за всички, които приемат предколедните задръствания с възможно повече търпение, за всички, които вече очакват декемврийските дълги празници и гледат да отметнат повече работа и да завършат добре годината, за всички, които въпреки лошото време намират сили да се мобилизират, да се усмихват и не губят усета си за хубаво
един музикален поздрав – Bobby Mcferrin improvisation with Richard Bona
и линк към интервюто с Дидо – художника, с чиято прекрасна картина се сдобихме у дома този уикенд

още една невероятна песен
и във втора вълшебна версия
Elis Regina & Tom Jobim- Waters of March

A stick, a stone,
It’s the end of the road,
It’s the rest of a stump,
It’s a little alone.

колко невероятно нежна, секси и жизнерадостна е Елис тук
починала е на 36 …

Звезда, тази песен е за теб
много ми липсваш и не мога да повярвам, че са минали три месеца, откакто не си с нас
някой някъде беше казал, че човек не умира докато има някой да си спомня за него, да мисли за него, да го обича …

защото си имам редовен коментатор на постовете ми, което страшно ме ласкае и ми е приятно и защото днес това бе страхотното пожелание за ритмична седмица и денят ми наистина бе ритмичен – споделям го с всички: Sergio Mendes e Black Eyed Peas – Mas Que Nada

от тези дни активно ползвам ICQ – не бях се логвала в акаунта си поне 4-5 години; за който иска съм на 9413233; по чудо си спомних паролата, а Джамбо ми пусна да си имам gmail-ския IM и ICQ в един общ под Линукса; активно цъкам и из Facebook

и видях онлайн Flower, който пък ми даде този линк – самият той свири Radiohead Pyramid Song

нежно и леко

като за прекрасен есенен ден като днешния, ако се обстрахираме от всичко останало; ден за разходка в парка или планината, ден за събиране на красиви жълти и червени листа, ден за кафе с приятели, приятна книга и музика …

навън са около 2 сантиметра и е много коледно, макар да е само 20-ти октомври
но покрай коледните неща, които пиша напоследък ми е точно
за фон Snow на любимите ми Red Hot Chili Peppers

от вчера съм във facebook, след като не си намерих подобна любима бг услуга
и като сме на тази тема да допълним и с By the way

(ей сега ще направя едно голямо обобщение)

животът е като неспирна детска игра или безкрайна импровизация
ако го правиш с кеф и ти се отдава – и публиката ти се радва
доказателството – чуй Ella – One note Samba (scat singing) 1969
(опитай парчето до край, жестоко е)

дъх на печени ябълки и канела се прокрадна в последните коментари на предния ми пост; в атол намерих приятел от детството, едно от първите гаджета, какво прави нет-а, а; с Гори книгата ни е на финалната права, wow; в офиса се смеем по много, колко е гот да си обиколен от готини хора; детските рожденни дни са забавни за децата

ето къс споделен офисен фолклор от деня: „За сватбата – опази боже, помилуй мя, дано не се случи такова бедствие, амин, во веки веков. Тогава ще да бъда с хавайска тениска (от тези, много шаренките, каквито носят старите хора от 60 години нагоре), електриковорозова коса (отново за пример – старите хора – може бииии 65 години нагоре?), къси панталонки тип „Елате ме вижте, а като се насмеете, си тръгнете!“, вратовръзка, която ще бъде единственото черно в облеклото, защото все пак траурен ден, жени се човек, не е шега работа, после ще бъде кубинската пура, за обувки – сандали римски тип (не от римско време, но никой не е съвършен). „Черешката“ в облеклото би било… хм, сигурно гайдата на гърба ми?“

напоследък ако слушам радио е основно jazz fm и отдавна се канех да им тествам услугата, която не знам друго радио у нас да предлага – пускаш sms за 25 стотинки и разбираш кое е парчето, което слушаш в момента

днес имах удобен случай с невероятно нежната Garota de Ipanema – бях на светофара и докато смогна да пусна sms-а светна зелено, смени се и песента и въпреки това бях супер очарована – обратното съобщение дойде веднага и освен текущата песен ми бе изпратено и името и изпълнителя на предната! – прекрасно, много съм доволна 🙂 беше в изпълнение на Eliane Elias, което не намерих като видео, но пускам друго доста добро

Girl from Ipanema Tom Jobim and Joao Gilberto Reunited

ето я тук във варианта й от март 1965-та, в изпълнение на автора си и добилата популярност полу-английска версия Andy Williams & Antonio Carlos Jobim – Girl From Ipanema

през 65-та тази песен печели Грами за запис на годината; има привкус на „Лолита“ и портокалов сок; поздрав за всички влюбени

wow!

този пост чака отдавна
мина през имена като „старите приятели“ или само „приятели“
после през въпроса кои са приятелите и като не се виждат остават ли такива (твърдо ДА) и също а тези, които не познаваш много, но чувстваш като такива, или просто харесваш (без да е необходимо те да те харесват)
дълбоки води

попаднах случайно и реших, че фонът не е лош – Бебел с So Nice

тази вечер беше от сладките, в които се виждаш с необичайни хора и има толкова много да се сподели за малко време
и споделеното тук, макар да е важно, не е най-важното, а срещата и фактът, че такива хора съществуват, това зарежда

всички не могат да са еднакви, и така и трябва да е, защото бидейки различни ние преживяваме света различно и ето в такива моменти (или през блоговете си, например) можем да си резюмираме кой как го е видял този пъстър свят и как му се е радвал
Юри се разминал по пътя към Еверест с човек, с който са се поздравили със „здрасти“ и са си продължили кой от където и за където – ето това „здрасти“ какво значи само
и си казваш – колко колко колко е пълен този свят

и колко е хубаво да срешнеш хора, намерили себе си и с това отворили път за / към целия свят в душите си

те не излизат от главата ми, старите, приятелите тези, които не виждам цели столетия, но са често с мен – Flower, който сега освен че програмира вече и композира в Прага (имаме с него обща стихосбирка навремето); Дани, с който цяла Нова година пихмечервено вино пред камината, сега се занимава с университетска кариера някъде в Германия; Ива, Карлос (и с него имаме обща стихосбирка – първата), Звезда, Богдана, Ралица, Гергана, Сашо … късметлийска съм да съм имала толкова много, интересни, уникални хора около себе си
(да не се обидят всички останали, неспоменати тук, тези, които са с мен и сега – уникални сте! – за вас специална обич и отделен пост някога скоро)

да, подходящ завършек са пак Бебел със Samba de Bancao и Momento