книга за предприемачи. скоро. и защо.

bookcover_justine

с Поли от Маркетинг буркан веднъж пихме кафе и както си говорихме стигнахме до темата за основните инструменти за правене на бизнес днес и как често остават непознати или плашещи. от там дойде и темата за предприемачеството, а после някак съвсем естествено дойде и идеята да напишем книга. захванахме се през пролетта и ето че сме готови. и до две седмици ще я имаме готова!

говорим за сериозни теми в лек и достъпен език. разказваме за най-важните детайли, през които ще премине всеки със сериозни намерения да прави бизнес в България тук и сега, честно и почтено. защото това е важно. защото на България й трябват повече предприемачи – от тези с технологични стартъпи до тези с бакалия на ъгъла, от производство на детски дървени играчки до пр агенции или семейно ресторантче. и се надяваме поне малко да вдъхновим и улесним всеки, който е решил да захване свой бизнес.

и за да внеса живец ще цитирам Палмен Вушев, който на IAB Day @NBU днес каза:

„Предприемачеството е способността за толелиране на риска и несигурността.“

„Най-важният фактор за успеха на всеки бизнес е мотиваията.“

скоро ще пишем още.

1Q84 на Мураками. част 2.

photo2

втората част на 1Q84 е по-динамична и по-тъжна. сюжетът както се позаплита, така и леко се поподрежда и отговаря на много оставени отворени въпросителни в първата част. доброто и злото в търсене на равновесие. доброто именно като това равновесие. любовта, която отприщва стихии, но и дава смисли. относителността на истината и свързаната с нея справедливост. свят с две луни, с котешки град, с история за дървени мишки, човечета и въздушни какавиди. с усещане за изпълненост и смисъл.

знам, че мнозина се дразнят от популярността на романа и считат харесването му за поза. не е поза. в 1Q84 имаме един много себе си Мураками, който щедро ни развежда в свят, пълен с мъдрост, стихии, чувства, без да спестява детайли и без да идва в повече.

поздравления за Колибри, които издадоха втората част седмица след първата и ще пуснат третата седмица след втората. очаквам 3 с нетърпение.

писах и за 1Q84 част 1

1Q84 на Мураками. част 1.

122колкото и клиширано да звучи – Мураками е сред любимите ми автори. най-вече като че с Кафка на плажа, Преследването на дивата овца, Норвежка гора.

и затова излизането на 1Q84 на български наистина ме зарадва и я захванах с голямо желание, изчетох я бързо и много се вкиснах. вкиснах се, защото книгата искрено ми хареса, но свърши в никъдето, а вероятно за втората част ще трябва да почакаме … или да я захвана на английски.

и в 1Q84 отново Мураками е омаен вълшебник на думите и на историите. музиката, както в повечето му книги присъства силно. но не е джаз, а е класика. има доста детайли за храна. има и секс. няма котки, но има куче, което за жалост се взривява мистериозно в края на тази първава част. главните сюжетни линии и герои са двама, самотници по своему, имаи две луни, както и две времена – 1984 и 1Q84. не случайно.

за който обича Мураками това без съмнение е една наистина много негова история, и много добра.

„- … животът трябва да е доста мрачен.

– И е, вероятно.

– Но ако обичаш някого с цялата си душа – дори да е ужасен човек и да не споделя любовта ти, тогава животът поне не е ад, независимо че пак си остава мрачен.

– И се пак имам чувството, че този живот страда от сериозна липса както на логика, така и на доброта.

– Може и да си права … Но е късно да го заменим с друг.

– Гишето отдавна хлопна.

– И разписката се е загубила.

– Е, няма проблем всъщност. Така или иначе, светът ще свърши, без да се усетим.

– Звучи многообещаващо.

– И ще настъпи Царството небесно.

– Нямам търпение. “

писах още за: след мръкване, страната на чудесата, танцувай танцувай, преследването на дивата овца, Кафка на плажа, птицата с пружината

изпратете ни книжки за деца – на английски, немски, френски …

logo4_english2след като преди две седмици стартирахме кампанията дари книга, в която каним който иска да мине до Детски отдел на Столична библиотека и дари пари за закупуване нови детски книги за четящите деца на София

днес стартирахме допълнение на кампанията – дари книжки на чужди езици за децата на България!

да, тук нотото е:

– очакваме дарения не в пари, а в книги!

– очакваме дарители да не са хора от София, които да минат до касичката и пуснат 5-10 лева, а българите в чужбина, които да изпратят книги от там!

– книгите не са на български, а на чужди езици, защото днес децата отрано започват и искат да четат и на английски, немски, френски, испански, италиански, руски …

– да и това е важно – книгите не са само за Детски отдел на Столична библиотека, те са за всички големи регионални библиотеки – всички получени книги ще разпределим между 8 библиотеки, именно затова се надяваме да получим много книги!

За инициативата: Дари книга
Детски отдел на Столична библиотека
пл. Славейков 4a
София 1000
България

хайде, включете се. в случая ще приемаме и добре запазени книги за деца, които вече сте чели и не ви трябват.

