В продължение на темата за жените в женския месец си говорим със Събина и мисля, че е доста любпитно:

Защо, според теб, хората толкова се вглеждат в разликите между мъжете и жените?

Според мен причините основно са две. Първо, защото независимо да ли искаме да го признаем или не разлики има. Не само в пола, но и в начина по който двата пола мислим, действаме, възприемаме нещата и най-вече в начина по-който реагираме.

Втората причина са стереотипите, с които всички ние сме израснали. Ако не в семейството, то в обществото. Според тях жените и мъжете имат определени роли. Жената е майка, домакиня, работи в сянката на мъжа. У нас жените традиционно работят, от една страна защото има наследство от комунизма да докажем, че жената може да е багерист, танкист и всякакъв -ист. От друга жената у нас работи, защото няма как – един доход трудно стига.

Въпреки това имаме стереотипи за типовете професии, които жените могат да изпълняват – жената е медицинска сестра, мъжът е лекар, например.

Имаме и дори стереотипи за успелите жени в бизнеса. Те са жени, дъщери или любовници на някой. И за съжаление, това в повечето случаи и вярно, но не винаги – има и примери, които опровергават това. Проблемът обаче се задълбочава, когато този тип жени се промотират и останалите остават с впечатлението, че това са начините жена да успее и се примиряват. Жената в бизнеса може само да е сянка на мъжа.

Как можем да променим това?

Можем да променим начина, по който възпитаваме и дъщерите и синовете си. Това сработва трудно и е дългосрочна, съответно несигурна инвестиция, но няма друг начин. Трябва да започнем да възпитаваме децата на предприемачаство и да започнем да променяме начина по-който възприемат джендър ролите. Това е усилие на много нива – на училището, на родителите и на цялото общество. Вече виждаме чудесни примери в чужбина, които у нас за съжаление дори много жени отричат. Защо ни е да има Леми – куклата с размери на средностатистическа жена, нали куклата е мечта, тя трябва да кара момиченцата да се стремят към нещо по-добро. Съжалявам, но отричането и борбата със собственото ни тяло, болемията и ненужната козметична хирургия не са точно нещо по-добро.

В България проблемът с джендър ролите е сериозен и защото е силно залегнал в начина по който мислят дори жените, не само жените. Жените у нас масово не разпознават домашно насилие или сексуален тормоз. Счита за нещо нормално и дори тотално липсва емпатия към този вид разговори. Видяхме няколко примера през изминалите месеци.

Междувременно масовите медии непрекъснато промотират и показват като примери за подражание точно типа жени, за които говорихме по-горе – нечия любовница, нечия дъжещя. Едни и същи момичета се въртят от ръка на ръка на едни и същи синове и известни босове и това са момичетата, които виждаме всеки ден по телевизията, това са женските модели на подражание.

Тук аз виждам нашата роля – на Интернет и новите медии. Ако аз, ти, другите жени блогъри не говорим за това, не вадим на преден план точно другия тип примери, няма кой. Нещата се променят и с говорене, с показване на положителните примери. Трябва да създаваме “вълни”, които да достигат до все повече и повече хора и да ги карат да мислят.

Кое те ядосва най-много в цялата тази „битка“? Ти кога я усещаш най-вече?

Ядосва е силна дума, но нещото което ме изненадва е въпросът от страната на мъжете: Нас как ни интересува това? Как ме засяга този разговор като мъж? Ами засяга ви. Не живеем във вакуум разделени на мъже и жени. Всеки мъж има майка, сестра, гадже, дъщеря! Да кажем, че майките ви са живели в други времена; да кажем, че ви е по-удобно жените ви да работят по 10 часа, да се прибират, за да готвят, пишат домашни с децата, чистят къщата и прочие, ами дъщерите ви? Ако утре някой каже, че дъщеря ви, че не може да има частен бизнес, защото не е ничия любовница? Или че няма да бъде повишена, защото за същата позиция има мъж кандидат? Това е разговор важен за развитието на цялото общество, не само на индивиди.

Мъжете много обичат да казват, че в бизнеса няма мъже и жени, има резултати. Жената или се справя или не. Само че тези резултати са базирани на това, че бизнесът е мъжки спорт и често, за да ги покрие жената просто трябва да е мъж. Аз мисля, че е време да мислим и бизнесът като цяло през женска перспектива и да видим дали всъщност не можем да го направим по-отговорен, по-хуманен с помощта на женските качества. В края на деня бизнесите, които се концентират само върху печалба и растеж на всяка цена не носят стойност за обществото ни. Погледнато в дългосрочен план повече вредят от колкото допринасят. Мисля си, че тук жените могат да изиграят важна роля.

