Имам един специален приятел и колега – Петър. Преди години Пешо е участвал в маратона в Ню Йорк и с това той е герой за мен. Да, много хора участват в маратони и всички те са герои. Но Пешо е специален – има силно намалено зрение и за него участието на маратон е още по-голяма работа. Та, Пешо бе този, който отново тази година сръчка моето желание за по-здравословен живот и по-редовни упражнения и ме подтикна към реализирането на един от плановете ми – да съм редовен участник в Маратона на София. Та с него се регистрирахме двамата за най-малката дистанция тази година – 3 км.

Ще кажете – какво са 3 километра – нищо не са! И ще сте прави. Но за начало 3 не е лошо. Тук ми се иска да разкажа за подготовката ми, да споделя опит. И да си обявя публично, че догодина с Пешо ще се подготвим за 10 километра!

Как мина подготовката за Маратона на София 2017?

Започнах късно. По принцип от няколко години тренирам, къде редовно, къде не толкова. Основно със свободни тежести тренировки с моя мил треньор Марто. Ноооо лятото винаги се отпускам, трудно намирам време в графика си и това не е добре. С времето се научих да ценя и да се радвам на лекото напрежение в мускулите през деня след добра тренировка сутрин. И да – тренировките преди работа ме тонизират и усмихват.

Тичане му е майката. Та, две седмици преди Маратона, когато попълнихме с Пешо формуляра на сайта на Маратона и вече връщане назад нямаше, започнах всяка сутрин на тичам. Първите дни едва пробягвах по 200-300 метра, после почивка с бързо ходене, после пак. Поетапно увеличих километрите на 1, после на 2 и в последните дни – по 3. Дишането пооправих. Ходенето за почивка между километрите тичане – също. Тичах на пътечка във фитнес залата и в нашия квартал. Ако нямах достатъчно километри за деня – добавях с доста ходене вечер. За 3 километра се чувствах подготвена в навечерието на Маратона.

Храна. Вода. Сън. За да са добри тренировките и ефектът от тях най-важен е балансът храна-вода-сън. Намалих храната. Става по естествен начин. По-лекото тяло се справя с километрите по-добре. С водата по принцип нямам добри навици. Което, знам си, не е добре. Бях на хубава лекция за пиенето на вода и за фитолизин наскоро и това допълнително ме мотивира да приемам повече, за да се чувствам по-добре. Често усещането за глад е всъщност не добре разпознато усещане за жажда. Бъбреците също страдат. Напоследък активно работя по тази тема. Около Маратона бях постигнала добър баланс. За съня също работя – около Маратона успявах с добър сън и ранно лягане (преди 11) и около 8 часа на нощ. Съчетано с доброто движение и по-леката храна – получаваше ми се.

Добрите навици в ежедневието. Митко от BB-Team все повтаря, че добрите навици са тези, които сме успели да направим ежедневие. Почти две седмици по-късно все още се справям добре с движението (почти всяка сутрин – тренировка). По балансираното хранене, прием на вода и сън все още имам какво да намирам като дисциплина. Но едно е ясно – живот и здраве с Пешо сме убедени, че догодина сме на 10 километра четвърт маратон и се готвим!

p.s. Благодарност на екипа на Маратона на София за наистина перфектната организация за толкова мащабно събитие! Браво и на всички участвали – за мен бе радостно да видя толкова приятели!

Follow

Явор Янакиев – винаги засмян, винаги в действие, без оплакване или мрънкане, един от младите хора на България, които вдъхват голяма доза оптимизъм! Организира, помага, работи за по-добра бизнес среда и насърчаване на предприемачеството тук и сега. Вицепрезидент на JCI за България за 2017-та. И защото е шило, в най-добрия смисъл, месец след сватбата си, работи по две силни събития, които ще се случат в две последователни съботи във Варна и Бургас. Ето и защо го прави и подробности за събитията.

Разкажи за тези инициативи във Варна и Бургас – от къде дойде идеята, кои са лекторите и кой е поканен?

