Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
… изпича,
изяжда.

Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.

Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.

Хляб наш насущний дай си го сам.

Радой Ралин (1967)

Follow

дърветата са безценни сърца.

Али, 7 г.

Follow

Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да дадем на децата си. Едното е корени, другото е криле.
Ходинг Картър

и в тази връзка три публикации от последните дни:

Началник на децата си от Теодора Димова

Събуждаме се не с имената си от Елин Рахнев

Тече. Всичко тече от Тишо

Follow

„Доброто е от огромно значение. Доброто е единственият шанс, единствената възможност да оцелеем като общество, като народ и светът да оцелее като цяло. Просто нямаме друг избор. Със злоба, с алчност, с егоизъм, със самолюбие светът се руши. Бог е дал основни закони, върху които се крепи обществото и целият свят.

Ние трябва да обичаме всичко: не само хората, но и природата – да я тачим, да я поддържаме. Трябва да обичаме дори и тези, които ни вършат зло, защото ако връщаме на злото със зло, спиралата на злото продължава без край. Кръвта не се измива с кръв. Тя се измива с вода. Някой е направил зло – за да се сложи край трябва да му се прости, а не да отмъстим.

Доброто е жизненоважно за оцеляването на света. И трябва по всякакъв начин да се опитваме да го вършим, да го творим, да го търсим, да го поощряваме. Основна задача на родителите и на нашето общество, на училището, е децата да се приучават към добро. Още от малки децата трябва да разберат, че да си добър не значи бездушие или малодушие, да позволяваш да те тъпчат и пренебрегват. Доброто е жизненоважно и само благодарение на него светът може да съществува. Но ако това не е възпитано в децата от малки, те няма как после те да го познават и да го творят и то да се множи.“

цялото интервю с този уникален и изключително земен човек – отец Лашков  е в Kafene.bg

Follow

животът на Пи – един красив филм, който бих гледала много пъти. същевременно – много мъдър и много тъжен филм.

за вярата, без значение от конкретната религия. за избора, който всеки един от нас прави. за това дали ще живеем със спомен от кошмар или с красива приказка, в която сме герои.

доста актуални размисли за днешния ден. гледай го.

Follow

„Единствената ми надежда е в младите хора. Те са три групи. Има такива, от които нищо няма да стане, има средни, и има едни брилянтни млади хора от нов тип, при които байганьовщината я няма. В тях ми е надеждата.“

Милчо Левиев
цялото интервю – в Дарик

Follow

и стъкленият охлюв, както останалите писания на големия сръбски класик Милорад Павич е една приказка, изпълнена с любови, странности, мъдрости и заплетени в чувствата и времето герои

„любовта е нещо, което се учи и упражнява. също така любовта е нещо, което трябва да откраднеш. ако всеки ден не откраднеш от самия себе си малко сила и време за любов, това не е любов“

„мислите, че свиря ли? няма такова нещо! с тези свуци аз поливам цветята в градината под прозорците. така растат по-добре … има песни, които цветята обичат. както има песни, които ние обичаме. но има и други, редки и скъпоценни песни, които умеят да обичат нас“

„девизът му беше и остана: ако искаш дълго и щастливо да живееш на земята, не се щади за нищо“

писах още за последна любов в Цариград на Павич тук

Follow

„- Кой е истинският път, отче? – попита най-после той. – Как да различа този път от другите пътища?

– Ако вървиш в посоката, в която твоят страх расте, знай че си на прав път.“

Милорад Павич, Последна любов в Цариград

Follow