лятото отмина и с това дойде денят да сложим финала на Забавното лятно четене. целта ни беше да измерим реално колко четат децата. и да докажем, че противно на всички мнения българските деца четат.

около 2200 деца попълваха редовно своя онлайн дневник цяло лято, след всяка прочетена книга и днес стана ясно кои са се справили с четенето най-добре. деца от 143 населени места, а попълниха свои читателски дневници дори българчета, живеещи в Англия, Испания, Германия и САЩ

с гордост споделям, че най-четящото училище е Увекинд, София, след него и СОУ Патриарх Евтимий гр. Пловдив и СОУ Найден Геров гр. Варна, както и училища от Благоевград, Казанлък, Бургас, Русе и Елена

най-четящото дете е 11-годишната Микаела Димитрова от Варна, която получи електронен четец от Biblio.bg, сладвана от деца от Пловдив, Севлиево, Карнобат и София

най-четената книга за това лято е Пипи Дългото чорапче, следвана от Мечо Пух, Алиса и Патиланско царство

„Четенето е по-лесно от писането. Но продължавам и да чета, и да пиша и съм щастлива, че получавам толкова похвали от Вас, деца“ Юлия Спиридонова – Юлка, вероятно най-популярната съвременна българска детска писателка

„Вярвам, че четящите деца ще станат четящи хора за цял живот и това е моята цел като преподавател“ Аглика Дамаскова, учител по български език и литература в Увекинд

лично следва да изкажа някои благодарности – на Спаска, Ирина и всички от Детски отдел на Столична библиотека, едни тихи, работливи и отдадени на децата и книгите хора, чийто труд често остава много скрит – радвам се, че си партнирахме в този проект. благодарност на Марин Бодаков, Юлка, Аглика, Калин Каменов за подкрепата. благодарност на всички деца, които четат и харесват четенето и Az-deteto.bg 🙂 на Светла, която както винаги беше неотлъчно до мен и изнесе голяма част от работата, която трябваше да се свърши, на всички колеги, които също се включиха в работа по проекта

срещнахме много деца в София, Варна, Пловдив, Севлиево и Габрово – четящи, любопитни, готини, усмихнати, освободени. срещнахме автори за деца в различните градове – хора, които продължават да пишат за деца, дори и да не са много популярни и без да търсят слава. срещнахме много хора в библиотеките – не загубили надежда, неуморни, но и малко тъжни

дарихме на библиотеките, училища и деца, благодарение на лични дарения и такива от издателствата, общо над 200 книги. можеше да е повече. не пречи и сега, ако имаш излишни, повтарящи се, прочетени вече книги да ги дариш на близката библиотека

забавното четене продължава. дневник всяко дете е поканено да попълва след всяка прочетена книга. защото за четенето няма сезони.

снимките са от Забавното лятно четене в Севлиево и Габрово. още снимки от днес пред Народния – тук в Az-deteto.bg

писах още за потенциала на библиотеките, книгите и библиотеките

защо харесвам Роалд Дал ли?

едно че историите му са необикновени, увлекателни, забавни, винаги с някой странник-добряга, който я подменя костенурки, я събира сънища в буркани

но второ, по-важно – харесвам, ценя и уважавам Роалд Дал, защото кара детето ми да взима книга след книга, ей така, с лекота, да се гмурва из думите и страниците и да иска още и още

това е цяло чудо. благодарна съм, че го има!

днес привечер (17-19 ч) в Хеликон (до НДК) – празник на Роалд Дал – заповядайте

писах още: Благодаря ти, Хари Потър, детските недетски книги

библиотеките ни са в окаяно състояние. забравени. с мизерен бюджет, едва стигащ за заплатите на библиотекарите. с мизерни или съвсем без средства за нови книги. често без бюджет дори за чистачка.

библиотеките ни все пак разполагат с книги, разполагат и с два други много важни ресурса
– място, на което могат да се случват безброй много неща – от четения, концерти, до открити уроци, изложби, детски празници;
– хора, които познават книгите, обичат ги, могат да се грижат за тях и да помагат на другите, в частност децата, също да заобичат книгите; хора добронамерени, работливи, отворени за нови неща и съвместни проекти, хора, чийто труд и съществуване е забравено, непризнати, но въпреки това не отчаяли се.