Идеята за „Първи стъпки в бизнеса“ първоначално се роди в Пловдив от тогавашният локален президент на секцията Петър Дяксов, който сега е национален президент на JCI. С това събитие искаме да засилим предприемаческия дух на българите. Целта ни е да има повече хора, които да се престрашат и да поемат смело по пътя на собствения бизнес. Вярваме, че има много хора, които имат добри идеи, но или се страхуват да се опитат да ги реализират, или имат погрешното убежение, че е необходимо да си човек на някого, за да успееш в бизнеса в България. Именно затова каним успешни български предприемачи, които, както обичам да казвам, с кръв, пот и сълзи са развили своя бизнес у нас. За това издание поканените лектори (освен теб Жюстин, разбира се :)) са Мартин Попов – основател и управляващ директор на дигиталната агенция Interactive Share, Туньо Зафер – съосновател и CEO на един от най-успешните български StartUp бизнеси – pCloud и Иван Йотов – CEO на Dinner in the Sky.

А поканени са абсолютно всички хора, които имат желание за развитие – без значение дали става дума за това да си отворят собствена фирма или да се развият като професионалисти, срещите с такива хора като теб и останалите лектори влияят положително на всеки!

Намира ли се лесно подкрепа за подобни инициативи? Има ли още опции някой да ви подкрепи, за да се случат по-добре – да използваме тази висока трибуна да си кажем 🙂

Зависи какво разбираш под подкрепа 🙂 Такива готини, успешни хора като теб и другите лектори, които ще дойдат, се намират сравнително лесно, защото има доста успешни хора у нас, които искат да помогнат на българите да се развиват и да бъдат по-добри. Университетите също се включват, защото такива събития помагат много на студентите.

Медиите… Масовите медии досега много рядко са проявявали интерес към нашите събития, въпреки че сме имали такива с по 450 участници, напълно безплатно за тях. Но има медии, които ни подкрепят – както някои местни в различните градове, така и uspelite.bg, например.

Институциите са малко по-трудни, но в Пловдив успешно си партнираме с общината вече втора година, а тази година в Бургас общината също ни е партньор и то реално ни подкрепиха – осигуриха ни най-хубавите зали в града и разпространение на събитието по техните канали. Също така във Варна събитието е финансирано от „Варна – Европейска младежка столица 2017“. Така че всъщност доста добре работим заедно вече в няколко града с институциите и вярвам, че занапред ще продължим успешно да си партнираме.

Виж, за спонсори, които да подкрепят финансово събитието, е малко по-друга история. Там е трудно, защото рядко виждат ползата за компаниите си от спонсориране на подобни събития. Разбира се, имаме и такива, които ни помагат, но е по-трудно да се намерят в сравнение с всичко останало. Та в този ред на мисли – за Бургас ще ни улесни доста много, ако някоя компания, която иска да подпомогне града и хората в него като междувременно подобри допълнително и имиджа си в очите им, реши да отдели част от своя CSR бюджет за събитието 🙂

Как се развиват и насърчават за развитие към предприемачество младите у нас?

Труден въпрос. Аз лично вярвам, че ако създаваш подходящата среда за хората, в нея ще израстнат тези, които имат желанието и потенциала за това. Да се опитваш пряко да превърнеш някого в предприемач е все едно да се опитваш да дресираш котка – крайно трудно. Но ако създадеш условия и възможности, където този човек да се разгърне и развихри, нещата се получават. Доколкото ми е възможно, правя това чрез JCI с тези и други събития, чиито цели са няколко – очевидната в случая с „Първи стъпки в бизнеса“ е да чуят историите на успели българи и да вдигнат малко вярата в себе си и възможностите си. Но освен това цел е и да се запознаят с други хора като тях, които си мечтаят да започнат собствен бизнес – да изградят обкръжение и мрежа от хора със сходно мислене, с които да си помагат.

Защо се занимаваш, най-често вероятно доброволно, ти самият с това?

Защото обичам да виждам как хората се развиват. Дълги години съм се занимавал с продажби и обучение на хора и няма нещо по прекрасно от това да видиш как един млад човек от просто човек с потенциал става наистина успешен. Всичко в него се променя положително – увереността, действията, отношенията му с хората, желанието за живот дори. Това е едната причина – искам да виждам колкото се може повече уверени и успешни хора в България.

Втората причина е, че с моите приятели преди години решихме, че ще останем тук и ще се развиваме вместо да избягаме в чужбина. И искам да помогна на повече амбициозни млади хора да вземат това решение – ако са още тук, да останат и заедно да намерим начин да повлияем положително на градовете си и впоследствие и на страната. Не е нещо, което само аз ще направя, но много хора, заедно, обединени – ще успеем. Виждам доста организации освен JCI, които работят по този въпрос – ABLE, Тук-там, Move.bg и т.н., така че съм много оптимистично настроен!

