ранобудни студенти, ние сме с вас!

by Justine

1394044_1398499947053974_243994597_n

хей, ранобудни, вълнението е голямо. вълнението да възстанеш. да отстояваш свободата си. да получиш подкрепата на хиляди. да чуваш „ние сме с вас“ и да знаеш, че наистина силата е с теб

тези,, които гледате само от телевизора случващото се – дори не можете да си представите мащаба, красотата и силата на този процес, който тече в България вече повече от четири месеца. дори не можете да си представите какво е хиляди да сме пред Ректората и да викаме „ние сме с вас“ на студентите, които за поредна нощ окупират университета, с убеждението че това е единствения верен път за тях.

хора, даден ни е невероятен шанс. пишем история.

елате утре пред СУ, по което и време да е и изкажете своята подкрепа към младите хора. те го заслужават, вие го заслужавате, България го заслужава

#оставка #occupysu #дансwithme

–

още за ранобудните студенти и разбуждането: Светла, Нервната акула, Свободата

октомври 24, 2013

пробуждане. бавно, устойчиво, пробуждане

by Justine

И с тез сили малки, и с тез средства смешни,
и с тез глави руси, и с тез пръсти нежни,
и с тоз възторг луди, и с тоз дребен стан
искаха да бутнат страшний великан!

И в няколко дена тайно и полека
народът порасте на няколко века!

добро утро. усмихни се. случва се, промяната се случва. ние сме промяната.

#оставка

октомври 16, 2013октомври 17, 2013

човешките права. твоите. моите. човешките.

by Justine

blog action day е денят, в който всички блогъри пишат по една тема. за 2013 темата е човешките права

често успяваме да направим и най-простото нещо – много сложно. омотали сме се в правила, мащабни дела, а на моменти изпускаме малките, важните детайли.

в същото време: оплакваме се. мрънкаме за какво ли не. а губим радостта от всичко, което имаме. едновременно с това сме склонни да предадем нак-ценното си – свободата.

мое човешко право е да съм. и с това – да искам и да мога да отстоявам всички останали свои човешки права. дори когато това е много трудно.

за начало предлагам едно: незабавна оставка

за #BAD13 писаха също Ками и Мирянка

октомври 15, 2013октомври 16, 2013

скрита, явна, още по-явна и много неприемлива реклама. ик хермес, извинете се!

by Justine

това е страница от детска книжка. да. книжка, която струва не малко пари и е предназначена за малки деца

а това е корицата й

ако имаме нормално работещи институции – биха се самосезирали и вероятно глобата би била не малка. за жалост нямаме.

ик хермес, моля, извинете се! на всички български деца, които сте облъчили безсрамно!

–

възмутена бях и от превода на Артур и минимоите и реклама на пушетето в учебник!

октомври 14, 2013октомври 14, 2013

какво ми донесе протестът. 4 месеца по-късно

by Justine

в ден 123 от началото на протеста, 4 месеца по-късно отново се върнах на темата какво ми донесе протестът. няма как да не го споделя.

протестът ми донесе увереност, че хората, искащи промяна и готови да дарят време, усилия за да имаме тази промяна са много.

протестът ми донесе убеденост, че доброто има шанс, стига хората да го искат и да работят за постигането му.

протестът ми донесе много нови приятели. истински.много.

протестът ми донесе голямо количество емоции и усмивки.

протестът ми показа, че не съм сама в желанието си за промяна.

протестът ми помогна да дам важни уроци на децата си за гражданско общество, за ценности, за България.

протестът ми даде сила.

протестът ми донесе любов, по-голяма любов към хората, към България.

123 дена по-късно протестът продължава. и това е неговият най-голям успех. на фона на все по-затъващото правителство.

# оставка

–

още важни и добри текстове по темата за протеста: какво научих на протеста, Ивайло Захариев за протеста във видео на Протестна мрежа, протестът не предлага алтернатива?, успелият млад човек и да не пропусна – новият брой на в-к Протест

октомври 9, 2013октомври 10, 2013

катастрофа! едва 11% от българите вярват в този парламент

by Justine

gefaelle-11-prozent това са официалните данни от проучването на Алфа рисърч от края на септември

