Хайде на театър!
Мюзикълът Питър Пан за първи път поставян у нас на сцената на театър София в един магически, необикновен, пъстър, завладяващ, разплакващ, усмихващ, обнадеждаващ спектакъл!

Комплиментите са за режисьора Бисерка Колевска, смелата и раздвижена сценография на Свила Величкова, чудната хореография на Зорница Петрова и актрьорите Борис Георгиев, Йоанна Темелкова, Лора Мутишева, Мартин Гяуров, Николай Върбанов, Николай Димитров, Росен Белов, Симона Халачева, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, Александър Валериев, Валери Георгиев, Йово Панайотов, Николай Йорданов.

Силно препоръчвам за малки и големи.

Харесвам хората, които действат с мащаб и успяват да излязат от собственото си малко битие, за да помогнат и направят нещо за другите. Вярно е, че няма много подобни хора. Но имам късмета да срещам такива. И винаги ме завихрят.

В случая говоря за Мария. Мария Василева е учител, родител, студент, активен човек. В курса ни по онлайн комуникации в НБУ тази година реших да обвържа проектите за оценка със социални кампании по избор на всеки. Докато други студенти се оглеждаха какво да подхванат, Мария започна една идея, в която въвлече толкова много съмишленици, че вместо нещо проформа само за оценка в един от курсовете си, превърна задачата в национална кампания!

Говорим за Куче от станиол. Учениците от 44-то училище, учениците от НПМГ София, студентите от НБУ и много организации се включиха в помощ на Фондация Очи на четири лапи и канят всеки да се присъедини. Целта е да съберем за две години 15 000 лв. нужни за отглеждане и обучение на едно куче-водач на незрящ човек. Кучето е Макси (бебето на снимката) и  е прекрасно. Целта е ясна, а средствата са още по-благородни – да събираме цветни метали битови, да ги предаваме за вторична преработка и събраните средства да даряваме. Звучи като не трудна задача, да видим ще се справим ли.

В подкрепа на кампанията при старта на Куче от станиол дойдоха много незрящи, вече разполагащи с кучета. На снимката виждаме Жан, горд водач на Панчо. На снимката са и Албена, човекът в основата на Фондация Очи на четири лапи, както и треньорите, обучаващи кучетата.

Хайде, ако искате – включвайте се!

Най-малкото с лайк тук.

Оригиналната версия на тази забавна и полезна игра е „Космос в кутия“ (например стара кутия от обувки, служи за небето), нашата версия се оказа малко по-обширна и не се побра в кутия, та стана „Космос в кухнята“ 🙂 За да научат по-лесно реда на планетите от Слънчевата система и да си ги представят по-добре ето какво направихме. Нужните материали са подръчни във всяка къща с деца – цветни моливи, бяла листове хартия, ножица, конец, тиксо или лепило и добро настроение. Не използвахме пергел, рисувахме на ръка планетите. Гледахме от една енциклопедия и импровизирахме цветове и размери. Вероятно е доста ненаучно, но като за първа фаза върши идеална работа. И забавлението е голямо, а кухнята – украсена! Ето така с децата и планетите 🙂

Едно от любимите занимания на всички у дома по това любимо за всички ни семейно време е да правим заедно неща. Неща всякакви и от всичко. Започваме още в края на ноември, защото учители, приятели, фамилия – много народ да уважим трябва и производството е голямо.

Всеки път избираме нещо различно – от животни, направени от плодове и ядки, през кукли от чорапчета до картички и украса за елхата.

Материалите са подръчни. Имаме голяма кутия „Неща за правене“ и в нея събираме всичко, което някога може да ни потрябва. Отваряме я и започваме.

Връхновението идва само от желанието и шарените хартии, ножици, лепила и боички. И това е празник. Всъщност това прави празникът истински. Времето заедно, творенето, даването.

Толкова е хубаво, когато хората правят това, което могат да правят най-добре, с много сърце и душа. Получава се вълшебство. Така и Ивайло и чудният екип на Майка ми гъската – музикален спектакъл за деца по приказките на Шарл Перо и музиката на Морис Равел.

