днешният понеделник бе от онези дни, в които от всякакви места се обаждат с не добри новини (добре че бяха само за служебни неща); ако трябва да потърся и хубавото от деня – отметнахме не малко работа; имах добра среща със студентите си в НБУ
да, добре е тук да постна ПОКАНА за прожекция на нашия филм Целувка за лека нощ + дискусия на тема децата в институции – този петък от 16 ч в аулата на Нов Български (вход свободен) – заповядайте!
за да не пиша много кисели постове ще сложа тук един линк към театър на сенките (кредит: Мишо)
и, дори с лек мирис на нафталин, за мен тази песен има много нежност – Georges Brassens – Les amoureux des bancs publics
Follow
Става нещо странно. Следиш, предполагам, коментарите под статията в Капитал.
Продава се не продукта, а средата в която продукта съществува..това някак убягва на народонаселението или липсва каквато и да е ..awareness в какво се живее в Могилино.
Могилино тук, разбира се, е нарицателното за всеки един такъв дом.
Прави впечатление и опита за hijacking, започнал с блога с грешните цветове, графика и снимки.
Става нещо драматично. Има повече британци, които реагират отколкото българи. Пак е липса на разбиране за средата в която Могилино съществува и плътната завеса над филма за България. Но е и нещо друго, дето явно се е настанило дълбоко в народосъзнанието..тук се надявам да греша..Проблемът не е мой, тия деца не са мой..те са на родителите си. Евентуално на държавата.
Не знам как НБУ работи вътрешно и до каква степен казусите са форма на изпитване (чух за тестове), обаче има опасност да се реши производен проблем на изоставените деца – фрустрация в блог. Първо бе фрустрация в чат, после стана в дискусионен форум, сега преминава в уеб 2.0
Въобще бг нета има един такъв кисел фрустриран образ.
Желая успех в петък, да разказваш