Петя има много добра визия за това какви днес следва да са детските автори. те трябва да са посланици и културни аташета на четенето, да отговарят не само за текста, но за визията, илюстрациите, оформлението, представянето пред деца на своето произведение.
четенето, според Петя, трябва да е отправна точка за общуване.
данни, споделени днес от Пенка Иванова, Директор Дирекция „Достъп до образование …“ в МОМН
в България има 2770 училища (държавни, общински, частни, всичко)
едва 524 от тези училища имат училищна библиотека
в тези училищни библиотеки работат 525 библиотекаря (във всяко има по един, само в Американския колеж има двама)
тъжна статистика.
вероятно постовете по темата ще са няколко.
ще започна с малко статистики и извадки от казаното от Дамян Яков
бюджет на България 2012 и 2013
отбрана 981 милиона и 1, 080
вътр работи 999 милиона и 1,132
култура 118 милиона и 123 милиона
образование 814 и 814 милиона (в т.ч. 120 000 учителя)
бюджет на Турция за последните 10 години – за образование е по-голям от този за отбрана (при поддържане на най-голямата армия в Европа)
„Трябва да знаем, че това е сериозният проблем у нас и той застрашава националната ни сигурност. Държава, която няма културна идентичност, няма какво да отбранява“
Дамян Яков счита, че единственото решение е мащабна, многогодишна национална програма за насърчаване на четенето. и европейски стандарти в данъчната ставка (в Европа ДДС за книги е между 5 и 7%). и политици с мисъл, които по възможност са чели нещо повече от Винету (последното – от мен).
вероятно много твои, както и много мои приятели си отиват ежегодно от рак. много. все повече. все по-млади. бързо, мъчително.
ясно е, че рак е имало и преди, но днешния ни начин на живот – изключително неправилно хранене, лоша храна, липса на спорт, заседнал живот, в комбинация с растящ стрес дава доста нежелан резултат. да добавя нещо важно за нашите ширини – пушенето.
тази книга не е за рака, а е за здравословния начин на живот. подзаглавието й на български е „Нов начин на живот“, което звучи доста клиширано и досадно. но книгата е наистина добра, чете се с лекота, от всяка страница лъха мъдрост и ценни знания.
правилно хранене (знаеш добре всички не добри храни и напитки), достатъчно движение (активен спорт поне три пъти седмично), спокоен дух са от най-важните фактори. без пушене. без алкохол. без лекарста с повод и без повод.
не, никой не е застрахован. и да, всички ще умрем рано или късно, но по-важното е докато живеем да сме възможно по-пълноценни.
ето някои от най-добрите храни:
.
благодаря на Милена, че ми каза за книгата и ми я подари. изчетох я два пъти, предавам нататък.
писах още за дълголетието, най-злите родни храни, нямане и хранене, още за храната, тайните на хората, които не боледуват
не се движим, храним се лошо, дишаме мръсен въздух, негативни сме и натрупваме в себе си какво ли не. и боледуваме. идеално за фарма индустрията. никак не добре за нас самите, както и да го погледнем. ставаме все по-кекави. и ние самите го допускаме да стане така.
книгите от сорта на „Тайните на …“ никога не са ме привличали много, но в лабиринта на дните ми се натъкнах на тази и я зачетох. авторът не е голям мъдрец, просто е събрал на едно място историите на различни хора, които по свои начини успяват да не боледуват. ще сомена само тези от историите, в които аз самата повярвах
през 90-те години на 15-ти век Корнаро, който иначе живеел в охолие и преяждане, без много движение, както повечето интелектуалци по това време се разболял. измислил своя диета, след което написал „Размисли за умерения живот“ – с напредъка на възрастта човек трябва да яде вс епо-малко и по-здравословно е да не се храниш, отколкото да се тъпчеш, „правилно регулираният живот премахва причините з аболедуване“
към „яж по-малко“ тайните продължават с чесън, билки, сънят, положителното мислене, бягане, витамин С, без стрес
вдигане на тежести – тази тайна специално много ме впечатли. не че е голяма тайна, но много хора не са я чули, ми се струва. упражненията със свободни тежести и собствено тегло са важен ключ, според мен, за доброто здраве, а в книгата е описано подробно и защо. има не малко ресурси и онлайн (за любопитните в BBTeam, например има доста)
писах още за дълголетието, най-злите родни храни, нямане и хранене, още за храната, анти рак
утре в НБУ ще е поредният TEDxNBU
организират го Деси Бошнакова, Събина, Боби, Деси и още доброволци и ще е много вдъхновяващо събитие
Деси ме покани да говоря и аз. избрахме да разкажа за каузата „детско четене“. вчера попитах хората във фб какво ни дава четенето и ето защо и аз избрах тази тема за утре, заради всички тези отговори:
четенето е удоволствие – емоционално, интелектуално или чисто естетическо
четенето развива въображението
четенето прави хората по-грамотни
четенето подобрява правописа и правоговора
четенето е начин да пътуваш в света на различното…..