Доверието към парламента ерозира до 11%, а към председателя му Михаил Миков остава в рамките на 20%. За последните пет парламента няма друг случай на толкова нисък начален старт и толкова слабо сцепление между политически елит и граждани.
Одобрението за съд, следствие, прокуратура е в минимални стойности между 14% и 16%.
Оценките за кадровата политика, борбата с корупцията и монополите са в рамките на критичните 12 на сто подкрепа, здравеопазването и еврофондовете – 15 на сто. Липсата на обществено доверие прави много трудни действията на
правителството, тъй като поставя под въпрос водените политики, дори и в тях да има разумно стъпки.
Едва 23% смятат, че правителството трябва да управлява до края на мандата, а 76% – че е нужен предсрочен вот.
Три месеца след излъчването на правителството мнозинството от членовете на
кабинета са неразпознаваеми за хората, а тези, които са способни да дадат мнение ги оценяват критично. Всеки втори жител на страната не е в състояние да посочи нито едно име на министър, който се справя успешно с работата си. В резултат, позитивни асоциации с правителството носят основно двамата силови министри – вътрешният
В дъното на таблицата са министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов (отрицателен индекс от минус 3.9), финансовият Петър Чобанов (-4.4) и здравният Таня Андреева (-7.2).

всички данни – на сайта на Алфа рисърч

#оставка

септември 30, 2013септември 30, 2013

човешкият живот е безценен

by Justine

не успявам да остана безразлична при новина за убийство. ще кажеш – не си ли свикнала? мисля, че с това не може да се свикне.

без значение от обстоятелствата и причините – животът е най-ценният дар, който имаме и никой, по никакъв начин няма право да го отнема. още по-малко през 2013-та в България, когато сме част от модерния свят или поне претендираме за това.

гнусно и извън всякаква професионална и лична етика е медии да показват подобни сцени. още по-неморално е да канят в предаванията си „защитници“, които да се възползват от своята минутка слава, достигната чрез подобен зловещ повод.

хляб и зрелища. и нито крачка напред в еволюцията.
тъжно и жалко.

мислите ми са с роднините на убитата жена. с нейните колеги. с всички, които преживяват трагедията като такава.

в допълнение – много силен текст на Манол Пейков по темата в Капитал тук

септември 21, 2013

100-те победи на протеста

by Justine

този протест ми донесе много. както и на теб, вероятно.

този протест ми донесе много нови приятели. добри приятели.
този протест ми даде увереност, че не съм сама в искането си България да е едно по-добро място.
този протест ми помогна да разкажа много на децата си за миналото на страната ни и да споделим идеи за бъдещето й.
този протест ми донесе усмивки, радост, показа ми креативни, интелигентни хора, търсещи и мислещи, срещна ме с обикновени хора, готови да направят нещо необикновено за страната си.
на площада срещнах смели, непредаващи си 100 дни, отдадени, действени, супер-герои.

ето част от най-интересните послания, които видях из плакатите през тези 100 дни:

„Стига свинщини!“

„Оставете ни място за бъдеще“

„Много умни българи избягаха от вас и сега, за да се върнат те ще бягате вие!“

„Сега вече ядосахте мама!“

„Липсата на еволюция във вас води до революция в нас“

„ДПС не заслужава българските труци!“

„Господа политици, предлагаме ви безплатен преглед. Студентите по психология“

„Do not participate in cirque de Sergey“

100-те победи на протеста, описани от екипа на в-к Протест може да се прочетат на сайта на Протестна мрежа тук

#оставка

септември 17, 2013

никъдето на родното земеделие. земя Българска.

by Justine

Changing the Perception of Agriculture in Bulgaria: Casey Angelova at TEDxAUBG

това е видео от преди време. в него една чужденка говори за българското земеделие. говори с отношение. говори с любов.
за това колко се отдалечихме от корените си. за това как въртим едни пари. за това как опропастяваме земята си

до кога така? има ли път за промяна? ще можем ли да я случим? или е късно?

#оставка

септември 16, 2013

можело значи. детското игрище в село Скравена.

by Justine

село Скравена е близо до Ботевград. вместо са се оплакват и чакат на кметска милост хората в началото на лятото поели готина инициатива – да направят игрище за децата

един дал земята си (не я подарил на общината, за да не бъде продадена след това …), друг дал железата, трети купил мрежите, четвърти боядисвал, останалите копали и работили. така голяма сговорна дружина създала нещо чудно за всички – място за спорт и игра, което се радва на детски смях през целия ден

дори изрисували пешеходни пътеки из тихите улици наоколо и купили дружно и монтирали спящ полицай, че да не се лети именно около игрището и да е по-спокойно на всички

аплодисменти, хора. така се прави!