Кога аз я усещам. Не бих казала, че съм усещала задължително натиск защото съм жена. Винаги е било заради личните ми качества – заради това, че не съм склонна да си мълча, че винаги искам да променя нещо към по-добро, че се отдавам – понякога твърде много или че ужасно ми личи, когато нещо в работата ми ми е скучно и не виждам смисъл.

Но аз съм типа човек, който няма нужда една “битка” да е лична, за да я води. Дори напротив, понякога отстрани ми е по-лесно. Имам особена слабост към under dogs и на 31 години, колкото и да е наивно, все още искам нещата да са честни и добрите, умните и смелите да печелят накрая. Много искам животът и обществото да са справедливи и всеки да има право да е най-доброто си Аз, което автоматично прави темата за жените важна за мен.

Още по темата:
Как да окуражим жените-предприемачи
и Жената в България готви, пере, чисти …

за илюстрация – любима картина на Пикасо

Продължаваме да си говорим с Марин Мермерски на тема жени и равенство. Този път акцентът е към жените-предприемачи.

Жените-предприемачи – има ли как да ги окуражим?

Първо бих искал да кажа и че има и не малко мъже на по 30 и повече години, които имат стабилна работа с добра заплата, някой друг ипотечен кредит и семейство и които не по-малко си мечтаят за собствен бизнес. Също ги е страх и не знаят откъде да започнат. А сега обрано към въпроса ти.

Мисля, че за жените предприемачи – които според различни изследвания са по-детайлно ориентирани, следят бизнеса по-изкъсо, по-големи перфекционисти са и рискуват значително по-малко от мъжете – е важно на чисто емоционално ниво да приемат, че животът дава възможности често не на най-умния, най-можещия или най-разбиращия, а на този, които се е появил и е поискал най-убедително. Редно е да се борят със зъби и нокти. Има моменти, в които целият ти бизнес се крепи на това колко силно вярваш в него и в себе си. От тази гледна точка за дамите е още по-важно да се обградят с положителни хора. Да си обръщат внимание и да си угаждат заради самите себе си. Другото нещо, което е редно да приемат спокойно е, че често един бизнес отнема години, за да се изгради. Понякога потъва и трябва да се мине към нещо друго. Важно е да разберат какво им дава това да са предприемачи и защо го правят. Да не дефинират себе си само като собственик на точно конкретен бизнес, а на едно по-високо ниво – като предприемач.

Имаше изследване в Харвард Бизнес Ривю на известни млади милионери. Средният брой техни неуспешни бизнеси преди да стигнат до успешния си бизнес, доколкото помня, бе или 13, или 17. Разбира се изключително важно е рисковете да са премерени и да не те изкарат от играта, но все пак без риск няма възвръщаемост. А кое е по-рисковано да развиеш разумно един бизнес за 5-10 години и за още 5 години да натрупаш добри спестявания или цял живот да работиш за някого другиго, който я фалира, я те уволни. И ако в този момент имаш малко дете и безработен мъж?

Желая успех на всички жени и мъже, които четат тази публикация и имат или планират да почнат собствен бизнес. Правете го разумно, с търпение, любов, самочувствие и се борете здраво. Не е лесно, но си заслужава. А и кое нещо, което наистина си заслужава е лесно? И от друга страна толкова хора, които нямат и половината от Вашите качества са успешни бизнесмени. Така, че действайте.

Говорим си днес с Марин Мермерски на тема равенство между половете и феминизъм. Един дълбок разговор, по тема, която някак никога не е на дневен ред в обществото ни.

Има ли разлика, според теб, във възприемането и в реалната равнопоставеност мъже-жени в Европа и в България? Какво е по-специфичното у нас?

Европа не е хомогенна. Последните години са много динамични. Държавите имат нужда от свежа кръв в работната сила. Обществената съзнание се изменя в полза на жените. Например, преди 4 години исторически патриархална Франция въведе изискване до 2017 г. да се достигне 40% женско представителство на ниво управителен съвет в големи и/или публични компании. В края на 2014 г. Германия благослови сходно законодателство с малко по-различни параметри. На ниво ЕС виждаме подобни цели: 40% – 2020г. И бащинството става все по-популярно.

