Попаднах на тази находка и реших да я споделя – харесва ми и като решение и като задачки, забавление, картинки за децата 🙂

Заиграхме се всички у дома с нея.

Петя Кокудева е от най-приказните хора, които познавам и всичко около нея е приказно. Говорим си тук за детските приказки и детството. Ако не сте чели с децата си историята на Петя Лулу – време е 🙂

Четяха ли ти книжки у дома, когато беше малка? Кой? Какво?
Дядо ми ми четеше доста, главно книги за животни, защото аз само такива исках. И сега е така – животните са ми някак по-забавни от хората:) Иначе, майка ми предимно си измисляше – спомням си колко се смеех на една нейна история, в момента, когато гърбавата баба избоботваше: „Тенджери, капаци! Ще се пребия“. Аз направо се напикавах от кикот. Имам почти плътен звуков спомен за собствения си смях тогава. Най-отчетливо помня песните на майка ми – „The house of the rising sun“ (тя я пееше на български, де) и една за „Малко негърче тича в полето…“ – винаги подсмърчах на нея.

Имаше ли си любим герой, който бе дълго с теб?

Май лисицата, дето се прокрадваше всяка нощ в пруста на мечока, да му краде меда. Имах навика да седя по цял ден на един широк прозорец у баба, лятото, и да пресъздавам тези истории с гумени животни – говорех от името на всяко, с променен глас. Баба ми и досега се смее колко „лесна“ съм била за гледане, защото си прекарвах по цял ден сама на прозореца.

Четеше ли ти самата под завивките тайно? Или някоя симпатична случка от детските дни, свързана с книгите?
Не съм чела тайно. Нашите понякога ми казваха: „Стига си чела, излез да играеш“, но в крайна сметка ме оставяха да си правя, каквото искам. Смешна случка, която помня е, че обичах да ям в леглото, точно каквото ядяха героите, за които в този момент четях. Още огладнявам, като си спомня как исках едни огромни бобени сандвичи, които си правеха патетата от комиксите за Доналд Дък. Но то такъв боб няма:))))

Любими заглавия, които още са с теб и до сега?

Ммм, Куба, Бартек и Мецанка. Наскоро чак разбрах, че те били от филмче. Аз обаче никога не съм го гледала. Майка ми всяка вечер ми разказваше за тях – сигурно просто е ползвала героите и си е измисляла истории за тях. Вероятно се забелязва, че не съм останала трайно свързана с конкретни книги, макар че четях доста. По-скоро явно ми е бил важен контактът, участието на възрастния – разказаните истории помня по-отчетливо от прочетените.

–––

Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене

Галена Георгиева е млада, смела, издател Инициали, родител, четящ човек. Говорим си за книгите в детството й, тяхното място и къде са днес.

Четяха ли ти като малка?
Да, четяха ми много.

Любима?
И като дете имах, и сега, имам, повече от едно любими заглавия 🙂 В съзнанието ми обаче, ясно се е запечатал споменът за лятната ваканция, в която прочетох „Сърце“ на Едмондо де Амичис. Бях толкова впечатлена от тази книга, че съм запомнила безброй детайли около нейното изчитане. Скоро се опитах да я прочета отново, не успях…

А любим герой?
Не, но много обичах тези, които пътешестват – Мюнхаузен, Гъливер и Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.

Любопитна случка около теб и четенето?
Като че ли нямам някаква особено впечатляваща случка. Спомням си само, че някъде в 5 или 6 клас баща ми ми забрани да чета книги, защото според него не учех достатъчно. Не че постигна нещо… разтварях книгата между учебника и така 🙂 Самият той много бързо осъзна абсурдността на ситуацията. Нима има по-добро обучение от книгите?
А сега, когато и аз съм родител, се убеждавам, че децата са най-добрите учители!

–––

Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене 🙂

Днес – 20 март, бил денят на приказките. А 2 април е международният ден на детската книга. По този повод започвам серия постове по темата от днес до 2 април всеки ден, посветени на детските приказки, книги и пълноценното детство.

 

 

У дома много обичаме книгите. И детските книги. Най-вече красивите и забавни детски книги. Изборът на хубави книги за деца в последните години и в България става все по-голям. Което е чудно. Защото децата обичат хубавите книги. А естетиката, която изграждат като деца е важна за това какво ще им харесва или не като цяло в бъдеще, когато станат големи.

А ако не им четем от малки защо си мислим, че ще искат да четат като станат 1-ви клас, или 7-ми или големи?! Няма как да стане четенето, ако не започне от много рано. А също и ако няма личен пример у дома.

