започнах с Istanbul, последва Сняг – импулсивно си купих двете през септември

първоначално Памук ме заинтригува по-скоро политически (спрягането на името му относно признаването на турския геноцид над арменците) и бях леко скептична и една доза повече любопитна

Istanbul ми допадна перфектно и с носталгията по детството и миналото като цяло и с топлината на града като роден и с пианото, мириса на стара къща, детските пакости, погледа на детето към света, който винаги ме изумява

бавничко изчетох Сняг; наложи се да превъзмогна редица предразсъдъци, наслагани в годините, за турците и турското; навлязох в един свят на търсене и копнеж, нежност и любов, разум и хаос, както и естествено – сняг, много сняг, но не непременно досаден и студен, по-скоро като покривка нежна на една кука плетена

очаквах аналогии с тук – мизерията, суровите хора, но не намерих; открих цял един нов свят, за който дори не подозирах и това ми хареса

много неща намерих в тази книга и не искам да разказвам за всички; който иска – да си ги намери сам, иначе не е сладко; вече подхванах и „Името ми е червен“

тук сложих един цитат, ето сега и втори и трети:
„за щастието се замислих едва когато, поради нещастието си, вече не ме биваше за нищо“

„когато западнякът срещне човек от подобна бедна нация, най-напред подсъзнателно изпитва към него презрение. Тутакси решава, че човекът е толкова беден, защото принадлежи към глупава нация. По всяка вероятност, мисли си западнякът, главата на този човек е пълна със същите безсмислици и глупотевини, както на цялата му бедна и жалка нация“

още за Сняг има на Kafene.bg

гол пост, само два цитата, без коментар

единият литературен

другият – музикален

„Да, в Истанбул съм светски човек – рече Ка. – Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.“, Сняг, Орхан Памук

Гершуин – Рапсодия в синьо, част 1

Деси ме кани все на приятни екзотики. днешната – представянето на книгата „От Карабах (през седем континента) до Калахари“ с автор Димитър Тодоров

чела съм блога на Димитър а и този на Юри, с когото също имах късмета да се запозная днес – чрез блоговете им съм обиколила доста места по света

„колко е хубаво да си пътешественик, волен като причка и свободен … “ с лека завист каза тя

след като отдавна не бях чела толкова чак дебела книга снощи с голямо удоволствие я завърших – Хроника на птицата с пружина

отново котки, риби, неща, случващи се едновременно в две (или повече) измерения, търсенето на себе си като основен мотив, търсене, търсене; с допълнителни линии, които се пресичат на няколко места; кладенец, който е сух и накрая се наълва изневиделица; няколко еротични момента; исторически елементи от Втората Световна;

ако трябва да съм откровена от преведеното на български до момента съм силно впечатлена от Мураками и най-очарована от Кафка на плажа; може би ми трябва още малко време да доосмисля Хрониката

от Велян попаднах на Last.fm и от там на съвсем кратък откъс от John Zorn – A Tiki for Blue и след това на John Zorn – Gevurah

Мураками в края на следването си открил свой джаз бар Peter Cat в Токио и го движел от 74-та до 82-ра (леле, колко далечно звучи това време); прописал на 29 години (една от критиките към нашия конкурс Новелови награди за новела е именно възрастовото ограничение – за млад автор, до 25 години … )

сайтът му е интересен

на нощното си шкафче имам поне 3-4 книги, които чета в момента, но днес бе странен ден и се спасих частично от ниското небе в Писмена; за около 60-70 лева се сдобих с няколко заглавия, за кото ще пиша скоро 🙂
обичам мириса на нови книги и да се ровя в книжарниците, но го правя рядко 2-3 пъти в годината, защото нямам време
по принцип от години пазарувам книги онлайн – основно от books.bg (но напоследък се дънят нещо), няколко пъти от slon.bg, от почти всички онлайн книжарници съм поръчвала за опит, за съжаление никоя не е „моята“ онлайн книжарница в момента … търся си, ако имаш своя – препоръчай ми я моля

та днес се издразних на книжарницата, защото не мога лесно (само с няколко клика) да разбера дали дадена книга, която търся я има или няма; има много книги, но търсенето сред тях е не лека задача и при положение, че разполагам с ограничено (30-тина) минути време, в което искам да намеря няколко заглавия

другото са продавачите в книжарниците – първо гледат едно странно (може би да не свие човек нещо, но е гадно да те следят през цялото време); второ – все или често са новаци и пащането на касата отнема повече от нормалното за това време, което е изнервящо

да си пазаруваш книги онлайн е прекрасно, само липсва мириса, но спестява време, можеш да си разглеждаш на спокойствие и да избираш 2 часа ако искаш без някой да те гледа притеснително, да си лежиш вечер в леглото докато поръчваш, а след 2 дена да ти донесат книгите в офиса …

и отново – търся си онлайн книжарница, ако си ОК с някоя – препоръчай ми я моля

p.s. тук мислих да сложа линк към Wild thing на Джими Хендрикс, яко друсан в Монтрей 67-ма, но заменям с изпълнение на същото място и време на Саймън и Гарфънкъл Feelin’ Groovy

тази нощ с Пингвините и Потър мания – Андрей и правихме среднощна премиера и четвърта национална Хари Потър фен среща 🙂

дойдоха около 200 души, възможно е малко повече да бяха; много деца – най-малкото беше на 4, а големите … 🙂 имахме 23-ма маскирани и някои от тях – със страхотни костюми

любопитното е, че книгата не можеше да се продава, показва и въобще вади от кашоните преди 2 ч. наше, 12 – лондонско време; нека кажа, че това е последната книга от поредицата и в анкетата ни повечето деца вярват, че Хари няма да умре накрая; книгата е на английски, на бългаски – през ноември (да, не малко деца на 12-18 години са достатъчно грамотни да я четатв оргинал 🙂

снимки и видео от събитието – на Az-deteto.com в понеделник

който е фен или има деца – утре, т.е. вече днес, събота, от 2 следобед до 8 в Синеплекс (CCS) – ще имаме конкурс за детска рисунка на тема Хари Потър, по повод премиерата на филма

е, това бе последната ни Хари Потър фен среща – браво Андрей!
нека кажа, че именно с идеята заедно да организираме първата фен среща се запознахме преди повече от 4 години с Андрей
хайде Анди, до тук за теб и Хари Потър, гледаме към палми и оскари за твоите неща – успех!

