чаках я тази книга и признавам си, много ме обсеби. с идеите си, в които съм въвлечена от доста време, но представени в български роман – наистина радва!

Васил подхваща една не лека тема – антиконсумеризма, минимализма и възприемането му в обществото днес. поднася я елегантно и умно. и както споменах – обсебващо.

големите корпорации са се слели с държавата и политиката. всичко е вързано, но по силата на обстоятелствата именно в България се появява Хармония – организация, която е в битка с всичко това. Хармония иска хората да живеят в хармония „с природата и с цивилизацията, като под цивилизация нямам предвид тази кочина от реклами, тази мрежа от лъжи, в която сме превърнали света си“.

да, особено в контекста на #дансwithme романът звучи още по-интригуващо и силно препоръчвам да се прочете от всеки трезвомислещ

интервюто за Апарат с Васил в Kafene.bg

ето и какво споделя Жоро за книгата

още важни антиконсумеристки текстове – в блога на Асен Ненов тук

оказва се, че доста родители и доста учители не познават (добре до никак) съвременните български детски автори. и като родители и учители не ги познават – как децата да ги познават … а имаме, имаме макар и не много, но за сметка на количеството – качество – великолепни създатели на вълшебства в думи за деца! и защото имам голямото удоволствие да познавам част от тях, споменавам ги, за да ги има на едно място събрани и който иска да се запознае с тях виртуално, после да намери книжките им и да ги чете на децата си

държа децата ни да познават нашите автори. а познавайки ги и ги заобичват.

Весела Фламбурари и историята на мишката Метличина в „Миличко мое тефтерче“, интервю с нея в Kafene.bg

Вергиния Генова с нейните цветни приказки, интервю тук

Виктор Самуилов и стихчетата, които разсмиват децата и натъжават големите, интервю с Виктор Самуилов в Kafene.bg

Ирина Папанчева с историята на перото от пеликан, интервю с Ирина Папанчева

Маги Благоева с Мими и Макс, интервю с нея тук

Мая Дългичева с прекрасните си стихчета, приказки, пиеси за деца

Петя Кокудева с нейната необикновена Лулу, интервю с Петя Кокудева в Kafene.bg

дядо Трак със забавните съвременни приказки, които усмихват децата, интервю в Kafene.bg

Юлка Юлия Спиридонова – както много пъти съм казвала – родната Роулинг, с приключенията на Джиго, с Тина и половина, Любими Попътечо, Приказки от Долната земя, Графиня Батори, Кралска кръв, Макс и Лабакан, интервю с Юлка в Kafene.bg

хм … вероятно изпускам големи имена, но тези са, които познавам лично и смело препоръчвам.

добре е децата да знаят, че хората, които пишат любимите им истории живеят наоколо, а не са някакви абстрактни, далечни, чужди, отдавна умрели. учители – канете тези автори в училищата си. така и децата ще се запознаят с тях, ще са любопитни, ще хванат книгите им, ще ги питат какво ли не, а после ще започнат да четат повече, обещавам го.

този пост е провокиран от моята приятелка Ани и е посветен на родителите и учителите на нашите деца.

писах още за детската книга, дари книга!, за училищните библиотекари, проблемите на библиотеките, тетрадка за приказки

какво подарявам най-често напоследък ли? не, не са книги. подарявам електронни четци!

е, след първоначалната радост „Йеее, имам си вече електронен четец!!!“ идва резонният въпрос „А от къде да си взема книги?“

разбира се, всички знаем за Читанка.

но има и неизчерпаем извор – цялата класика, която вече е с освободени права и достъпна на един клик разстояние – намерете я на OpenCulture.com (благодаря на Бени за линка!)

моето място за легални платени и безплатни книги на български книги е сайтът Biblio.bg

писах още: за екнигите и какво да извадим от ученическата чанта и възхвала на електронните четци

Косьо Йорданов има много пълен и интересен поглед върху книжния пазар. а в това видео говори за детските книги и как те достигат до децата у нас. много цифри, любопитни детайли и добро презентиране на една важна, но позатулена тематика.

видео 1, видео 2, видео 3

една малка и доста симпатична книга излезе наскоро и се вдигна шум около нея. Боян Бенев е авторът й. той е млад, но вече с доста успехи. и въпреки, че е писана на английски и после превеждана на български, книгата е написана с много любов за България. и чертае мисли за бъдещето й, така, че то да е по-добро от настоящето. може да се постигне – в две поколения време.

