втората част на 1Q84 е по-динамична и по-тъжна. сюжетът както се позаплита, така и леко се поподрежда и отговаря на много оставени отворени въпросителни в първата част. доброто и злото в търсене на равновесие. доброто именно като това равновесие. любовта, която отприщва стихии, но и дава смисли. относителността на истината и свързаната с нея справедливост. свят с две луни, с котешки град, с история за дървени мишки, човечета и въздушни какавиди. с усещане за изпълненост и смисъл.

знам, че мнозина се дразнят от популярността на романа и считат харесването му за поза. не е поза. в 1Q84 имаме един много себе си Мураками, който щедро ни развежда в свят, пълен с мъдрост, стихии, чувства, без да спестява детайли и без да идва в повече.

поздравления за Колибри, които издадоха втората част седмица след първата и ще пуснат третата седмица след втората. очаквам 3 с нетърпение.

писах и за 1Q84 част 1

колкото и клиширано да звучи – Мураками е сред любимите ми автори. най-вече като че с Кафка на плажа, Преследването на дивата овца, Норвежка гора.

и затова излизането на 1Q84 на български наистина ме зарадва и я захванах с голямо желание, изчетох я бързо и много се вкиснах. вкиснах се, защото книгата искрено ми хареса, но свърши в никъдето, а вероятно за втората част ще трябва да почакаме … или да я захвана на английски.

и в 1Q84 отново Мураками е омаен вълшебник на думите и на историите. музиката, както в повечето му книги присъства силно. но не е джаз, а е класика. има доста детайли за храна. има и секс. няма котки, но има куче, което за жалост се взривява мистериозно в края на тази първава част. главните сюжетни линии и герои са двама, самотници по своему, имаи две луни, както и две времена – 1984 и 1Q84. не случайно.

за който обича Мураками това без съмнение е една наистина много негова история, и много добра.

„- … животът трябва да е доста мрачен.

– И е, вероятно.

– Но ако обичаш някого с цялата си душа – дори да е ужасен човек и да не споделя любовта ти, тогава животът поне не е ад, независимо че пак си остава мрачен.

…

– И се пак имам чувството, че този живот страда от сериозна липса както на логика, така и на доброта.

– Може и да си права … Но е късно да го заменим с друг.

– Гишето отдавна хлопна.

– И разписката се е загубила.

– Е, няма проблем всъщност. Така или иначе, светът ще свърши, без да се усетим.

– Звучи многообещаващо.

– И ще настъпи Царството небесно.

– Нямам търпение. “

писах още за: след мръкване, страната на чудесата, танцувай танцувай, преследването на дивата овца, Кафка на плажа, птицата с пружината