Кое те усмихва и помага да продължаваш?

На първо място прекрасната ми съпруга Деси, която ме подкрепя абсолютно винаги. Дори когато знам, че съм сгрешил, тя отново е на моя страна и е страхотно успокояващо да знаеш, че имаш такава опора, на която да разчиташ винаги.

И на второ място – всички останали хора около мен – приятелите ми извън JCI, приятелите ми в JCI, хора като теб – които идват доброволно да споделят знанията и уменията си с другите, случайни добри хора, които виждам на всевъзможни места. Като цяло – добрината на хората, която виждам навсякъде около себе си, винаги ми повдига духа и засилва вярата ми в положителното ни бъдеще.

Каним ви двамата с Явор:

Първи стъпки в бизнеса Бургас – безплатен семинар
Бургас 7 октомври 2017 – повече информация тук

Първи стъпки в бизнеса
Варна 14 октомври 2017 – повече информация тук

Follow

Преди няколко дена Поля написа това на своята стена във фб. Нямаше как да остана равнодушна, помолих да споделя и тук, а и да си поговорим открито с Поля за рака. Благодаря й, че се съгласи. И вярвам този разговор е важен за всяка от нас.

мили момичета,
от сърце ви моля да обичате момичешките си части, да ги познавате и да ги наблюдавате редовно и внимателно. и моля ви, започнете от днес, от сега, от веднага
(това ще е дълъг пост).
днес ми казаха, че вече нямам рак. в смисъл, че са махнали тумора изцяло и че нямам разсейки в близките лимфни съдове. и че ще трябва да пия лекарства и да ходя на радиотерапия известно време, но след това се предполага само и единствено наблюдение няколко пъти в годината.
моята битка е къса (за сега). усетих копеленцето много рано, и здраво натиснах да се отърва от него. дадох си сметка, че нещо не е съвсем ОК към края на юни и ме оперираха на 29 август след ред процедури, включая и смяна на хирург по мое желание.
къса е, понеже копеленцето беше успяло да порасне до 3см в най-добрите си дни, като са го махали е било по-малко от 2см в диаметър.
а можеше да е много по-зле, можеше да е ад. ад, в който, убедена съм, поне една жена, която познавате, е била.
битка, която, убедена съм, поне една жена, която познавате, е загубила.
моята битка не е приключила още съвсем, но аз от днес живея с идеята, че съм спечелила войната. защото го хванах рано, защото потърсих помощ, защото поисках второ мнение в момент, в който загубих доверие. все неща, които, вярвам, всяка от нас може да направи.
моля ви, обичайте женските си части. важно е. важно ми е.

Ето и разговорът ни с Поля, дни след операцията й.

Как, какво, кога да правят жените, за да се предпазят от рака?
основното е така клишираната профилактика. опознаваш тялото си и го следиш. в случая с гърдите (какъвто е моят случай) си е направо лесно – описано е и го има навсякъде и по листовки, и в интернет.
за мен рецептата грубо е: след първият ми специализиран преглед се прибрах и се „запомних“ като здрава, след което веднъж на 2-3 седмици се „преглеждах“. то си става инстинкт почти, а и не изисква допълнително усилие. спокойно може да се попритиснеш тук-там под душа и да се тестваш за новости. по принцип гърдата променя консистенцията си малко спрямо месечния цикъл, жлезата може да се втвърди и уголеми около овулация или мензис – това не е задължителна индикация за проблем. но ако се познаваш и забележиш тряйно втрърдяване на нетипично място или в по-голям размер, и това се позастои и не се усеща нормално – добре е да потърсиш специалист.

