години след Сатанински строфи попаднах случайно на срам на Рушди
след Орхан Памук бях силно изкушена да мина още малко по-на изток и срам ме отведе по магически и в същото време много модерен начин натам

действието се развива в Пакистан, има политически линии, но е като приказва от 1001 нощ, поднесена без свян и със силен акцент върху детайла, една плетеница от истории, хора и техните съдби, мисли, чувства

за пореден път открих за себе си колко е малък светът и колко еднакви сме хората, без значение къде именно сме родени, дори без значение на религията или културата, в която сме възпитани

срамът и безсрамието са еднакви навсякъде. хората са еднакво чувствени или безчувствени, еднакво лицемерни или истински отдадени

ето малък откъс, който може да ни накара да се замислим дали Рушди говори за град в Пакистан, България или другаде:
„Застроиха новата столица с бетонни кутийки – паметници на нетрайните ценности и еснафщината. Куполът на джамията, който напомняше на земното кълбо, бе започнал да се пропуква и колкото и да се надуваха и пъчеха околните нови постройки, те също бяха започнали да се разпадат … по тези краища демокрацията дълго време не бе желана гостенка и сега напираше да си навакса.“

Follow

„според поговорката жабата, крякаща в кладенеца, се плаши от ехото на собствения си глас – струва й се, че й отвръща нейна гигантска посестрима“

из Срам на Салман Рушди

Follow

напоследък не писах много за книгите, които изчетох, но все пак решавам да пиша за поне две от тях – Черната кутия на Алек Попов и Валс на раздяла на Милан Кундера

–

Черната кутия е от серията съвременни романи от родни автори, които намирам за много модерни, много не-български и все пак български. бях чела Спътник на радикалния мислител и бях чула доста похвали за Черната кутия, а след като го изчетох намерих из нета и критики. за мен романът е много добър, динамичен, раздвижен, с гледната точка на двамата братя Нед и Анго, редувана с всяка глава ми беше приятно. свръх реалистичен на моменти (особено при случите, развиващи се в България, колко познато и хм, някак неудобно, погледнато с чужди очи – завода, гробището, партито на юпитата с присъствието на звездата Азис), малко като американски екшън в други (моментът в който доброто възтържествува над злото, типично за холивудска лента, с гръмотевицата и хамбара).
романът е твърде близо до мен с темата за търсенето на бащата и на себе си, у двамата братя – различно. малко митично, силно носталгично, на моменти наивно. мисля, че беше най-силната линия в романа, поне за мен.

силно препоръчвам прочитане.

–

Валс на раздяла също не е нова книга, а от тези, които догонвам. издадена е 2005-та, а е писана в началото на 70-те. харесвам Кундера. текстът е много зрял, темите сериозни и дори на от първите страници историята да изглежда леко скучна, защото става дума за виден тромпетист, обвинен за бременността на медицинска сестра в провинциален санаториум, всъщност проблемите и пластовете са много, размислите също, философията – и тя. връщането назад във времето действа носталгично, но голяма част от темите са от онези, винаги актуалните – живота и смъртта, в парите ли се крие щастието, любовта и изневярата … ще си позволя кратки цитати:
„мъжката любов отделя жената от тълпата“
„аз съм против това да натрапвам щастие на хората. Всеки има право на своето лошо вино, на своята глупост и на своята кал под ноктите“
„защото най-простите неща съществуват тук долу на земята без обяснения и без причина, защото причината за тяхното съществуване е у самите тях“

Follow

вече няколко пъти съм писала за Исус и останалите деца от дома в Долна Баня (последно писах тук)

ето сега и части от интервю с Исус, от което струи много мъдрост за неговите 16 години
„Въпрос: Как се справяш? Кое ти дава сила да продължаваш напред?
Отговор: Вярата във всичко, което обичам.“

„Въпрос: Ако станеш рап звезда ще бъдеш ли успял? Как можеш да измериш успеха?
Отговор: Успехът не може да се измери. Имам предвид, че трябва да си доволен от това, което правиш и да се чувстваш ОК.“

цялото интервю с Исус е тук

Follow

позволявам си цитат от Виктор, без да съм му искала разрешение:

„Ако гражданите не се застъпват за държавата си, когато ония които са на власт я съсипват, те не са добри граждани.“

протестът е днес от 15.

Follow

в тази обръкана седмица добър семантичен завършек положиха кратките истории на Алек Попов от Спътник на радикалния мислител

„в края на всеки исторически цикъл нещо, дълбоко заровено в съзнанието ни, се пробужда, някакъв инстинкт за самосъхранение проговаря и ние изравяме томахавката на войната, за да разсечем хватката на мъртвото време“

„говорителите на мнозинството няма как да кажат нещо ново и интересно“

„докато още има хора, които набиват истински доати, нищо не е загубено“

Follow