замислих се кои са днешните будители
учителите ли? повечето май – не, защото работят занаят, а не гледат на учителството като на мисия
учените ли? те по-скоро май са се изгубили в собствените си незнайни пътища, прашасали от безхаперието и неверието на света в родната наука
предприемачите ли? наскоро Ленков каза – повечето хора в България стартират бизнес с основната идея да печелят пари, а бизнес днес трябва да се започва с основната идея – желание да се промени света
все пак познавам май няколко будителя. онлайн хора. а ти?
Follow
Хъшовете. Падналите на олтара на нещо по-голямо от себе си.
Колкото по-близко заставаш до будител, толкова по-осезаемо е усещането за мисия. Аз познавам един и си обещах като порастна, да стана като него)))
Мисля че днес идеята е все по-актуална. Ролевият ми модел не е свален от тв екран, не ме провокира с шокиращи облекло, маниери, език на моите деди..Будителят е моралния коректор, в който вярвам когато трябва да взема много бързо, много важно решение. Будителят е неделимата ми лоялност, свръх Доброто в мен.
Направи ми впечатление че приятелите без ролеви модели от съвремието са обиколили фейсбук и заляли с имена и лица на умрели герои стените си. На някакво абстрактно ниво, историята е нужна за да потвърди националната идентичност, сбора от всичко най-свято, заради което днес празнуваме. Но историята и лицата от миналото не са достатъчни в индивидуалния контекст. Липсва диалога, в който личността адаптира и пренася избора.