Как се справи ти? Има ли таен ключ?
ми аз не съм се справила още напълно. тепърва предстоят разни неприятни неща. усетих го рано. в този момент вече бях живяла почти 2 години на острова, но още нямах GP & NHS number: не виждах защо да се хабя. като се позаседя копеленцето и ми стана притеснено си изкарах регистрациите и номерата и отидох на лекар, от там се почна сагата със специалисти, хирурзи и чудеса, но тук почти всички са мили и отзивчиви, а и нямат право да ти откажат ако всичко ти е изрядно.
няма таен ключ. аз това работя – с рак се занимавам, с клинични изпитвания. шансовете винаги са по-добри ако е хванато по-рано. другото е да искаш да живееш, да имаш някакъв смисъл, и да имаш хора около себе си. те са ръка за ръка тези неща. а, и е добре да си ползваш главата все пак. в смисъл, да не се увличаш по световни конспирации, ми да идеш на лекар, а ако нещо не усещаш както трябва и на втори, и на трети. аз смених специалист тук и не съжалявам. проработи добре. мисля може навсякъде да се направи.
откакто си чух диагнозата (подранил подарък за 40тия ми РД) бачкам още по-мотивирано… рак. ще го пребием скоро. човек ако му се занимава, ще види, че вече повечето онко-диагнози НЕ са смъртна присъда. всеки ден излизат нови терапии, все повече хора са излекувани. днес съм смъртник, утре столетник, така де

Кой помогна най-вече? Силният ти дух, хората около теб, лекарите?
тепърва предстои да разберем
хората около мен определено са ключови – благословена съм с обкръжението си. без лекарите за никъде не сме също. аз съм инат, при това доста голям. знанието, че това не е смъртна присъда, че е овладяемо, че не е непреодолимо, че всеки ден се случва нещо ново, което рита шибаното копеле все по-далече и далече от нас и от страха ни и че скоро ще сме се справили с него напълно, и че (и това е толкова сладко) аз ще съм част от това справяне

Илюстрация: фрагмент от Раждането на Венера на Ботичели (1486)

Follow

Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Follow

Николета Петрова е от онези прекрасни млади хора, действени вместо мрънкащи, правещи вместо чакащи, смели вместо обвиняващи. Признавам си, свързани сме. Не само с това, че бе от любимите и значими учителки на Томи, но и с това, че имаме важни общи каузи – свободното образование, чистата природа, човешките отношения. Ники е борец и няма как освен да вдъхновява и да не респектира и да намира подкрепа. За нейната мечта, превърната в реалност, да има свободно образование и то да се случва и в Бургас си говорим днес.

Как се срещнаха Ники и Френе – как ти хрумна идеята? Кои бяха най-стръмните моменти в реализацията й?
Висшето ми образование беше времето, когато осъзнах, че на мен, всъщност, ми е било доста скучно в училище. Бях почти двайсет годишна, когато за пръв път видях смисъл в това, което уча и се замислих каква е причината за това. Отговорите са прости: в университета за пръв път бях избрала сама това, което учех, преподавателите бяха хора, с които можех да говоря свободно и нормално, повечето неща бяха по-скоро пожелателни, а не задължителни, което от своя страна ми носеше спокойствие и един нов тип отговорност към това, което правя, с колегите бяхме екип, не просто състуденти. Вярвам, че основата на доброто образование е именно това – спокойната и дружелюбна среда, в която учиш и се развиваш без натиск, подкрепящи хора, с които си в екип и най-важното – смисъл и цел, които да следваш и в които да вярваш. Първото място, на което имах щастието да преподавам, ми показа, че всичко това е напълно възможно, и освен че е възможно, се случва по най-естесвения начин. Работейки там, идеята за Училище -такова, каквото вярвам, че трябва да бъде, започна все повече да ме тегли към Бургас – там, където усещах, че има нужда да пренеса всичко, което бях научила и където да продължа да уча. Най-трудно за мен беше началото. „Откъде да започна?“ – това беше въпросът, който си задавах всеки ден. Благодарение на хората около мен, които припознаха Френе и като своя кауза, Френе заживя в Бургас и започна да се развива. Френе го има благодарение на вярата в доброто образование за децата в Бургас. Стръмни моменти има, но благодарение на това, че сме все повече, тези моменти минават все по-бързо и по-лесно.

А най-симпатичнитре и мили моменти?
Моментът, в който Макс осъзнава, че чете.
Моментът, в който Борко довършва проект по Архитектура.
Адриан преодолява страха си и се пуска по въжен тролей.
Ежедневните прегръдки между децата.
Радостта от нови книжки.
Сълзите от щастие в очите на родител.
Нетърпеливите детски погледи в началото на деня.
Изписаната от децата стена в края на годината:
„Обичам да пиша“, „Обичам да чета“ , „Обичам английския“, „Обичм Цвети“, „Обичам Френе“….