към инициативата Забавното лятно четене на Az-deteto.bg и Детски отдел на Градската библиотека в София поканихме всеки да дари книга на библиотеките. една книга, на цената на едно кино, например, която в библиотеката живее не един прочит, а много. и с това в библиотеката е по-ценна. за жалост поне в София Детски отдел е получил едва около 20-25 книги дарение това лято. хей, толкова ли са стиснати хората, живеещи в София? дали не им пука? дали пък не знаят къде е библиотеката? мисля си аз. и се надявам нещо да се промени.

хората от библиотеките не мислят, че децата днес не четат. но са разочаровани, че учителите често пропускат да заведат дори и само един път в годината учениците в библиотеката. и искат да имат най-новите заглавия, не само в една бройка, за да привличат с това още и още читатели. покрай проекта Глобални библиотеки всички библиотеки са модернизирани с по няколко компютъра, свързани с Интернет, което допълнително привлича децата. сега остава да се модернизира и начина на класифициране и подредане на книгите, на достъп до електронна информация отвъд игрите. но и това ще стане. има желание.

макар и позабравени, библиотеките не са потънали в прах.

писах още: за книгите и библиотеките и призраци в библиотеката

след размишленията как раницата да тежи по-малко ето и някои основни предимства на електронните учебници и книги, сравнени с хартиените:

• първо и много важно – с електронните книги не се унищожават дървета за печат и тиражи;
• електронните книги не заемат място в библиотеката, това за къщоте, които са претъпкани с книги и няма място за повече, както и за куфара на почивка или раницата към училище;
• ако решиш, че искаш да четеш ново заглавие не губиш време до книжарницата, да обикаляш и да търсиш, не чакаш новоизлязло заглавие да дойде до тук с поръчка за седмица – имаш го в рамките на няколко минути само – искаш – четеш;
• електронни известия – излиза втора част и директно разбираш с нотификация, без да чакаш да прочетеш по медиите за това;
• подсказват ти любезно другите читатели на тази книга какво са чели – може да ти е полезно за избор на следващо заглавие; оценяваш и гледаш как е оценена всяка книга, четеш коментарите на другите и оставяш свои;
• е-учебниците се обновяват ъпдейтват веднага – виждаш тъпа грешка и я поправяш и каниш хората, които са си я купили – да си ъпдейтнат версията, съотвенто бисерите от учебниците и новите версии учебници – много по-бързо се обновяват;

• по-ниска цена на книгите – естествено е малко поне по-ниска от хартиената;
• много безплатни книги – всички книги със свободни авторски права са на разположение – това е цялата класика в оригинал, много други съвременни автори, които са дали текстовете си за свободно четене,а те не са малко.

• линкове – голямото богатство на електронните книги – всяко нещо, което изисква да се ообясни, разяснение, препракта към друг текст – лесно и бързо, вместо да се ровиш с цифрички с дребни букви в края на тома;
• другите малки благинки на е-книгите – водиш си електронни записки, лесно споделяш с другите, отбелязваш си с електронен показалец, виждаш колко процента си отметнал, увеличаваш си шрифта при нужда, ако шофираш или караш колело – може да включиш да ти чете, с избор на мъжки или женски глас и още и още …

естествено хартиени книги ще има дълго. но има място и за електронно. време им е.

с наближаването на септември отново се подеха ученическите теми и отново най-вече за тежките ученически чанти. в една анкета ни запитаха с Томи (10 г.) какво би извадил той, така че чантата му да стане по-лека. ето отговорът:

„нищо не мога да извадя. всичко, което е в чантата ми за училище ми трябва.“ и след малко размисъл – „по-скоро бих заменил всички учебници с киндъл или друг електронен четец, така чантата ще е доста лека“

апропо той изчете около 10-тина книги това лято, от тях над половината – в електронен вариант, защото отдавна не са издавани и ги няма по книжарниците, а библиотеките август почиват … не питайте дали са легално купени електронни книги. не защото не бихме ги купили, а защото именно тези заглавия легално не се предлагат.