„Дойде време да представим лидера на организацията „Свобода за сиренето“ – Гауда. Традиционен в убежденията си, твърд по характер, майка му е крава – най-важното за него казахме дотук. Разбира се, той не е най-известният, нито пък е най-масленият, нито пък най-харесваният. Защо тогава, се питате вие, е лидер? Защото най-добре развитото му качество е да оцелява. Някои смятат, че съществува още от 16 век. Други говорят, че е кръстен на града Гауда, разположен в близост до Ротердам, Холандия. Трети са на мнение, че не е роден по… нормалния начин, ами е произведен, и то фабрично, че има още много други като него, негови клонинги, които биват изнасяни от Холандия и съставляват 60% от износа й на сирене.

Това са глупости, макар и да звучат достоверно. Не им вярвайте.“

този уникален текст за иначе почти прозаичното сирене Гауда е написан от един много талантлив младеж – Христо Христов, с който имам късмета да работим вече втора година заедно 🙂 той изпълва ежедневието ми с много смях

ето линк към личния му блог-история – заслужава си 🙂

още не съм чела книгата Справедливост за всички, но посещавам блога да автора й

взех интервю с него за новия ни сайт Kafene.bg

харесвам, когато хората пишат книги, още повече – когато им се случва написаното да излиза и на хартия и така да вижда по-широк свят

мързелива събота, на сянка, в почивка (споко Гори, основно действам по нашата задача) – вишната пред прозореца е със супер натежали от плод клони, красиви в червено-зелено, някакво птиче цвърчи, спокойствие – сюрреалистично и същевременно натуралистично, ексхибиционично и други такива завъртяни думи, накратко прекрасно време за мен с новия роман на български на Харуки Мураками – Хроника на птицата с пружина

реализъм с мистика, задължително – котка, размишления и мъдрости, японски и европейски привкус … знам, че който е чел другите му неща няма нужда от агитация – за останалите – полюбопитствайте

p.s. преводът е добър, за което – браво, все по-рядко се среща; затова пък корицата поне за мен е почти ужасна и ако не познавах автора само тя не би ме накарала да купя книгата по никакъв начин

първо – положителната част на поста 🙂

снощи нашият екип спечели награда в конкурса на БДВО PR Приз 2007 – категория социална кампания за комерсиална организация, каквато сме ние – наградата е за ABC Design и Az-jenata.com за кампанията „300 бебета повече“ за която няколко пъти разказвах тук в блога 🙂

ще спомена само няколко детайла – реших да участваме заради участието и почти не вярвахме, че ще получим награда; Мишо добре разписа заявката, за което му благодаря, а Гори направи прекрасно първо соло представяне в неделя, когато журито оценяваше; към представянето на кампанията добавихме една хватка с разстилащ се списък на 300-те бебета повече, което беше интересен елемент, освен това раздадохме здравец на присъстващите дами, с което обогатихме изживяването им и имахме комуникация и с публиката и последно – за първи път в кампанията показахме снимка на Spina Bifida, за да подсилим сериозността на проблема – всичко това, барабар с минималния бюджет и повече от добрите резултати очевидно е било оценено от журито – за което благодарим!

радваме се че бяхме единствен онлайн бренд, който участва 🙂 радваме се че имахме и силна конкуренция, в лицето на сериозни ПР агенции и фирми
снимки и още хвалби за наградата ни, както и кой още има принос за да я получим и с кого се състезавахме има тук и тук

* * *

второ – негативния пост – относно книгата Артур и минимоите

ако имаме (а аз вярвам че имаме!) Министерство на културата (виж, дали хора от това министерство ползват Интернет и четат блогове не знам …) то ТРЯБВА тази книга ДА СЕ ЗАБРАНИ!

за големия чар на Люк Бесон писах, и за филма и за книгата също
но сега довършваме първата част и съм в потрес (за пореден път в потрес от детска книга, от издание, издателство, превод, съдържание, отговорности и т.н.)

ето защо:
– книгата е (така се твърди) за деца, но … и
– в книгата свободно се говори за „пиене“, „пушене“ и „напушени хора“; ето само два от многото възможни цитати: „сеидът грабва пурата и я пъха в устата си“ (стр. 222); „отвръща сеидът все така напушен“ (стр. 227)
– както вече споменах – преводът е ужасен
отговорност за тази огромна простотия носят:
– Издателство Слънце (за което пише че е на 70 години!; ужас ако 70 години са действали по този начин – горките деформирани поколения!)
– превод Добринка Савова-Габровска
– редактор Юлия Юрукова
– рецензент (!) Огняна Иванова
уляли са се просто тези хора … заслужават не глоба, а дори да им закрият издателството – не знам има ли кой и как да ги съди за нанесени морални щети, Пейо, какво мислиш?