Europe, do you know why Bulgaria is protesting?

Dear Europe, do you know why Bulgaria is protesting?

Last week Rumen Stoev and Petya Dzhongova from The Early Rising Students of Bulgaria (https://www.facebook.com/earlyrisingstudents) and Mihail-Ernesto Mihailov, Teodor Mihailov and me [Justine Toms] – representatives of the Bulgarian Protest Network (http://protestnamreja.bg/engl/) visited Brussels for a series of meetings with representatives of the European Parliament, the European Commission and various non-governmental organisations. We met people from the Offices of EU Justice Commissioner Viviane Reding and EU Energy Commissioner Günther Oettinger. We were invariably received with great interest.
Here are my major impressions, in brief:
Amazing! The European Parliament is not guarded by three cordons of police, unlike the Bulgarian one. We didn’t see a single policeman in Brussels, even though there were protesters in front of both the parliament and the EC building every day. Smiling MEPs walked around freely and none of them waved their middle finger at us.
On a more serious note:
Bulgaria is under a regime of suspended democracy at present – it has already become clear to Europe. We had over 20 meetings and most MEPs and representatives of various European institutions proved to be (at least partially) aware of what is happening in our country. Total lack of media freedom is an alarming fact. Bonds between public institutions and certain economic circles, no matter how disguised, have become obvious to all. The EU has its mechanisms to counter that, slow as they might be. And it’s not indifferent to what is going on.
The future of Bulgaria is ultimately European. There are ways for us, ordinary people, to help democracy happen in our country – by taking an active civic stance (protest is one possible tool about it), by carefully reading the CVM Report for Bulgaria and demanding from public institutions that they do their job properly, by alerting Europe on each and every troubling fact, by staying watchful and active. And by voting. By voting as massively as we could.
Here are a few little steps to attract attention and press EU institutions to closely watch over what our politicians are doing:
• Tweet about every troubling fact in English, tagging particular MEPs, Commissioners, institutions;;
• Keep a blog in English or in both English and Bulgarian about what’s happening in our society;
• Send letters to members of parliament – Bulgarian and foreign ones, with particular details in them;
• Think of small-scale, loud and visible campaigns within the limits of law (wide as they are)
• Go out on the street to protest at least once a week;
• Don’t give up! Keep going!

Dear Europe, do you know why Bulgaria is protesting?

IMG_5410

през изминалата седмица Румен Стоев и Петя Джонгова от Ранобудните студенти и Михаил-Ернесто Михайлов, Теодор Михайлов и аз, представители на Протестна мрежа, бяхме в Брюксел на срещи с евро депутати, хора от Европейската Комисия, различни асоциации. срещнахме се и с хора от кабинета на Viviane Reding и с хора от кабинета на Günther Oettinger. бяхме посрещнати с интерес навсякъде.

споделям тук съвсем накратко основните си впечатления.

изумително – евро парламентът не е охраняван от три кордона полицаи. дори нито един полицай в Брюксел не видяхме. а имаше всеки ден протестиращи и пред парламента и пред комисията. евро депутатите се разхождаха свободно, усмихваха се, никой не ни посочи среден пръст.

а сега сериозно.

България в момента е в режим на суспендирана демокрация – това вече е ясно на Европа. имахме над 20 срещи и повечето евродепутати и представители на различни европейски институции за наясно, поне отчасти, с това, което се случва у нас. пълната медийна несвобода е факт и то тревожен. зависимостите между институции, държава, отделни икономически кръгове, колкото и завоалирани и неявни да са – са видими и ясни за всички. Европа има свои, макар и по-бавни, механизми на влияние тук. и не е безразлична към случващото се.

и все пак бъдещето на България е в Европа. имаме начини, ние, като обикновени хора, да помагаме случването на демокрация в страната ни – чрез заемането на антивна гражданска позиция (протестът е един важен инструмент за това), като четем внимателно Доклада за България (CVM Report) и изискваме институциите да си вършат работата, даваме сигнали към Европа за всяка нередност, бдим и следим и действаме. и да гласуваме. да гласуваме възможно повече от нас.

няколко малки стъпки, за да вдигаме шум и подлагаме под натиск евро институциите да бдят по-зорко и следят изкъсо какво правят родните политици:

  • туитвайте всяка нередност и на английски, като тагвате конкретни евродепутати, комисари, институции;
  • пишете блог на английски или на английски и български за случващото се в обществото ни;
  • пишете писма на депутати, български и чужди, с конкретика, с детайли;
  • намисляйте малки, видими, шумни акции, в рамките на закога (а той е широк);
  • излизайте поне един път седмично на площада;
  • не се примирявайте, продължавайте!