„Хората обичат да се оплакват. Тези оплаквания обаче рядко притежават потенциала да направят каквото и да е друго освен да деморализират“

„Колкото и да е труден животът ни, винаги трябва да има нещо, с което да можем да се гордеем – та ако ще да е само способността да оцелеем през трудни времена… гордостта е просто двигателят, който ни тласка напред.“

„За да имаме национално чувство за гордост , достигащо всяко семейство, минималното изискване е всяко семейство да може да види успех в непосредственото си обкръжение.“

‘Образованието е горивото за високо квалифицирания бизнес. Няма как да се привлекат или насърчат предприятия, създаващи сериозен приход, ако средата не е богата на талантливи кадри, образовани и мотивирани според най-високите стандарти.“

„Образованието създава самоувереност. Разширява хоризонтите на света ни и ни позволява да открием мястото си в него.“

„Застъпи се сам за себе си, за да те забележат.“

Леко разпилени на моменти, леко наивни, но все пак симпатични, красиви разсъждания за България, процесите от близкото минало и възможностите й за развитие в бъдеще. емиграционната вълна и как се отразява на живота тук. мисли, които са минавали през главите ви със сигурност, говорили сте за тях с приятели. погледи към утрешния ден. ще е любопитно, без значение кой спечели изборите, ИК Жанет да подарят на всеки депутат по една бройка от книгата две поколения. и да не го направят, ясно е, че пътят към по-добро бъдеще на България е в нашите ръце. на никой поотделно, но на всички заедно. от нас зависи. от теб и мен.

асамтой. допаднаха ми повечето разкази. в търсене на себе си и смислите. в това нашето безлично-шашаво време.

„не ме бива кой знае колко в разбирането на самия себе си. понякога в събота вечер приятели се отбиват на гости и почват разпалено да се припират по всякакви теми. веднъж дори един от тях стана насред разговора и си тръгна. а аз си седя край тях, зяпам телевизора с изключен звук и чета субтитрите. понякога, в разгара на спора, се случва някой да ме попита аз как мисля. тогава обикновено се преструвам, че наистина мисля нещо, но ми е трудно да го изразя гласно, при което задължително се намира някой, който ми взема думата и тръгва да обяснява своето мнение.“

междусезоние се нарича стихосбирката на Поли Гатева, излязла преди броени дни.

познавам Поли от няколко години и основно през прекрасните й стихове. те често са ме разплаквали. размечтавали. разнежвали. думите в поезията на Поли топуркат еротично, милват нежно, сграбчват, яхват, обвиват, отмиват, разтопяват, отвяват, омагьосват, изплуват, изтупват от прахта спомени и чувства, през лупа показват детайли за миг, а след това ги захвърлят неочаквано насред някоя софийска улица.

из тази книга притичват страсти. погълнати от цветове във всички нюанси. любовта е не само желана, търсена, тя е като въздуха нужна, за да туптят тези стихове в пълната си красота.

Понеже си забравил да ми пратиш

Измислям оправданото несрещане:
например – две не виждаш от умора,
или пък вчера нещо много грешно
… прошепнала съм, докато се моля –

това да е съдбовната минута,
в която две души съединяват
очаквания. А е много трудно
пространствата да ги сближават.

Измислям оправдание за бягството
зад онзи зид, който сама издигам.
Отказвам още да повярвам в баснята,
че съм пропуснала, че ме подмина.

Но ето, пиша в нета, търся в мейлите,
оставено писмо от теб за вричане.
Понеже си забравил да го пратиш,
изпращам аз. С две думички: „Обичам те“.

и интервю с Поли в Kafene.bg

Ким Тхуи ме хвана леко за ръката, приятелски, нежно и ме поведе из ситните си истории, на своя живот, на Виетнам, които ме натъжиха и разплакаха. спомени от „онази част от историята, която не ще намери място в класните стаи“. идването на „новата власт“, жестокостите, нереалностите, които тя води със себе си, бягството, оцеляването, проговарянето наново, в новия свят. тих разказ, въпреки виковете, нежно разказан, въпреки бруталните сцени, пълен с любов, със семейство, с топлота и живот.

„войната и мирът вероятно са приятели, които си играят с нас, както им е угодно“

„родителите ми често ни казват, че няма да могат да ни оставят пари в наследство, но какво от това, след като вече са ни завещали богатствата на паметта си, които ни позволяват да доловим красотата на грозд глициния, деликатността на някоя дума, силата на очарованието. И още по-важно – подарили са ни крара, които да ни носят към безкрая на мечтите ни“

от всички книги, които изчетох за соц-а и прехода, за пътя от онова време в това, сякаш тази най-силно, най-дълбоко ме достигна. искрено я препоръчвам.

в последно време излизат толкова добри български книги, че човек трудно насмогва.

не очаквах, че ще я прочета бързо. не очаквах и, че ще ми хареса толкова. въпреки че Алек Попов ми е любим. имах си едно на ум „уф, партизанска книга …“ пък то какво излезе! зад една силна стилна корица една с много послания и колкото усмиваща, толкова замисляща история. на места с пряк реверанс към днешния ден.

Екстра Нина, Ленин, Медвед, Храста, Копача, Винт, две близначки в Даданския лес … пародия, с нотки на фантастика, безумни ситуации, тъжен край.

много се изписа за Сестри Палавееви, няма да добавя повече, само един цитат ще вмъкна:

„- А как стои въпросът с маструбацията в СССР? …

Медвед придърпа краищата на куртката си, покашля се и важно рече:

– Въпросът за маструбацията не стои на дневен ред в СССР. Съветските хора имат да решават по-важни задачи. Те не могат да си позволят да пилеят енергията си толкова лекомислено. Съветвам и вас да пестите силите си. Не можем да разчитаме на редовно снабдяване. Всяка калория е нужна за целите на борбата!“

за книгата писаха още  Библиотеката, Литературата днес, Аз чета, Книголандия

още за книгата – в Kafene.bg