Как мина лятото с децата?
Летата са най-чудесното време за учене, колкото и парадоксално да звучи. Докато децата са във ваканция, са отворени за всичко ново около себе си. Няма ги стресът и напрежението, дните са пълни с нови преживявания и нови приятели.
Тази година темата на Лятна Академия Френе беше „Назад във времето“, с акцент към Странджа. Потопихме се в история, фолклор, архитектура, бит, култура, флора, фауна… Знанието е безкрайно! Това, което показваме на децата чрез мултидисциплинарните програми, е колко интересно може да бъде всичко, докато едновременно учиш, играеш и преживяваш. А най-голямото потвърждение за резултата от това, е радостта, с която идват всяка сутрин и ентусиазмът към всяко занятие.

И какво ново предстои от септември за теб и екипът ти?
Тази есен Френе ще обживее сградата на едно прекрасно училище в центъра на Бургас. Сградата е на ул. Лермонтов 11 в Бургас. Това, което предстои през тази учебна година, е да въведем първата в Бургас целодневна форма на обучение от алтернативен характер, която да е съобразена с Държавните образователни изисквания, но и да надгражда уменията и развитието на децата в начален курс. На мен и на екипа на Френе ни предстоят много нови емоции около новото училище, заредили сме си раниците с куп нови идеи и чакаме предизвикателствата на новото начинание с отворени сърца.

За какво мечтаеш? И какво си пожелаваш за тази учебна година?
Мечтите ми са от доста шарен характер … От въжени люлки, висящи от таваните в училището, до промяна в мисленето на хората. Като се замисля, ако имаме въжени люлки, на които да сядат повече възрастни с книжка в ръка, промяната в мисленето ще стане доста по-бързо.
Пожелавам си нестихващо вдъхновение и снежна бургаска зима.

За Френе: Френе е първият център в Бургас, който предлага алтернатива на държавната образователна система. Нашата дейност е допълващо звено към стандартното образование, което развива и възпитава личността в децата всички онези качества, които поради една или друга причина, не са приоритетни за училището в момента. През учебната година ни посещават групи от подготвителен и първи клас, които от тази година ще могат да се обучават при нас и целодневно, а това от своя страна, е нещо напълно ново за града ни. Водим се най-вече от желанието си да създаваме цялостност и връзки в процеса на обучение, любов и желание към знанието и среда, която да подкрепя посоката на развитие на всяко дете. Програмите ни са мултидисциплинарни, разработваме ги най-вече ние във Френе, като подбираме подходящи теми и материали специално за децата, с които сме през годината. Във Френе дисциплините, в които децата се обучават и ценностната система, която възпитаваме, са комплексно свързани и създават един цялостен поглед за света.

Дайте по един лайк във фб, споделете инфото и сайта им с хора от Бургас, които търсят и очакват свободни форми на образование.

Промяната е в действие! И никой не може да я спре.  

Follow

С Ясмина ме срещна нейната и моя активности из социалните мрежи и извън тях. Разбира се – видяхме се и се харесахме! Войната ли, съдбата ли я отвеждат при нас в София през август преди точно 21 години. Тогава градът ни й се струва „тооолкова сив и дори злокобен!“. Сега вече го е обикнала, работи и живее тук. Прави всичко с усмивка и лекота.

Какво правиш напоследък? Как се развиват проектите ти?
Напоследък правя нещо, за което до тази година все не ми оставаше време. Забавих темпото, уча се отново да почивам, да отделям повече време за важните неща, за хората, които обичам, за отлаганите пътувания, мързеливите уикенди, прашни пътища. Както каза една скъпа за мен приятелка, когато се видяхме тази пролет на кафе в Тузла – време зa връщане към началата, back to basic. За мен Тузла е специално място – това е градът, в който се научих да бъда наистина свободна. И тази година отделям доста време за да изнамеря и да общувам с хората, които на времето мислех, че съм изгубила заради войната. Дори намерих хора, които се оказа, че ме помнят като дете, че са познавали мен и семейството ми. Малко като да се кача на тавана на старата къща и да намеря изгубеното съкровище и още повече… Един вид, наслаждавам се на постиженията на високите технологии, интернет и пътища. Често чувам хора да казват, че заради „висенето в интернет“, като визират основно социалните мрежи, зарязваме „истинска“ комуникация. Но повярвай ми, за мен това наистина не е „висене“, а възможност да споделям, да общувам и да се свръзвам истински с хора, с които не мога да се видя на живо. А те са важни за мен. Затова обичам технологиите :). Още през 1992-1994, докато навън бушуваше война, намирах нови приятели и свързвах разделените хора, семейства, роднини, благодарение на радио-станцията. Чатила съм дори използвайки телеграфия. Сега може да звучи странно, но това беше единствената връзка със света за хората в родния ми град. Тогава едно от любимите ми действия през съботните нощи е било да настройвам радио-станцията, тъй като всяка събота срещу неделя доброволствах в клуба и бях на работа. Страшна любов беше :).