още инфо от пресконференцията днес има на НОрешарски

на снимката Румен и Петя от Ранобудните пред евро парламента

#дансwithme #оставка #избори

5 начина как да се борим с апатията?

apathy

преди време Денис попита – как да се борим с апатията. дълго мислих. защото темата е важна, дори изключителна важна за всеки днес тук, за всички нас заедно.

намислих тези няколко семпли на пръв поглед неща, които могат да ни извадят от апатията

вдъхновение от успехите. мисля, че успехите, чуждите и своите, са най-големият мотив да се продължи напред, да се иска още, да се работи за още, да се действа, да се успява.

вдъхновение от животът. природата, животът сам по себе си е вдъхновяващ. пролетта, разцъфващото цвете, вятърът в косите, меката зелена трева, белият недокоснат сняг, величието на планината, безкрайното море. влюбването, което винаги носи живот. това е най-естественото вдъхновение. да не си го забраняваме.

вдъхновение от красотата. красотата не само ще спаси света, но ще спаси нас от апатията. не можем да сме безразлични към красивото. то може да е навсякъде, само да се огледаме и да имаме очи за него.

радост от правенето на добро. съзиданието и правенето на добро за другите е голям вдъхновител. подай ръка на падналия човек и благодарността в очите му ще те вдъхнови. дори и само една усмивка от непознат може да е окуражаваща и да ти даде крила.

поука от историята. вероятно най-малко използваме именно този начин за мотивиране – историята. тя е безкраен източник на поучение и вдъхновение.с обратите си. с победите си. с пътя, който човечеството е изминало. всеки един от нас и всички заедно.

и да, апатията е най-големият ни враг.
и всеки ден, всеки от нас прави своите избори.

#избори #България #бъдеще #вдъхновение

почит към жертвите на комунизма

IMG_5559

не само на Народния съд, защото преди него още на 9-10 септември са избити хиляди без съд и присъда. следва Народният съд. следват лагерите, изселванията, гоненията, забраните. на „капиталистите“, но и на не малка част от „своите“, вероятно искрените идеалисти, вярващи и борещи се за справедливост.

на 1 февруари 1945-та година са пратени на смърт повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всичките войни, водени от България до тогава.

толкова години по-късно не сме си взели още урок от историята. и не, тук не говоря за призраци. говоря за жертви. за избитата интелигенция, за цвета на нацията – регенти, министри, депутати, офицери (да, тогава това са били истински достойни хора!), за отнетото бъдеще, за предателството, за пошлостта, жестокостта, цинизма. думите са слаби. тъгата – голяма.

години по-късно официално извинение още няма. народът е забравил. няма лустрация. керванът си върви …

на снимката: деца от квартала в края на 30-те.

„Унищожението на миналото е възможно най-лошото от всички престъпления. Хора дори с най-ярка интелигентност могат да се раждат, живеят и да си отиват в грешки и лъжи. Човешката душа има нужда от истината и от свобода на изразяването. Всички грехове – опити да се запълни празнотата.“
Симон Вейл

още по темата: Кратка история на БСП, видео Кървавият четвъртък 1945, обръщение на Росен Плевнелиев по повод Деня на почит към жертвите на комунизма

браво и за втората окупация на Ректората.

IMG_3010

много се изписа и за първата и за втората окупации. брожения и сред поддръжниците на протеста и сред противниците му. личното ми мнение е: комплименти за смелчаците! да, създават хаос, дискомфорт на мнозина. редовите студенти няма да могат да се явяват на изпити в указаното време. преподаватели и администрация ще останат без заплати. проблем. да, но малък на фона на проблемите на България. 240 души „законно“ са окупирали Парламента и не искат да си ходят. вече 7 месеца така. правят се, че не чуват. действат по своята програма. бързат.

разбирам желанието за радикализация на протеста. разбирам и приемам и този неочакван и вероятно не добре обмислен, но важен ход. в момента, в който пропагандата ръсеше, че протестът е приключил. искрено се зарадвах на новината за окупация на СУ. а на следващата вечер и на ПУ. любопитна съм ще има ли окупация на нов обект и днес след полунощ?

да окупираш не е лесно. изисква се много смелост. да действаш по необичаен начин в необичайни ситуации е похвално. нищо, че повечето няма да те разберат и ще ти се нахвърлят.

браво на младите хора в Ректората днес. искрено възхищение към тези, които остават и да нощуват там. чува се, че сутринта робокопите ще бъдат изпратени, по заповед на Ректора (позор!) и на Министъра на вътрешните работи (срам!) да ги разгонят. и ако това се случи наистина – ще знаем със сигурност, че наистина всякаква демокрация в България е потъпкана.

