кока кола и деца?!

IMG_7017

наистина ли кока кола не се свенят да се поместят на входната врата на всяко училище, за да се промотират? прикрити зад турнир за ученици?! да попитаме учителят по фивическо?! кой КОЙ разреши това?! и ние, всички родители, съгласни ли сме подобно нещо да се случва?!

аз не съм съгласна. и твърдо искам да знам кой позволява подобни безобразия? да се комуникира към деца (в училището има деца от 1 до 12 клас!!!) именно тази марка!

8 златни правила за безопасен Интернет за нашите деца и размисли по темата

Screenshot-34

за поредна година (от 2007-ма насам) февруари работя по каузата децата и тяхното безопасно сърфиране в Интернет. и днес за пореден път отбелязваме международния ден за безопасен Интернет.

с разочарование мога да кажа, че в Министерство на образованието и Държавна агенция за закрила на детето (безопасният интернет като тема е там прехвърлен удобно) нехаят. действат проектно-проформа. типично.

за жалост учителите, колкото и да са отдадени на учителстването, по-често не са подготвени, отколкото обратното, да отговарят на детските питания. камо ли да учат, показват, съветват компетентно. има изключения, за радост. но като цяло картината е тъжна.

в 5-ти клас учениците започват да учат да пишат на компютрите на БДС (български държавен стандарт). в 5-ти клас средният български ученик вече има кариера онлайн от поне 2-4-6 години. има свое мобилно уствойство (лаптоп, таблет или смарт телефон) – около 50% от децата в големите градове, има свой профил във фейсбук – около 75% от децата в 4-ти клас. излъгал е за възрастта си там. родителите му знаят това. учителите също. всички са в една голяма колективна лъжа. но до тук всичко е в рамките на нормалното. и относително безопасното.

големите проблеми идват при големите деца, както гласи народната мъдрост. тези между 8 и 12 клас. а там вече наистина никой дори не се досеща за възможните казуси. още по-малко някой работи с тях целенасочено (с малки проектни изключения).

за да завърша все пак позитивно се радвам, че фондация БГ Сайт имаме подкрепата на Британски съвет и ще имаме нов тираж на книжката Сърфирам безопасно, ще обикаляме училища в София и други градове, ще срещаме ученици 1-4 клас, ще говорим с тях, ще разясняваме. Събирам предложения ако искате да наминем и във вашето училище между 15 февруари и 15 март пишете на info@bgsite.org, а за най-запалените по темата безопасност онлайн родители – събираме Родителски съвет, за да мислим как да продължим нататък и да опитаме да достигнем Министерство на образованието и педагогическите факултети и всички, от които зависи промяната.

а междувременно може да принтирате тези правила, да ги осъдите с децата си и да ги сложите около компютъра у дома 🙂

#safeinternet #bgsite

да дадем на децата си …

IMG_9477

Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да дадем на децата си. Едното е корени, другото е криле.
Ходинг Картър

и в тази връзка три публикации от последните дни:

Началник на децата си от Теодора Димова

Събуждаме се не с имената си от Елин Рахнев

Тече. Всичко тече от Тишо

какво виждат децата ни онлайн?

keeping-kids-safe-online

не, не виждат страхотии в randome търсене или ей така случайно

НО, децата ни виждат неща, за които дори не сме се замислили, а в голяма степен именно ние им „ги сервираме“:

  • какво пишем ние на стените си във фб (защото твърде вероятно са ни приятели там);
  • какво пишат и качват нашите приятели по стените си (а ние сме лайкнали, коментирали);
  • какво пишат и коментират учителите им и техните приятели (защото и те са им приятели);
  • виждат всеки банер, който им обещава, че печелят безплатно iPhone или таблет или всякакви джаджи (да, над 80% от децата, които срещах по време на кампанията Сърфирам безопасно бяха виждали и доста над 50% бяха кликали на този банер);
  • и да – децата вярват, че ще получат iPad или някаква чудна джунджурия безплатно, ако си оставят личните данни …;
  • да, децата ни могат свободно да поръчват онлайн и го правят, дори без да разберем …

т.е. социалните мрежи многократно увеличават шума и за децата ни и скъсяват всяка дистанция между тяхното общество и това на големите. това за децата между 1 и 5-6 клас. след това повечето се научават и имат два (или повече) фб профила – един за родители, учители, общество и един за приятели, съученици, нови запознанства.

децата ни живеят в истинска дигитална джунгла. оправят се добре в нея. тези, които не се оправят добре сме ние, родителите. а училище за това няма.

какви ще станат децата ни

IMG_4425

може и на шега да беше, но си излязоха много истини – на родителската среща за 1-ви клас умело учителите ни изпитаха нас, всички родители от класа какви искаме да станат децата ни, в кой университет и какво ще учат. всеки татко и майка сподели плановете за детето си.

уплаших се от стройните планове на някои (около 60%) родители относно това какво и къде ще учат децата им. вероятно така се става истински лекар, финансист, юрист или инженер, като от 7 годишен го знаеш, или поне родителите ти го знаят, но …ми стана тъжно за децата. и за това, че нямат много детство, изяжда им се от кроенето на планове.

без да е толкова важно, отделно, от цял клас първолаци само 3-4 родители виждаха децата си да учат висше образование в България

изумително колко умело хората вървят по прокараната от родителите им пътека. и как добре репродуцират грешките на своите родители, без да се усетят. и вероятно създават свои добри копия.