Проектите ми се развиват добре :). Те си имат свой живот. Като екип в Адрио стигнахме до етапа, в който можем да подишаме, да не бързаме, като знаем, че най-турбулентните времена минаха. Вече шест години сме тук, имаме устойчивост на бизнеса и знаем точно кое работи, как работи и какво е нужно нещата да бъдат още по-добри. Това дава едно усещане за спокойствие. Вече по-лесно се диша.

Един от най-важните ни проекти, Impossible Markets, след четири години е на път да излезе извън рамките на България, но ще разкажа повече, когато имаме конкретни дати и формати. Иначе, в началото на октомври предстои специалното издание на събитието, посветено на предизвикателствата на крос-културния мениджмънт на човешките ресурси. Щастливи сме да получаваме силно положителни отзиви от участниците, в същност идеите за съдържание, теми и развитие на формата идват от тях. Изключително приятно е чувството да видим познати лица на Impossible Markets, година след година, и да знаем, че всеки път сме били по-добри от предишния. На края коктейлът се превръща в парти със стари приятели, прекрасна атмосфера и много настроение. Затова и планираме да организираме по-чести, специализирани събития освен традиционалната годишна конференция.

Как те прие България преди години, когато дойде и как те приема днес?
Точно на днешния ден (14. август, 1996) преди 21 години дойдох да следвам тук. Помня как мама дойде с мен за да види „къде ме оставя“. Преди това бях сама на кандидат-студенстките изпити, но мама, може би защото по онова време така или иначе не живяхме заедно вече две години, реши да дойде с мен. Помня горещината в Студентски град, в който освен трева до рамене и кучета почти нямаше нищо. Мама, която е работила като социален работник цял живот, само каза: „Влизала съм в затвори, лудници, болници, домове за сираци… Но такава мизерия не бях виждала никъде.“
Мисля, че това нейно изказване беше по-страшно от суровия сюрреализъм на София през най-трудните години, 1996-1997. Бях щастлива обаче, че градът, макар и с огромен шок, все пак ме прие. Тогава да следвам психология в София беше единствената цел. Мислех си, като завърша, ще замина да живея в Канада. Но така и не заминах. След първите две години, които бяха изключително трудни, както за мен така и за хората тук, осъзнах че обичам това място. А това е заради хората. В същност, както не веднъж съм казвала, извадих страшен късмет с хората в София. И това продължава все така. Някак си, темпото с което раста си пасва с темпото на града. Вярвам, че нищо не е случайно и че това, как ме е приела България на времето отразява някак си и как аз я приех тази страна. И се променяме взаимно, на по-добро. Вече сме преплели съдбите си, нещата не опират вече до „как се приемаме“, а какво още можем да направим един за друг. Да кажем, че връзката ни е станала по-зряла :)).

Чувала ли си репликата „Бизнесът не е за жени“ и как отговаряш на това?
Ако отговарях на всякакви глупости, които хората говорят, няма да ми остане време за важните неща, които искам да кажа :).

Коя е супер силата на хората на Балканите? Знаят ли те за нея? И как да я подсилят?
Да се свързват. Да изграждат силни, смислени и дълбоки взаимоотношения. Да се обичат. Не зная дали го знаят, може би някои са забравили, но е така. Любовта ни прави силни. Песните ни, музиката ни, напомнят за това. Мъдростта на дедите ни е в тях.

Можем ли заедно?
Можем само заедно.

Какво си пожелаваш?
Типично по балканско-славянски, пожелавам си да са здрави и щастливи близките ми, да съм здрава и щастлива и аз с тях, да работим умно и да имаме все повече време за споделени мигове. 🙂

Follow