още инфо има тук

размерите на трагедията

212

размерите на трагедията със сигурност не е четиво за пуритани. но е модерен текст по вечна тема, облечена в примамливите нюанси на нагоните и сексуалните желания. темата за човешкия живот, за неговия смисъл, за самотата. динамика в монотонни сцени, кратки изречения, много испански, с малки детайли на ежедневието и уличките на Барселона, къща в задънената улица без изход, Курт Вайл, едва капещата чешма… . всички елементи като на филм, без да тежат. с много страсти, еротични сцени, пластове смисли, простота

Ким Монзо не случайно е признат за скандален автор. смел и умел сатирик, който с лекота се присмива на човешките слабости и завършва с много удивителни, с размерите на трагедията

„в този момент еволюцията му се струваше не просто несправедливост към човешкия вид, а оскърбление срещу личността му“

комплименти за превода на Елица Попова и за художника на корицата Стефан Касъров

още за размерите на трагедията в Kafene.bg

библиотеките и хората. глобалните библиотеки

щеше ми се да разкажа малко за глобалните библиотеки. тук (в бг) са от 2009-та и от всички обикаляния по библиотеки из страната виждам, че именно глобални библиотеки изигварат живителна, сплотяваща роля за хората, които работят и тези, които ползват библиотеките. обучили са библиотекарите, в 960 обществени библиотеки са дарили компютри, обучили са хората да работят с тях, осигурили са им интернет безплатен и продължават делото си

глобални библиотеки дават ново самочувствие на библиотекарите и на цели села, градове, региони. глобални проектът среща библиотекарите от различни места, дава им знания и насоки как да се справят, на къде да продължат в този все по-дигитализиращ се свят. затова и основната им цел е електронното включване – повече хора да имат достъп до Интернет и всичко, което той носи като възможности

и тук ми се иска да подчертая един важен факт – макар официално проектът глобални библиотеки да е съвместна инициатива на Министерство на културата, Програмата на ООН за развитие, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Национално сдружение на общините в Република България и Българска библиотечно-информационна асоциация, инициативата се финансира чрез субсидия в размер на 15 милиона щ.д. от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“

вероятно това звучи много логично – богат спонсор, естествено. за мен звучи възторжено. но и тъжно. защото България с хилядолетна история и култура е зарязала библиотеките си в последните 20 години и като държава от третия свят приема помощи за тях и ограмотяването на населението си …

тъжно е също, че големи относително нови квартали на София (столица) са проектирани без въобще в тях да е мислено за културно средище или библиотека – ж.к. Дружба и ж.к. Овча Купел …

тъжно е, че малко повече от 100 години ни делят например от делото на Евлоги Георгиев „той подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хил. лв)“ (цитат от Wikipedia)

за да завърша оптимистично все пак – благодарност на екипа на глобални библиотеки България за отдадеността и с радост, че този проект се осъществява с такъв размах вече 4-та година и със сигурност помага и на библиотеките и на хората

Силвина е разказала още за събитието на Глобални библиотеки наскоро, а писах още за това защо дарената книга е ценна, за акцията дари книга, за проблемите на библиотеките

ноември

3212

признавам, че криминале отдавна не бях чела. и ноември ми дойде някак приятно в есенните дни.

динамична, провокираща, еротична, на места до груба, на места любовна, книгата се чете лесно и увлича. наркотици, преследвания, есенна гора, книгата ни разхожда из софийските потайности, за да завърши нейде в Америка.

комплиментите са за ROI, които с този роман правят дебют в художествените книги. поздравленияи за стилната корица. и за Явор Веселинов браво.

интервю с автора Явор Веселинов има вече и в Kafene.bg

книги в супермаркет.

9

йеее казах си като видях щанда с книги в супермаркет от голяма верига. снимах и споделям.

10-те топ книги:
Чест, Любов и Копелето на Истанбул на Шафак,
Дневникът на един дръндьо (за деца около 8-9-10)
Хорхе Букай, разбира се

и „книги, които всеки трябва да е чел“ – тук вече навлизаме в дълбоки води, като до Гор Видал стои Дан Браун … Елизабет Костова е до Булгаков и Умберто Еко, а Набоков и Уайлд са наред с 18-те % сиво на Зак Карабашлиев и Стъклен дом …

човек да се смее ли, да плаче ли, да се радва ли или да скърца със зъби. книгите са храна за духа. и освен това явно са масовка, преглъщаме, че са в магазина за храни и като така, наред с пакетираните полуфабрикати посягаме към нещо задължително според някого, което явно сме пропуснали, пъхаме в кошницата и после набутваме в библиотеката, че ако дойдат гости да не мислят, че нямаме нещо от задължителния минимум, издиктуван в супермаркета.

защо дарената книга е по-ценна

ако дарим книги, а не просто ги заварим в библиотеката:

– ще имаме винаги благо чувство, когато я посещаваме, ще знаем, че нещо добро и наше е там и радва, помага на другите;

– ще сме по-внимателни към книгите, заети от библиотеката;

– ще имаме повод да се връщаме към библиотеката;

– вероятно има още 🙂

благодаря на Деси, Миряна, Светла, които вече писаха в блоговете си в подкрепа на инициативата!

за който не е разбрал – събираме средства за закупуването на нови книги за Детски отдел на Столична библиотека, до Коледа, кутията за дарения вече е там – пл. Славейков, входът откъм поликлиниката

още инфо тук – дари ни книга

баща на мъртвите

photo

признавам – до момента не бях чела роман от унгарски автор. с благодарност на издателство Ерго, че издава съвременни унгарски автори на български език. и за баща на мъртвите на Балаж Дьоре.

признавам – много е тежък този роман. тежък, но и пречистващ, поетичен, напевен, болезнен, безкраен, жесток, разпъващ, смиряващ, мъдър, изцеляващ, питащ, отговарящ.

баща и син. баща. син. животът. ценностите. самотата. липсата. лъжата. смъртта. книгите. библиотеките. цитатите.

уникална книга.

цитатът не е представителен за текста, но е красив:

„Проумях същината на живота и съдбата си от книгите“ – пише баща ми. „Книгата за мен винаги е била разковничето на тайните. А заниманията ми с книги, библиотекарството не съм приемал за официална професия, а за магична страст, за алхимично експериментаторство.“