вдъхновена от Роси Николова реших за първи път в живота си да пробвам известен период само на сурова храна. не от героизъм, нито от желание да отслабна. просто исках да изпробвам себе си и ще се справя ли с подобно предизвикателство.

още от лятото ми се искаше, когато четох книгата има ли крокодили в морето, там на група хора им се случи да живеят доста време на ядки, при това прекосявайки планини. щеше ми се да видя може ли съвременният глезен от всичко наоколо човек да оцелее по този начин.

изкарах две седмици. основно ядки, малко плодове, зеленчуци. не се лиших само от кафето и чая. иначе – обяд шепа ядки, вечеря салата (най-често зеле, моркови, червена чушка, праз лук, лимонов сок, маслини, сурови семки). а следобед – ябълка или мандарина, киви или портокал. получи ми се. и ми хареса. чувствах се добре. нищо не ми липсваше. оказва се, че наистина човек може и с много по-малко.

не, за момента няма да минавам изцяло на суровоядство, но ще повторя скоро пак. благодаря, Роси! 🙂

междувременно имах повод и реших да почерпя и гостите си с веганска торта, която намислих сама и споделям рецептата, за любопитните

веганска торта с бананов крем за Али

продукти: 500 гр сушени сини сливи, 200 гр + 100 гр сурови слънчогледови семки, 4 банана, агар агар, малини (замразени в моя случай) за украса

приготвяне: накиснах от предната вечер сините сливи. част бяха с костилки и след това, на сутринта ги почистих. накиснах за нощта и семките във вода. смесих отцедените семки и сливи и ги пасирах до фина смес. застлах с готварска хартия дъното на форма за торта. изсипах сместа за блата и оформих добре до гладка повърхност. поставих в хладилника. смесих агар агар с малко вода. пасирах бананите и по-малката част семки и добавих агар агар-а. изсипах към блата и върнах за няколко часа в хладилника. преди поднасянето украсих с малините. тортата беше смайващо вкусна!

рецептата за първата ми веганска торта е тук

лятото се изтъркули бързо. не писах много, защото протестирах. но градината бе добра към нас и след пролетните дейности, за които писах ни даряваше щедро със зеленчуци ден след ден

есента е тук и преди първите студени дни, в които сутрин става около 0 обрах последните зелени доматчета, оставащите няколко краставички, обрахме царевицата за пуканки, наронихме я и оставихме да съхне. сланата попари зелените части на зеленчуковите насаждения и отведнъж те се натъжиха и улиняха. и това някак звучи тъжно, но е началото на следващия цикъл

всички зелени листа, стъбла събрахме и разбира се – в компоста. пръстта отново е мека и рохкава, както напролет. отгоре оставяме пласт листа от дърветата, това е като тор. останаха и невена и латинката, за да красят и за да помагат на почвата да се възстанови

в малък участък ще опитаме с есенен спанак. казват, излизал за 20-тина дни. после ще споделя.

писах още за тиквичките, борбата с белите мушици, битката с охлювите в градината.

чаках я тази книга и признавам си, много ме обсеби. с идеите си, в които съм въвлечена от доста време, но представени в български роман – наистина радва!

Васил подхваща една не лека тема – антиконсумеризма, минимализма и възприемането му в обществото днес. поднася я елегантно и умно. и както споменах – обсебващо.

големите корпорации са се слели с държавата и политиката. всичко е вързано, но по силата на обстоятелствата именно в България се появява Хармония – организация, която е в битка с всичко това. Хармония иска хората да живеят в хармония „с природата и с цивилизацията, като под цивилизация нямам предвид тази кочина от реклами, тази мрежа от лъжи, в която сме превърнали света си“.

да, особено в контекста на #дансwithme романът звучи още по-интригуващо и силно препоръчвам да се прочете от всеки трезвомислещ

интервюто за Апарат с Васил в Kafene.bg

ето и какво споделя Жоро за книгата

още важни антиконсумеристки текстове – в блога на Асен Ненов тук

тиквичките са много красиви – цъфтят в жълто и радват окото. изискват място, защото листата им стават огромни. също така обичат да са поливани. сложили сме ги на слънце и им е добре

както и доматите и краставичките бяха нападнати първо от охлюви, после от мушици

от засадени 4 коренчета (копито купихме два от пазара на Красно село по левче и два от Сандански пак толкова, едно стана жертва на лакомите охлюви, но другите три оцеляват

по-малко от месец след разсаждането вече първите няколко малки тиквички наедряват всеки ден и за около седмица ще са готови

в заключение: за едно семейство 3-4 корена тиквички са достатъчни 🙂

писах още за зеленчуковата градина в София тук и тук

все по-често се замислям за бъдещето – по-близкото и по-далечното. и мислейки си днес по темата, разхождайки се из петъчна София ми хрумна една от перспективните, готини по много начини професии на днешния, но много актуални и в утрешния ден – всички, които произвеждат, търгуват, поправят и разбират от колела

я се замисли преди 5 години или дори преди 2 колко бяха велосипедистите из София – екзотика. днес има велоалеи, макар и не съвършени, но ги има. има и скъп и нещадящ природата бензин, който ще става дори все по-скъп в бъдеще. има и силен опит от много градове на Запад, където вело-културата е на доста високо ниво. случва се.

виждам в училището на моите деца един татко, който редовно прибира щерка си с колело

виждам из вело алеите все повече и повече каращи, ама много

Руми си купи сгъваемо колело, което сгъва, влизайки в метрото и събира погледите на всички

Сашо, Марин, Мартин, Юли, Косьо и много други си джиткат на работа и по срещи с колела

опа, изпуснах Жоро, който вече май от 3 години се придвижва само, ама само с велосипед из цяла София и България

и Стоян, който наскоро участва във вело-маратон из Европа

а Ади и Филип дори си имат еднакви колела (жълти) и с тях събират погледите на пешеходците из улиците на София

има дори абитуриенти, отиващи на бала си с колело!

магазинчетата за колела стават все повече из София. а хората все по-често предпочитат, по една или друга причина именно този начин на придвижване

снимката е от Томи, а колелото е в The Bookies и е яко