Жените в Западна Европа – изключение правят Скандинавските държави – обаче са исторически по-назад от българките в еманципацията си на пазара на труда. Може би също и затова там се обръща силно внимание върху равенството между половете.

България – предполагам поради социално-икономическия път, който е извървяла – е приела в по-голямата си част, че жената работи, готви, чисти, глади, изглежда добре и чат-пат се кара с мъжа. Отсъстват често срещаните в западните медии статии, фокусиращи върху трудностите и пречките пред жените вместо върху ползите от разбиването на тези пречки. А съгласи се, трудно е да си топ мениджър, успешен предприемач или добър спортист, ако си обезкуражен.

По отношение равенството. Нека се спра на пазара на труда на по-обобщено ниво. Съгласно ЕВРОСТАТ през 2013 г. средно 69.5% от мъжете и 58.9% от жените в ЕС (на възраст от 15 до 64 години) работят (1). За България: 62.1% (мъже) и 56.8% (жени). Ние, обаче сме нацията в ЕС с най-нисък брой нейни представители работещи на непълен работен ден: 2% от мъжете и 3% от жените (2). Стойности за ЕС: 8.7% и 32.5% съответно. 58.6% от българските жени, които не работят на пълен работен ден биха желали да работят на пълен такъв. Този процент при другите европейки е над двойно по-нисък (26.1%) (3). Съответно аналогичните съотношения за българските мъже и другите европейски мъже изглеждат така: 65.8% и 40%. Равенството в заплащането между мъжете и жените у нас също е доста над средното за ЕС през 2013 г.

Това, в което сме назад е по-скоро липсата на ясно разграничаване между работното място и личен живот. Чувал съм за случаи на сексуален тормоз от работодатели/преподаватели от една страна и за случаи на „едни гърди напред“ от друга, които биха били немислими на запад.

Често се споменава „стъкления таван“, наистина ли го има и до каква степен?

Да започнем от страната на неограничените възможности. Според изследване на ЕY върху 1371 публични компании в САЩ, през 2013г. 85% от местата в управителните съвети се държат от мъже. Според изследване на Европейската комисия (ЕК) върху най-големите публични компании (общо 587 компании) в страните членки на ЕС, 83.4% от местата в УС се държат от мъже. Дори в Норвегия – чието правителство изиска в далечните 2002г./2003г. от публичните компании да достигнат 40% женско представителство на ниво УС, което бе достигнато 2009г. – към 2013г. нямаше нито една жена изпълнителен директор в най-големите 32 публични компании. В България 84.8% от местата в УС на 15-те публични компании, които ЕК е разгледала, се заемат от мъже.

Има и големи секторни различия. Съгласно проучването на EY споменато по-горе в медиите и търговията около 20% от членовете на УС и около 15% от висшия мениджмънт са жени, докато в нефтената и газовата индустрия съответните числа са 10% и 5%.

Има ли все пак тенденции на промяна в последните години?

Определено. От една страна големи компании се ангажираха с изследвания в тази сфера. Жени започнаха активно да се събират и да правят женски професионални срещи/организации, което е изключително важно, тъй като едно от пречките, които често се посочват за професионалното развитието на жените е, че имат доста по-малка мрежа от контакти от мъжете. Има силно желание на правителствено в редица страни в Западна Европа да се облекчи държавния бюджет, като силно женско присъствие в работната сила и предприемачество са две възможни решения.

Но за мен промяната ще дойде от това, че жените могат да ни помогнат да подредим света, в който живеем и да го направим по-социално отговорен.

Как, според теб, ще се случи тази промяна и какви фактори биха ускорили този процес?

Не помня коя феминистка бе казала “Equal does not mean the same.”, тоест: “Равна не означава еднаква“. Отлична мисъл. Много голяма част от дискурсите и политиките за еманципация на жените фокусираха и все още фокусират върху едно чисто механично равенство с мъжете на работното място без да показват в какво средностатистически жените и мъжете се допълват и какво могат да научат един от друг. Например: Говорим за квота на жени в УС, а не за промоциране на „женското“ мислене в УС.