Пет приказки и пет духови музикални инструмента, минорно и мажорно, дует, квинтет, разкази за инструментите и музиката, за това как ни влияе тя и как говори, с ноти. Много настроение и деца със зяпнали усти и грейнали лица.

И да, искрено се радвам, че в България все още творците, поне част от тях, не са дали фронта и изпълняват задачата си – да ни водят напред, да ни помагат да намираме себе си и откриваме света наоколо.

Благодарност!

п.с. при следващи представления не изпускай да заведеш децата си, ако са между 2 и 10 ще им хареса много, а също на теб!

Говорейки за децата и Интернет ми се ще първо да запитам – Какво му е страшното на Интернета? С какво е по-страшен от всички други места (реалното vs виртуалното е само в нашите глави)?

Не бива да наслагваме собствените си страхове в главите на децата си.

Не бива да ги пускаме онлайн, без да сме около тях – все едно да ги пуснем директно сами на улицата да се учат да карат колело.

Не бива да забравяме, че забраненият плод е най-вкусен.

Ако подходим към регулиране времето им онлайн, когато те са в 4, 6, 8 клас – закъснели сме.

Ако ние самите стоим на компютрите или пред телевизора по цял ден – как да им го забраним на тях?!

Въвличането в различни задачи, ежедневни, различни е добро решение.

И все пак е добре да има правила.

И все пак е добре всеки на направи своите грешки, за да се поучи от тях.

Бабите и дядовците следва да бъдат вкарани в играта – не само заради помощта, но децата имат нужда и от тяхната гледна точка, опит, за да се формират като мислещи хора.

Ето така накратко. Повече – в презентациите ми от #digitalkidz 1 ноември 2014:
Как да възпитаваме деца-предприемачи
Как да (не) държим децата далеч от електронните устройства

 

Вече няколко пъти съм писала и говорила на конференции и сбирки за това, че никак, ама никак не бива да спиваме децата си от дигиталните технологии, нито да имаме страхове, свързани с това. Е, чувам веднага мъмренията от задните редове – ами те по 8 часа пред компютъра стоят, стават агресивни … Ами естествено, то и голям човек ако стои 8 часа пред компютъра ще се изгърби, ще му се зачервят очите и ще стане агресивен. Вечер в градския транспорт малко ли такива срещаме?! 🙂

И все пак – има начини децата ни нито да са лишени от досег и дори достатъчно опитност с технологиите и дигиталните джаджи, и да са добре, без да се прекалява. За личния ми опит с това и за начините как да го постигнем – ще разкажа на уникалното DigitalKidz на 1 ноември. Подробности и регистрация само още няколко дена тук.
Браво за главният човек на събитието – Ивелина!

да готвим заедно. да, цялата кухня става в храна. да по-бавно е. но е забавно. отделно – децата се въвличат, виждат как се случва храната, ядат след това с голямо желание това, в което сами са вложили усилия. децата чудесно могат да белят и режат зеленчуци, да бъркат смес за кекс, палачинки, да месят хляб, да подреждат масата.

„изяждай всичко до край“. да. но не насила, а колкото си сложи само детето – следва да го изяде. нека храната е на масата и всеки сам си сипва това, което обича, което би изял без да оставя в чинията храна. във времето, в което живеем е повече от цинично да се изхвърля каквато и да е храна.

както го научим. често чувам „ами той не яде черен хляб“ или „готвено не обича“. мда, както сме ги научили – така. ако от малки децата са свикнали с домашна питателна и полезно сготвена храна, черен хляб, много салата, плодове и зеленчуци – няма как да не ги обичат. ако са захранени с бял хляб, junk food и вредности – трудно. трудно, но не и невъзможно може да се промени.

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно 🙂

Приказка без край е филм от 1984-та по книгата на Михаел Енде, писана 1979 г.
но е класика

в края има един важен епизод, който ми се иска да изгледаме заедно, а после  и да се позамислим. навява силни аналогии с днешния ден на България, на света:

– Фантазия няма граници. Това е светът на човешкото въображение. Всяка част и всяко същество в нея е част от надеждите и мечтите на хората. Затова Фантазия няма граници.
– Тогава защо Фантазия загива?
– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.

–––
писах още за най-яките 5 детски филма на тема семейство, най-яките детски филми на еко тема