8 златни правила за безопасен Интернет за нашите деца и размисли по темата

Screenshot-34

за поредна година (от 2007-ма насам) февруари работя по каузата децата и тяхното безопасно сърфиране в Интернет. и днес за пореден път отбелязваме международния ден за безопасен Интернет.

с разочарование мога да кажа, че в Министерство на образованието и Държавна агенция за закрила на детето (безопасният интернет като тема е там прехвърлен удобно) нехаят. действат проектно-проформа. типично.

за жалост учителите, колкото и да са отдадени на учителстването, по-често не са подготвени, отколкото обратното, да отговарят на детските питания. камо ли да учат, показват, съветват компетентно. има изключения, за радост. но като цяло картината е тъжна.

в 5-ти клас учениците започват да учат да пишат на компютрите на БДС (български държавен стандарт). в 5-ти клас средният български ученик вече има кариера онлайн от поне 2-4-6 години. има свое мобилно уствойство (лаптоп, таблет или смарт телефон) – около 50% от децата в големите градове, има свой профил във фейсбук – около 75% от децата в 4-ти клас. излъгал е за възрастта си там. родителите му знаят това. учителите също. всички са в една голяма колективна лъжа. но до тук всичко е в рамките на нормалното. и относително безопасното.

големите проблеми идват при големите деца, както гласи народната мъдрост. тези между 8 и 12 клас. а там вече наистина никой дори не се досеща за възможните казуси. още по-малко някой работи с тях целенасочено (с малки проектни изключения).

за да завърша все пак позитивно се радвам, че фондация БГ Сайт имаме подкрепата на Британски съвет и ще имаме нов тираж на книжката Сърфирам безопасно, ще обикаляме училища в София и други градове, ще срещаме ученици 1-4 клас, ще говорим с тях, ще разясняваме. Събирам предложения ако искате да наминем и във вашето училище между 15 февруари и 15 март пишете на info@bgsite.org, а за най-запалените по темата безопасност онлайн родители – събираме Родителски съвет, за да мислим как да продължим нататък и да опитаме да достигнем Министерство на образованието и педагогическите факултети и всички, от които зависи промяната.

а междувременно може да принтирате тези правила, да ги осъдите с децата си и да ги сложите около компютъра у дома 🙂

#safeinternet #bgsite

24 май. за детските книги

Screenshot-6

Косьо Йорданов има много пълен и интересен поглед върху книжния пазар. а в това видео говори за детските книги и как те достигат до децата у нас. много цифри, любопитни детайли и добро презентиране на една важна, но позатулена тематика.

видео 1, видео 2, видео 3

да дадем на децата си …

IMG_9477

Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да дадем на децата си. Едното е корени, другото е криле.
Ходинг Картър

и в тази връзка три публикации от последните дни:

Началник на децата си от Теодора Димова

Събуждаме се не с имената си от Елин Рахнев

Тече. Всичко тече от Тишо

покана: Аз мога-тук и сега! 2012

logo

Условията, за да участваш:

  • Да си ученик от 8 до 12 клас или учител от средното образование в областите информационни технологии, информатика;
  • Да си програмист (PHP или .NET) или дизайнер;
  • Да имаш познания в областите на програмирането и дизайна (предишният опит, посочено портфолио, препоръки, участия в национални ИТ състезания и др., ще са с приоритет в подбора на участниците);
  • Да си амбициран, надъхан, мотивиран … 🙂
  • Да се регистрираш до 15 юли 2012 г.

за подробности и регистрация – тук

емпатия в семейна и училищна среда

Денят е посветен на учителите и родителите и търси единството на връзката родител-учител-дете при възпитаването и отглеждането на децата. Съответно денят включва както представяне на емпатичното образование, така и част от теорията на ненасилствената комуникация за възпитаване на деца. Част от програмата е възможност за среща и неформално обсъждане на проблемите на родителите и учителите, обмяна на опит и намиране на общи решения.

Втората половина от деня включва практически срещи за учители и за родители, като всеки участник на форума ще може да участва на две последователни практически занимания, за да придобие личен опит с представения материал, да зададе своите въпроси и да получи нови гледни точки и насоки като родител или учител. Гост на деня ще бъде Д-р. Беате Шмид Белау – обучител и мениджър на Европейски проекти за образование от Германия, която ще представи срещата между родители и деца като среща на две култури: на децата и на възрастните.

25 март 2012г., от 9.00ч. до 18.00ч

регистрацията е тук

поканих те и на Емпатия и емоционална интелигентност в бизнеса

е-учебниците ли?!

на родителската среща преди началото на учебната година опитах да повдигна темата и да прокарам предложение някъде, в даден момент в не много далечното бъдеще нашият клас (4-ти) да опитаме повече с е-книги и учебници. е, не се справих добре, идеята бе възприета като досадна  (уф, още разходи), натрапчива (стига с тези компютри!), екстравагантна (е-какво?!). всички това от родителите повече, отколкото от учителите. явно още ни е мнооого рано за е-учебници.

радостно бе, че учителите знаеха, че западните учебници ги има всички и за киндъл. докато, разбира се, родните учебници дори в читанка.инфо ги няма, камо ли легално. мда, мнооого ни е рано за е-учебници.

има ли шанс за промяна в масовото образование

масовото образование – от детската градина до университетите
у нас, и по света (без Азия)
има нужда от тотална реформа, преосмисляне, реконструкция, моделиране наново

в Ню Йорк едва 50% от учениците завършват училище
при нас все още този процент е малък (официални данни няма, може би е … под 5?)
но това не значи нищо, твърде вероятно има завършили училище хора без способност да напишат нещо повече от името си

в България около 100 семейства избрали да не дават децата си на училище, а да ги възпитават и обучават сами.
може и да са повече. но това е спасяване поединично

защо промянята ще е трудна?

– защото преподавателите (в голямата си част), създаващи учители все още твърдо вярват в класическите норми на образователния процес,

– защото учителите (в голямата си част) са смазани – от вулгарното отношение на държавата, техен работодател, учители, ученици,

– защото родителите (в голямата си част) са доверили възпитание и образование на другите, не взимат отговорност, но са готови да набедят държавата или учителите, че не се справят със задачите си …

– защото за качествено образование – от детската градина до университета се изискват не само пари, но и хора, които са станали учители по призвание, а не защото не са успели да станат нещо друго …

не само тук, на много места по света е така. има ли шанс за промяна?

празнично замислено

замислих се кои са днешните будители

учителите ли? повечето май – не, защото работят занаят, а не гледат на учителството като на мисия

учените ли? те по-скоро май са се изгубили в собствените си незнайни пътища, прашасали от безхаперието и неверието на света в родната наука

предприемачите ли? наскоро Ленков каза – повечето хора в България стартират бизнес с основната идея да печелят пари, а бизнес днес трябва да се започва с основната идея – желание да се промени света

все пак познавам май няколко будителя. онлайн хора. а ти?