четенето е за да развием въображението си, за да научим нещо за другите или за себе си
книгите ни дават безброй истории, всяка книга е като още един живот, още една глътка въздух
книгата е най-прекрасният начин да влезеш в собствената ти представа на написаното от автора – силно твое пространство за мечти, надежди и красота
четенето ни облагородява – в най-широк смисъл и ни отваря очите
четенето е неповторимо пътешествие с неочакван край
чрез книгите можем да пътуваме във времето и пространството…
за да открием човечното в себе си и после да го показваме и да бъдем повече хора
защото е едно от малкото неща, които не можеш да правиш набързо. трябва да отделиш време за себе си
… защото всяка страница крие в себе си частичка от душата на друг- на автора и когато откриеш себе си в него, тогава разбираш защо е полезно да четеш…
–
писах още: децата, които четат – успяват, четенето е за всеки, библиотеките и хората, дарената книга е по-ценна
когато на корицата пише „Нобелова награда за литература“ очакванията се вдигат. красивата корица допринаса още за това.
промяната за мен бе един спокоен разказ, който ме върна години назад, без особен сантимент, без нещо необикновено като емоция, случки, сюжет. вероятно за хората с афинитет към соц-а би звучал любопитно. ще очаквам следващата, наградена всъщност книга на автора.
още за книгата в Kafene.bg, а също и гледната точка на Библиотеката
ясно е, че четящите деца като цяло имат по-голям шанс да успеят. да успеят да имат работа, която ги прави щастливи. да успеят да намерят себе си, пътя си.
началните учители имат доста важна роля в този процес. за жалост, обаче, не са много подпомогнати в изясняването именно на тази си важна мисия.
правим тази работилничка за начални учители, които обичат да виждат учениците си с книги, супяващи и развиващи се. ще е на 23-ти март и мисля, че ще е забавно, полезно и интересно.
все още има няколко свободни места. повече инфо и записване – тук в Kafene.bg
Сиела отново с добър жест към родните автори и техни почитатели – само на 3-ти март всички заглавия от български автори са на 50% от коричната си цена!
в ден на фарсове и цинизъм като този реших, че е подходящо да споделя впечатления от новоизлязлата на български книга на култовия Фредерик Бегбеде „помощ, простете„. да не си мислим, че само тук и само сега е така.
„като всички останали се правех на нормален. … приличах на моята лишена от структура епоха. признавам, че е отвратително да се живее без гръбнак. наистина не знам как се справят останалите безгръбначни“
„всъщност бих искал да ви разкажа как разбрах, че тъгата е необходима“
„нашето общество вярва, че може да мине и без воля, но в крайна сметка да знаеш какво искаш, е доста сериозен проблем. всеки има нужда от точно определена цел, а нашата цел става все по-мъглява. без мечти се превръщаме в безцветни животни, в блуждаещи скиталци. обезсмисляме се и се изгубваме. за кратко може и да е приятно …“
„толкова е сложно да си самотен. самотата е бреме, с което трябва да се свикне, като със смъртта …“
има още свежи изречения, но въпреки тях вероятно няма да дочета я дочета. може би книгата все пак на мнозина ще се хареса.
Follow