Мисля, че е редно в известна степен да изместим фокуса от равенството към ползите от различието и то не на ниво биология, а на модели на мислене и вземане на решения. Мисля, че е редно да не очакваме, че средностатистически мъжете и жените ще са еднакво добри във всичко. И мисля, че свободния пазар може да види ползи от тази по-голяма възможност за диверсификация и да е дори по-добър коректив от държавата. Трябва да внимаваме, обаче да не прекалим с обобщаването и стереотипите, тъй като работим с уникални хора, а не със средностатистически величини. От тази гледна точка е редно да минем над ниво биологическа единица, а по-скоро на начин на мислене. Особено в днешно време, в много мъже се засили „женското“, а в жени „мъжкото“ възприемане и мислене.

Мисля и че не можем да говорим само за жените и да подминаваме мъжете. Преди години видях, че приятел е на митинг за правата на бащите. Има син в Канада, който губи при развода, защото по негови думи има стереотипи. А тези стереотипи не са ли същите, които безгласно казват – Как ще работиш, нали имаш дете, мамче?

В ЕС започна да се говори активно по тази тема. Много ще се опитат да наложат тяхното си парченце истина, като представляващо целия пъзел. Но с оглед икономическите и социални динамики в нашето общество очаквам, че в рамките на 5-10 години този дискурс ще даде зрели решения, които ще са и важна част от решенията на редица икономически проблеми.

Крайният феминизъм е някак непопулярен у нас. Това добре ли е, според теб?

Крайният феминизъм първо е доста обща категория, тъй като има различни видове феминизъм: социален феминизъм и всякакви други, които имат малко общо и често и не се харесват помежду си. Така е още от Клара Цектин нататък. Нека да разгледам стереотипния краен феминизъм с неотваряне на врати, небръснене на крака и т.н.

Първо, всяко общество е като жив човек със своята си история опит и реакции. Трудно е да очакваме една българка, която работи като вол и си мечтае тайно, тайно най-накрая мъжът й да се сети аджеба да й подари едни цветя и да й каже колко е хубава, да вдигне скандал, че й е отворена врата. Крайните видове феминистки са имали своята роля в редица страни – и има и положителни, и отрицателни резултати от техните действия.

Лично аз съм скептичен към крайни течения, който се базират на отричането на нещо, защото имат потенциала да те превърнат в гротеска на това, което отричаш. Например, преподавател от САЩ имаше позната, която бе правила изследване върху лесбийките и се оказа, че има такива, при която едната изпълнява мъжка роля и за да се наложи, бие другата. Казвайки това е редно да отбележа, че има ситуации, в които единственият начин да се промениш е пред вратата ти да има 100 гневени жени с плакати. Така, че не може изцяло да отречем крайния феминизъм.

Бяха ми останали от миналата година около 100-тина книжки за безпасния Интернет и с едно бързо питане във фб веднага получих над 20 покани да гостувам в различни училища. Темата е важна. Годината е 2015-та и все още никой не говори с децата по нея. А по тази тема работим, в началото чрез Az-deteto.bg, после и с Фондация БГ Сайт от 2007-ма насам.

Родителите се чувстват по-скоро безпомощни и устройствата се явяват лесен спасител и доставчик на малко тишина и спокойствие. И съвсем бързо се явява пристрастеността, от която трудно се излиза. Учителите по-скоро въздишат, вдигат рамене и се тюхкат какво поколение расте.

Обиколих 6 столични училища и говорих с над 150 деца между 1 и 4 клас. И в по-крайни квартали и по-централни, и по-елитни и по-обикновени. Какво ме впечатли тази година:

– Всички класни стаи вече са оборудвани всяка с лаптоп, мултимедиа, колонки. Всички класни стаи изглеждаха приветливо. Всички деца, които срещнах бяха щастливи, усмихнати, жизнени, умни, красиви.

– Всички учители, които срещнах, бяха отворени, с желание за промяна, с грижа към децата и училището.

– Всички деца използват устройства и имат достъп до Интернет.

– В по-елитните училища сякаш децата имаха по-малко време за Интернет или една идея по-регламентирано като време за онлайн. Да, някои деца, много малка час от тях, споделят, че им се позволява с часове да се стои пред компютъра.

– Навсякъде гледахме филма, който преди години направихме с Андрей (Revive Vision) и макар да е вече стар и да има нужда от нова версия, въздействащ е!

– Навсякъде раздавах и книжки – не на всички класове по бройка за всяко дете, защото нямах достатъчно. Но и книжките, макар да ги правихме отдавна – чудни са!

Искам да продължа да доброволствам и обикалям училища, да срещам деца и да говорим по темата за безопасността в Интернет. Това за децата 1-4 клас. Искам да направим нов филм и книжки и за учениците от 5-7 клас. Защото и от това има нужда.

