препраща и затова решихме да стартираме по-рано възможността децата да изпращат желанията си онлайн

и ето, от днес Дядо Коледа приема детските желания по традиция от Az-deteto.com

едно от първите изпратени писма е настина трогателно и се моля не само Дядо Коледа, но и родителите на това дете да четат из нета – Паолина Йончева пише: „Mili dqdo koleda, az iskam samo mama i tati da se saberat i da zajivem spokoino“

Градски четения 3 – различни езици

pa250017

четох разговора между лисицата и Малкия принц, когато си говорят за опитомяването

pa250011

въпроси от Томи напът за НДК: „а защо да се чете на глас?“ и „а ти защо само не слушаш, ами и ще четеш?“

pa250034

снимките са странни, но крият чар и са заредени с ентусиазма на Томи, който другият път иска и той да чете, а не само да снима

значи чакаме 4.

писъци в нищото

писъци, които те карат да настръхнеш, по-страшни от тези във филмите на Хичкок. по-страшни, защото са истински. домът е за деца с умствена изостаналост и е в непосредствена близост до дипломатически клуб, в който богаташите на града ни играят тенис. децата от дома са невидими, въпреки писъците. те не съществуват – нито за играещите в съседство и тънещи в лукс, нито за никой друг. домът е в Горна баня, от добрите квартали на София и въпреки това е сякаш на края на света. няколко пъти съм ходила, за да оставя дарения. един път са ме пуснали да вляза. от тогава са спомените за писъците – още ги чувам. коридори, вървим с директорката, вратите на стаите са плътно затворени, писък, тя поглежда встрани, все едно нищо не се случва, после още и още посъци, тя забързва, оглеждам се объркано, всички врати са затворени, но една е леко притворена и … да, „по-тежките случаи“ са вързани за леглата с бинт… персоналът е изключително малко за толкова деца със специални нужи. основното, от което имат нужда, споделя директорката, са памперси, защото отпусканите не достигат и тогава …

ето тези спомени ме върхлетяха докато изчитах първите редове от материала „Бунища за забравени хора“ на Яна Тавание, публикуван в Дневник, за „институциите“ за възрастни у нас, в Румъния и Сърбия. скоро закрихме Могилино и според някои – решихме проблема. но бунищата за хора продължават да съществуват и нищо, нищо, нищо не се е променило с десетилетия. унизително. невъзможно. до кога?!

за опазване горите в България

pa110047

тъй като сами не успяваме да видим проблемите си, камо ли да ги решим – нужна е помощ отвън и ето WWF се захващат с нашите гори с кампанията си стартиала тези дни

според 73,6 % от българите изсичането и унищожаването на горите е най-сериозният проблем на българската природа и околна среда. 77,3 % пък заявяват, че държавата не прави достатъчно за опазването на българските гори от изчезване

една бърза разходка из Витоша, например, ще покаже, че нищо че държавата не прави достатъчно да опази горите ние, хората правим повече от достатъчно, за да ги унищожим … но да се върнем на кампанията

„започва национална петиция, която ще бъде внесена в Народното събрание и Министерски съвет. Петицията ще настоява за промени в Закона за горите, които да ограничават корупцията и незаконните сечи, за сертифицане на горите в България по международната система FSC, приета в над 90 държави, за опазване на най-старите естествени гори, които сега не са защитени.

кампанията има за цел да промени нагласите, че гората е само източник на дървесина, след като тя опазва водата, която пием, пречиства въздуха, спира ерозията и свлачищата, дава убежище на 43 световно застрашени вида растения и животни, ограничава промените в климата, а също така е източник на вода, въздух, дом за много редки растения и животни и място за отдих и почивка.

Всеки желаещ да се включи в петицията може да го направи на www.wwf.bg . В следващите две седмици подписи за петицията ще се събират и на хартия на няколко места в центъра на София.“

е, както се вижда и от снимката – надежда има.