кураж, млади хора! заедно сме.

ето и официалната
Декларация на Преподавателите в подкрепа на студентския протест по повод окупацията на Ректората на Софийския университет от 25 януари 2014 г.

Стоим на своите позиции: от месец юни 2013 г. подкрепяме гражданския протест. По-късно подкрепихме и протеста на студентите, които също са граждани. Това означава, че споделяме цели и ценности с тях – искаме морал и почтеност в политиката, върховенство на закона, прекъсване на връзките на политическия елит с олигарси и организирана престъпност. Затова и продължаваме да настояваме – оставка на правителството на г-н Орешарски, разпускане на 42-то Народно събрание, избори, граждански контрол на всички институции и власти, демонополизация на медиите. Борим се за бъдеще на България в Европейския съюз и цивилизования свят.

Възникнaхме като група в подкрепа на Ранобудните студенти, които в момента имат различия за формите на протест: ние продължаваме да подкрепяме своите студенти, без да се поставяме в позиция на съдии. Ние сме техни колеги, а не организатори, нито ментори: нека всеки студент и преподавател, всяка група поеме своята отговорност за избраната форма на протест или на мълчание. Ще работим за координация между активно протестиращите.

Независимо, че всеки от нас има една или друга преценка за повторната окупация, единни сме в едно: не бива да се допусне насилие в границите на Алма Матер. Призоваваме за това всички – студентите, които са вътре и студентите, които са вън, привърженици и противници на протеста. Настояваме ръководството на СУ също да се въздържа от прибързани действия.

Обръщаме се към студенти и граждани: нека не се фиксираме в медийно фабрикувани шумни сензации и скандали, а да удържаме най-важното: моралната си солидарност. Тя ще ни потрябва – както за всекидневието на протеста, така и за скорошните избори.

#occupysu #occupy272 #окупация #оставка #избори #дансwithme

апатията е най-големият ни грях.

apatia

ден на протета в България: 223

оценка на ЕС за българското правителство: слаб 2

брой протестиращи днес в София: около 2000

.

брой на убитите в Киев днес: 6

.

апатията убива.

героите на протеста. Николай.

nikistНиколай Стайков е освен един от  моите големи герои на протеста и герой на деня с приноса си за материала на ARTE – репортажа за България от петък (10 януари) в предаването Arte Journal, който разказва за корупцията, протестите и за Делян Пеевски. подробности и видеото – тук.

Ники е част от екипа на НОрешарски и винаги е на правилното място в правилното време. знае много. мисли бързо. действа без страх. благодарност, Ники и респект!

снимка  Девора Давидкова

още от моите герои на протеста: Юлия, Мишо, Люба, Апостол, Мария, Иво, Христо, Петър, Яшу

#протест #оставка #дансwithme #промяна

героите на протеста. Юлия.

julia-b

Юлия е от истинските герои на нашия протест. вече 200 дни е на площада. всяка вечер, почти без изключение. с голямо знаме. с голяма усмивка. енергична. оптимст. с любов за България.

Юлия, огромен респект и обич!

снимка: Васил Гарнизов

видео с думи на Юлия за протеста тук

още от моите герои на протеста: Мишо, Апостол, Мария, Иво, Христо

бъдещето зависи от нас сега

IMG_4189

„Спокойно, г-н Орешарски. Не ви искам оставката. Съзнавам, че няма как да я дадете. Това е просто едно от хилядите неща, които не зависи от вас. То кое ли изобщо зависи, вие сте заложник. Заложник на показ. И аз, и тези като мен Ви обещаваме, че ще се погрижим историята да Ви се присмива дълго. Дълго след като Вашите похитители ви сметнат за вече ненужен.“
Самуил Петканов: Новогодишно обръщение към Пламен Орешарски

„какво точно е оставката – морален акт на човек със свободна воля, който по този начин формализира своето признание за допусната грешка. В случая нямаме нито морал, нито свободна воля, нито признание, нито дори разбиране на същността на това кое е грешно и кое правилно. Но имаме правителство без фундамент от доверие и основни ценности, което виси на крехка нишка от зависимости.“
Нервната акула: 13те думи на 2013 година

„Малцина са вече тези, които вярват, че правителството се интересува от общото благо, което пък вкарва властта в порочния кръг на грешните решения, всяко от което допълнително ерозира доверието. В тази ситуация оцеляването на правителството е възможно само чрез доизяждането на чуждите пари и нарастване на вътрешната и външната задлъжнялост.“
Васил Гарнизов: Имунната система на българското общество започва да се възстановява

#оставка #избори #България #дансwithme