признавам си, че не съм спец, но това е едно от нещата му, което ме впечатлява
Виктор, извинявай, розовия диск … още не съм го чула и забравих кое парче от там ти харесваше най-много? 🙂
след предизвикателствата на седмицата уикендът започна сладко и спокойно, а денят просто бе прекрасна извадка на циганското лято, мисля, че Vangelis именно с Chariots of Fire му идва добре като комплимент
гол пост, само два цитата, без коментар
единият литературен
другият – музикален
„Да, в Истанбул съм светски човек – рече Ка. – Но в Германия съм чуждоземец, от когото никой не се интересува. Там се чувствам угнетен.“, Сняг, Орхан Памук
снощи не писах, но ако бях поствала щеше да е идентичен на днешния пост – редуцирано работно време заради началото на учебната година на двата детски фронта, доста и то важни задачи, избутани в ъгъла (не мога да довърша редакцията на книгата – върви бавно, а нямам време; подготовката на премиерата на филма иска времеви ресурс също; цялата текуща работа – срещи, оферти, интервюта, нови проекти),
тъга, която неизбежно нахлува в ежедневието ми в края на лятото,
белият сняг, който в последните вечери бавно трупа след като изключа компютъра и зачета Орхан Памук
плюс други носталгии и тегоби правят настронието ми ноктюрно и спасението ми идва в Лунната на Бетовен – първата й част
после нещата стават динамични и живи – третата й част
и все пак трябва да завърша оптимистично, с нещо което много обичах да слушам в детството си, в изпълнение на два рояла на двама полски пианисти – Марек и Вашек – тук в изпълнение на Kempff – La Tempete – 3-тата й част
малко като дъска за обяви … ама така е; и аз пиша, но съм далеч от 25-те, а и съм сред организаторите
все пак, ако някой има добра новела, до 25 години е и му е време да получи по-широка популярност, както и да види произведението си освен на екран с корица и на хартия – Новелови награди – срокът е към края си, изпращайте до 1-ви октомври
Бебел Жилберто пя снощи във Варна – Летният театър бе препълнен, а публиката – взривена от малката голяма Бебел! нейният прекрасен глас, съпроводен от удивителни инструментални комбинации и светлини – настроение, енергия, wow! доста народ от София се беше излял, но смятам пътят си заслужаваше!
инфо за Бебел тук
след като отдавна не бях чела толкова чак дебела книга снощи с голямо удоволствие я завърших – Хроника на птицата с пружина
отново котки, риби, неща, случващи се едновременно в две (или повече) измерения, търсенето на себе си като основен мотив, търсене, търсене; с допълнителни линии, които се пресичат на няколко места; кладенец, който е сух и накрая се наълва изневиделица; няколко еротични момента; исторически елементи от Втората Световна;
ако трябва да съм откровена от преведеното на български до момента съм силно впечатлена от Мураками и най-очарована от Кафка на плажа; може би ми трябва още малко време да доосмисля Хрониката
от Велян попаднах на Last.fm и от там на съвсем кратък откъс от John Zorn – A Tiki for Blue и след това на John Zorn – Gevurah
Мураками в края на следването си открил свой джаз бар Peter Cat в Токио и го движел от 74-та до 82-ра (леле, колко далечно звучи това време); прописал на 29 години (една от критиките към нашия конкурс Новелови награди за новела е именно възрастовото ограничение – за млад автор, до 25 години … )
Уикендът бе прекрасен, както ни се полагаше на всички, които взехме участие в него.
Сутринта в колата чух тази песничка и я заплюх за тазвечершния ми пост – ето 🙂
Des’ree Life
Life indeed can be fun,
if you really want to.
Sometimes living out your dreams,
Ain’t as easy as it seems.
Няколко факта от уикенда: Рилски манастир бе много посетен – наистина много хора, по равно българи и чужденци, комерсиализирал се е добре – вход на няколкото места, които могат да се разгледат – по 5 лв.; затова пък има безплатна тоалента, която е ужасно ужасно смръдлива (отдавна не бях попадала на такава); в околността са се спретнали няколко ресторантчета, всичко беше пълно; природата – уникална.
с риск да досадя, но това е прекрасна мелодия именно за тази вечер
Perlman & Zukerman – Handel-Halvorsen: Passacaglia
напук на нещата около нас, които не се случват както трябва да се случат
днес имах великолепен ден с ангел Алис до мен
ентропията в света се увеличава и колкото и да искаме да й се противопоставяме – е по-силна от нас
точка
Edward Grieg – Piano Concerto in A minor
(не мога да си обясня защо на 90% от тези музики им режат края … ужасно не добре)
и за Мост до Терабития – един вълшебен не само детски филм, за който не го е гледал
поне така казва новия брой на NG – единственото принт издание, което чета (всеки месец го следя, по около 15-45 мнути му давам на брой) -Ню Орлийнс (или както преди пишеше Нови Орлеан) потъва с по 2.5 см на година и вече голяма част от него е под водата или скоро ще е
жалко, Ню Орлийнс бе единственото място в Америка, което ми се искаше да посетя – Алан казваше, че само там ще ми хареса
ето малко музикален фон
New Orleans – All Stars Jazz Band
Follow