Търся подкрепа. Търся фирми и организации, които да подкрепят каузата.

В предните години сме получавали дарения за филма и за книжките от Майкрософт България, Евроком, British Council, Алфабанк България. Не са нужни много пари, но без пари няма как да се получи. Парите са нужни за производство и печат на тези материали – филм и книжки. Обиколките по училищата сама ги поемам като мой дял в кампанията.

Очаквам подкрепа.

„Истинският мъж не го е страх да си изцапа ръцете“
„Истинският мъж има здрава ръка“
„Истинският мъж поставя детето на мястото му“
„Истинският мъж знае как да върти всяка жена“

Татковци, за да бъдете уверени родители и подкрепящи майката партньори, за да расте вашето дете щастливо:

Следвайте нуждите на детето;
Подкрепете детето в развитието му;
Помнете, че сте важни за детето си;
Добрите ви отношения с детето са от значение за бъдещето му;
Възпитанието чрез насилие не е решение;
Партнирайте си с училището;

Искрени комплименти за силната кампания в подкрепа на бащинството!

Защото най-голямата ти сила е в това да бъдещ баща!

Още на http://mencare.bg/

Колко хубава филмова серия по кината тези дни! След невероятно добре разказаната история на великия математик Алан Тюринг, ето и тази на великия Стивън Хокинг – Теория за всичко!

За разлика от Алан Тюринг, за когото светът научи наскоро, особено частта от живота му, свързана с разбиването на Енигма и промяната хода на Втората световна война, за Стивън Хокинг като че знаем повече. Поне за теорията му за черните дупки и Големия взрив. И все пак – изключително любопитно е да се проследи животът на толкова необикновен човек, учен, гений като Хокинг. За силата на мисълта, която надмогва предизвикателствата на физическото състояние на тялото. За силата на духа и живота.

„Докато има живот, ще има надежда.“

Силно препоръчвам да се гледа.

Признавам си – този филм истински ме съблазни. С историята си – необикновено необикновена, глобално значима, истинска, чиста, мащабна. Да, необикновено необикновена история, разказана по изключително необикновен начин.

Математиците може да звучат като скучни хора и вероятно понякога са наистина такива. И Алън Тюринг е именно такъв. Но геният не може да остане мирен, незабелязан, без въздействие върху хода на историята и върху всички нас.

И защото забравяме историята си. И защото не си взимаме поука от нея. И защото истината, дори дълго да чака, винаги рано или късно изплува. А великите хора остават велики дълго, дълго след като са напуснали материалния свят.

Задължителен.

Честита 2015 година!

Нека и през новата 2015 година Нов Български Университет бъде олицетворение на просветата, свободата и подема!

Нека придобитите познания будят у нас жажда запромени, възход и устрем към едно по-добро бъдеще!

Нека и през 2015-та ние, студентите на НБУ, бъдем пример за подражание, пример за целеустременост  и увереност!

Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени! И помнете: Ne varietatem timeamus!

Наталия Войнова, студент НБУ, департамент Масови комуникации

В един разговор с изключителния Дамян Яков той ми каза нещо, което оттеква често в мислите ми:

Когато подарявам книга, винаги казвам „Спасих те!“

Да, може да звучи претенциозно или високомерно, но има много голяма доза истина в тези думи. Обичам да подарявам и подарявам основно книги с или без повод. Особено когато някой ми е симпатичен – задължително си мисля коя ли книга, от тези, които съм чела би му харесала и му я взимам. Например подарих 18% сиво на младежа, който продава плодове и зеленчуци до офиса. Или пък разкази, които четях в момента, на една възрастна дама в трамвая, която полюбопитства какво чета. Това е незаменимо удоволствие, признавам.

Тези празници отново, но този път основното, което раздавах бе аудиокнига – Сестри Палавееви на Алек Попов от Audioknigi.bg

Като цяло предпочитам да подарявам съвременни български автори. Смятам, че имаме искрени таланти, чиито творби носят модерен дух, мащабни идеи и истинска наслада.

Същото – съвременни български автори, важи и за детските книги. Там изборът не е много голям, но е изключително приятен. Ще спомена само Юлия Спиридонова Юлка, Маги Благоева, Петя Кокудева, книгите на Рибка и на Точица, например.

Ето така с книгите и подаръците. А ти?

Този пост е по покана на Калин и щафетата му. Каня Ади и Събина ако решат да споделят