Правилото е – всяка вечер по една приказка или по една глава от любима детска книга. И това е приключение. С Пипи Дългото Чорапче, с Франклин, с Маншон и Полуобувка, с Муминтролите, с Мистър Фини! И въпреки че правилото е по една по-често толкова се увличаме, че продължаваме с две, с три …

В следващите няколко поста ще споделя поотделно за любими книги, излязли в последните години, красиви и доставящи истинско удоволствие и като история, и като илюстрации и като цяло. Защото си струва.

 
Себастиао Салгадо е от тези хора, които те оставят безмълвен с делото си, с човечността си, с безкрайната си обич към живота, хората, Земята.

Вим Вендерс създава истински шедьовър за Себастиао Салгадо.

От цялата си душа препоръчвам.

И да: Хората са солта на Земята.

В продължение на темата за жените в женския месец си говорим със Събина и мисля, че е доста любпитно:

Защо, според теб, хората толкова се вглеждат в разликите между мъжете и жените?

Според мен причините основно са две. Първо, защото независимо да ли искаме да го признаем или не разлики има. Не само в пола, но и в начина по който двата пола мислим, действаме, възприемаме нещата и най-вече в начина по-който реагираме.

Втората причина са стереотипите, с които всички ние сме израснали. Ако не в семейството, то в обществото. Според тях жените и мъжете имат определени роли. Жената е майка, домакиня, работи в сянката на мъжа. У нас жените традиционно работят, от една страна защото има наследство от комунизма да докажем, че жената може да е багерист, танкист и всякакъв -ист. От друга жената у нас работи, защото няма как – един доход трудно стига.

Въпреки това имаме стереотипи за типовете професии, които жените могат да изпълняват – жената е медицинска сестра, мъжът е лекар, например.

Имаме и дори стереотипи за успелите жени в бизнеса. Те са жени, дъщери или любовници на някой. И за съжаление, това в повечето случаи и вярно, но не винаги – има и примери, които опровергават това. Проблемът обаче се задълбочава, когато този тип жени се промотират и останалите остават с впечатлението, че това са начините жена да успее и се примиряват. Жената в бизнеса може само да е сянка на мъжа.

Как можем да променим това?

Можем да променим начина, по който възпитаваме и дъщерите и синовете си. Това сработва трудно и е дългосрочна, съответно несигурна инвестиция, но няма друг начин. Трябва да започнем да възпитаваме децата на предприемачаство и да започнем да променяме начина по-който възприемат джендър ролите. Това е усилие на много нива – на училището, на родителите и на цялото общество. Вече виждаме чудесни примери в чужбина, които у нас за съжаление дори много жени отричат. Защо ни е да има Леми – куклата с размери на средностатистическа жена, нали куклата е мечта, тя трябва да кара момиченцата да се стремят към нещо по-добро. Съжалявам, но отричането и борбата със собственото ни тяло, болемията и ненужната козметична хирургия не са точно нещо по-добро.

В България проблемът с джендър ролите е сериозен и защото е силно залегнал в начина по който мислят дори жените, не само жените. Жените у нас масово не разпознават домашно насилие или сексуален тормоз. Счита за нещо нормално и дори тотално липсва емпатия към този вид разговори. Видяхме няколко примера през изминалите месеци.

Междувременно масовите медии непрекъснато промотират и показват като примери за подражание точно типа жени, за които говорихме по-горе – нечия любовница, нечия дъжещя. Едни и същи момичета се въртят от ръка на ръка на едни и същи синове и известни босове и това са момичетата, които виждаме всеки ден по телевизията, това са женските модели на подражание.

Тук аз виждам нашата роля – на Интернет и новите медии. Ако аз, ти, другите жени блогъри не говорим за това, не вадим на преден план точно другия тип примери, няма кой. Нещата се променят и с говорене, с показване на положителните примери. Трябва да създаваме “вълни”, които да достигат до все повече и повече хора и да ги карат да мислят.

Кое те ядосва най-много в цялата тази „битка“? Ти кога я усещаш най-вече?

Ядосва е силна дума, но нещото което ме изненадва е въпросът от страната на мъжете: Нас как ни интересува това? Как ме засяга този разговор като мъж? Ами засяга ви. Не живеем във вакуум разделени на мъже и жени. Всеки мъж има майка, сестра, гадже, дъщеря! Да кажем, че майките ви са живели в други времена; да кажем, че ви е по-удобно жените ви да работят по 10 часа, да се прибират, за да готвят, пишат домашни с децата, чистят къщата и прочие, ами дъщерите ви? Ако утре някой каже, че дъщеря ви, че не може да има частен бизнес, защото не е ничия любовница? Или че няма да бъде повишена, защото за същата позиция има мъж кандидат? Това е разговор важен за развитието на цялото общество, не само на индивиди.