раят е винаги настояще, което не си очаквал

само ако ме бе обичала поне мъничко, поне на шега, просто от съчувствие към любопитството и стеснението ми …

една тънка книжка с класическата история на едно момче на дванайсет и неговите първи сексуални стремления. на прът поглед ми напомни за Лолита на Набоков. върна ме много успешно в детството, с онези безкрайни лета, с влюбвания и трепети, жега и пердета, полюшвани от ветреца, разкриващи скрити страсти. и много по френски разказана. и тъжна.

Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората – почитан гост, при третата – член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко – дори да умрем.

Хаджи Али, старейшина на Корфе

Три чаши чай е биографична книга, която ти показва красиви и сурови непознати кътчета, вдъхновява те със силата на човешката воля и доброта, връща ти надеждата и вярата в хората

Грег Мортенсън решава да построи училище в отдалечено село в планината, в знак на благодарност след като оцелява в трудна експедиция. само след няколко години училищата са вече над 145 – в труднодостъпни области в Пакистан и Афганистан. човешко. много земно. отдадено.

да, звучи патетично-американски, но и много Източно. да, идеалистична е, но и реалистична. дава ти други гледни точки, колкото можеш да поемеш. и мъдрост. толкова много, че се чудиш къде само в три чаши чай се събира толкова.

идеално четиво за лятото.

„Малките нации. Това понятие не е количествено. То сочи ситуация, съдба … вечно в сблъсък с аругантното пренебрежение на големите…

Малките нации образуват една „друга Европа“, чиято еволюция се явява контрапункт на тази на големите нации. … В това виждам предимството на „малкостта“ – богатството от културни събития е „по мярката на човека“ …

Когато Ницше шумно обругава германския характер, Когато стендал заявява, че предпочита Италия пред родината си, никой германец, никой французин не се обижда; ако един грък или чех си позволи да каже същото – ще бъде анатемосан като презрян предател …

О, малки нации. В топлата ви близост всеки завижда на всеки …“

Кундера, Завети и предателства.

Милан Кундера е сред най-любопитните ми днешни автори. а Завети и Предателства ми позволи да го открия по нов начин и видя в светлината на кратката история, напоена с размишления, гарнирана с умерена доза философстване и защитена с куп любопитни литературни и исторически факти.

говорихме си преди дни с Марин Бодаков, един от големите родни съвременни автори, някак без връзка с Кундера, по много от темите в Завети и Предателства. за това, че днес студентите са чели Калин Терзийски, но не и Кафка, за романа и мястото му в литературата днес, за преводите и колосалната роля на преводачите в развитието на езика и литературата. за лайфстайл културата, която избутва в ъгъла другата, истинската, говорихме и за емигрантството. всичко това кратко и притегателно Милан Кундера го е описал в книгата си. ако си на вълна размишления ще ти хареса.

ето още за книгата на Кундера, скоро и интервюто с Марин Бодаков ще е в Kafene.bg

–

писах още за Валс на раздяла

много хора считат поредицата на Дж.К. Роулинг за пълна боза. други, дори без да са я чели, я отричат. може би защото нашумя толкова, може би защото е книга номер едно за много деца хора

не мисля, че е глупава която и да е книга, която едно дете чете. когато това е поредица от 7 книги, всяка между 300 и 800 страници и кара детето да поглъща жадно ред след ред – не може да е безсмислена

благодаря, че го има Хари Потър, защото мисля, че той отключва четенето у децата днес, на които, ясно е, им е ужасно скучно и трудно да хванат книгата с бели листове и черни ситни буквички, докато наоколо са така примамливите шарените филми, интерактивните компютри и умните телефони

наскоро и друг благодари – Dear Mr. Potter и възможно е истерията „Хари Потър“ да поприключи, но със сигурност това ще е най-четената (доброволно) книга на още поколения деца

а междувременно, да, с вълнение очакваме последния филм от поредицата

и пак междувременно Пипи за момента е най-четената от децата книга за това лято – в Забавното лятно четене