Мъжете много обичат да казват, че в бизнеса няма мъже и жени, има резултати. Жената или се справя или не. Само че тези резултати са базирани на това, че бизнесът е мъжки спорт и често, за да ги покрие жената просто трябва да е мъж. Аз мисля, че е време да мислим и бизнесът като цяло през женска перспектива и да видим дали всъщност не можем да го направим по-отговорен, по-хуманен с помощта на женските качества. В края на деня бизнесите, които се концентират само върху печалба и растеж на всяка цена не носят стойност за обществото ни. Погледнато в дългосрочен план повече вредят от колкото допринасят. Мисля си, че тук жените могат да изиграят важна роля.

Кога аз я усещам. Не бих казала, че съм усещала задължително натиск защото съм жена. Винаги е било заради личните ми качества – заради това, че не съм склонна да си мълча, че винаги искам да променя нещо към по-добро, че се отдавам – понякога твърде много или че ужасно ми личи, когато нещо в работата ми ми е скучно и не виждам смисъл.

Но аз съм типа човек, който няма нужда една “битка” да е лична, за да я води. Дори напротив, понякога отстрани ми е по-лесно. Имам особена слабост към under dogs и на 31 години, колкото и да е наивно, все още искам нещата да са честни и добрите, умните и смелите да печелят накрая. Много искам животът и обществото да са справедливи и всеки да има право да е най-доброто си Аз, което автоматично прави темата за жените важна за мен.

Още по темата:
Как да окуражим жените-предприемачи
и Жената в България готви, пере, чисти …

за илюстрация – любима картина на Пикасо

Не, това не е пост, посветен на марихуаната. Това е пост за една съвременна класика на големия Клифърд Саймък.

Всичко живо е трева с ново издание на български език, десетилетия след първото. Великолепна корица, примамлива, на Росен Дуков.

Отдавна не бях се връщала към фантастиката, но тази книга ме примами и отнесе. Неочаквани обрати, отворено-позитивен финал. И, разбира се, обичта ще спаси света!

„Ние, хората, никога нямаше да издържим изпитанието. Просто така сме устроени и затова винаги ще се проваляме. Късогледи сме си по природа, и не само късогледи, но и себелюбиви, егоистични; това ни пречи да се отклоним от тясната, отъпкана човешка пътечка.“

„Пък през цялото това време отговорът е лежал в най-нежното и най-човешкото у нас – любовта ни към красотата.“

Продължаваме да си говорим с Марин Мермерски на тема жени и равенство. Този път акцентът е към жените-предприемачи.

Жените-предприемачи – има ли как да ги окуражим?

Първо бих искал да кажа и че има и не малко мъже на по 30 и повече години, които имат стабилна работа с добра заплата, някой друг ипотечен кредит и семейство и които не по-малко си мечтаят за собствен бизнес. Също ги е страх и не знаят откъде да започнат. А сега обрано към въпроса ти.

Мисля, че за жените предприемачи – които според различни изследвания са по-детайлно ориентирани, следят бизнеса по-изкъсо, по-големи перфекционисти са и рискуват значително по-малко от мъжете – е важно на чисто емоционално ниво да приемат, че животът дава възможности често не на най-умния, най-можещия или най-разбиращия, а на този, които се е появил и е поискал най-убедително. Редно е да се борят със зъби и нокти. Има моменти, в които целият ти бизнес се крепи на това колко силно вярваш в него и в себе си. От тази гледна точка за дамите е още по-важно да се обградят с положителни хора. Да си обръщат внимание и да си угаждат заради самите себе си. Другото нещо, което е редно да приемат спокойно е, че често един бизнес отнема години, за да се изгради. Понякога потъва и трябва да се мине към нещо друго. Важно е да разберат какво им дава това да са предприемачи и защо го правят. Да не дефинират себе си само като собственик на точно конкретен бизнес, а на едно по-високо ниво – като предприемач.

Имаше изследване в Харвард Бизнес Ривю на известни млади милионери. Средният брой техни неуспешни бизнеси преди да стигнат до успешния си бизнес, доколкото помня, бе или 13, или 17. Разбира се изключително важно е рисковете да са премерени и да не те изкарат от играта, но все пак без риск няма възвръщаемост. А кое е по-рисковано да развиеш разумно един бизнес за 5-10 години и за още 5 години да натрупаш добри спестявания или цял живот да работиш за някого другиго, който я фалира, я те уволни. И ако в този момент имаш малко дете и безработен мъж?

Желая успех на всички жени и мъже, които четат тази публикация и имат или планират да почнат собствен бизнес. Правете го разумно, с търпение, любов, самочувствие и се борете здраво. Не е лесно, но си заслужава. А и кое нещо, което наистина си заслужава е лесно? И от друга страна толкова хора, които нямат и половината от Вашите качества са успешни бизнесмени. Така, че действайте.