времената се променят. а ние?
или греша?

рисунка „може ли тази круша“: Али

преди децата да те побъркат

IMG_4383обикновено пристъпвам с доста голяма доза скептицизъм към подобни книги, които уж не казват „прави така“, но точно това правят, според американския модел, императивно, но да признаем – и забавно, прибягвайки до пряк флирт с читателя

и все пак зачетох „преди децата ти да те побъркат“, защото приятели ми казаха, че има и смислени неща в книгата. а и защото имах време – на плажа и ми се стори подходящо четиво докато надзиравам малките, играещи във водата. предговорът ме грабна:

„през 90-те хората започнаха да правят по-различни деца, отколкото през всички поколения дотогава. до този момент децата си бяха деца. падаха, ставаха, цапаха се, играеха си – правеха всичко, което децата някога са правили. возеха се в коли без тройно сертифицирани детски седалки, ходеха сами на училище, играеха си на площадки, облицовани с бетонни плочки, живееха в домове без пластмасови капачки по контактите и поглъщаха огромни количества храни с оцветители.

изобщо е чудно как човечеството е оцеляло през тези безразсъдни десетилетия.

по това време започнахме да се променяме. животът стана по-сложен и по-натоварен. сдобихме се с мобилни телефони, компютри и дивидита. продавачите на сапун се опитват да изкарат сапуна по-сложен от ядрената физика.

на всичкото отгоре се оказа, че децата постепенно са станали по-сложни и по-деликатни … и всеки път, когато пуснем телевизора доктор Е от Т университет ни обяснява колко сме загубени и как децата ни са обречени, защото ние сме толкова загубени.

колкото по-щастливи сте вие, толкова по-щастливи са и те. простичко, но важно правило. най-важното от всички правила.“

писах и за и твоето компетентно дете

кецове за момчетата от Бойчиновци

в Бойчиновци има затвор за деца – за тези, които още не са за големия затвор, но трябва да са зад бодливата тел. набедели за „лоши деца“. според мен няма лоши деца, има лоши родители или лоши обстоятелства, но това е друга, дълга тема

на 1 юни в Бойчиновци доброволци ще поритат футбол с тези деца, ще говорят с тях за доброто и злото, живота, бъдещето. вероятно няма да ти се ще да се занимаваш с това – не е лека задача. но пък можеш да помогнеш – събират се кецове или пари за кецове, топки, други неща за момчетата от Бойчиновци

подробности за това как да се включиш има тук. Мирянка ми нашепна за инициативата и ще е там на 1-ви, стискам й палци и искам повече хора с голямо сърце като нейното да има!

земетресение за родители

IMG_3455

реакции на децата наоколо:

„спокойно, земетресението е природно явление, ще отмине“ – Иван Асен, 6 г.

„мамо, а хората в Перник умрели ли са?“ и „Да се обадим на Део, тя живее на 19 етаж, как ли е?!“- Али, 6 г.

„мамо, тресение ли имаше?“ – Лео, 2 г.

„татко ме грабна и ме изнесе. нищо не разбрах, но ме е страх да не се повтори“ – Стефи, 8 г.

„мислех, че ни събудихте за да ни покажете земетресението като природно явление, чак сега (часове по-късно) осъзнавам потенциално колко опасно би могло да е“ – Томи, 10 г.

„няма да изляза без да си взема коректора!“ – Вили, 13 г.

„ще се преоблека и така ще изляза“ – Лили, 15 г.

успокоително видео с геолога Теодор Колев тук

и за това колко утрезвителни са земетресенията тук

емпатия в семейна и училищна среда

Денят е посветен на учителите и родителите и търси единството на връзката родител-учител-дете при възпитаването и отглеждането на децата. Съответно денят включва както представяне на емпатичното образование, така и част от теорията на ненасилствената комуникация за възпитаване на деца. Част от програмата е възможност за среща и неформално обсъждане на проблемите на родителите и учителите, обмяна на опит и намиране на общи решения.

Втората половина от деня включва практически срещи за учители и за родители, като всеки участник на форума ще може да участва на две последователни практически занимания, за да придобие личен опит с представения материал, да зададе своите въпроси и да получи нови гледни точки и насоки като родител или учител. Гост на деня ще бъде Д-р. Беате Шмид Белау – обучител и мениджър на Европейски проекти за образование от Германия, която ще представи срещата между родители и деца като среща на две култури: на децата и на възрастните.

25 март 2012г., от 9.00ч. до 18.00ч

регистрацията е тук

поканих те и на Емпатия и емоционална интелигентност в бизнеса

покана: Археологията зад кадър

УИКЕНД ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА УМНО ЗАБАВЛЕНИЕ ЗА ДЕЦА

„ А Р Х Е О Л О Г И Я ТА ЗАД К А Д Ъ Р“

КАКВО?
„Археологията зад кадър“ е детска изложба – игра, която гостува на Националния исторически музей до 25 март. За два месеца в нея се включиха близо 1000 деца и родители. Сега изложбата предлага нови занимания за децата. И ги кани в специалните си тематични ателиета.

КОГА?
25.02.; 4.03 от 11.00 до 12.00 часа – Как и защо са измислени фигурките за успех и здраве, които днес наричаме мартенички? Носили ли са мартенички праисторическите хора?
Децата ще играят с: Вeра Керелезова – етнограф в НИМ, Ралица Чиличева – студент в НБУ а и Нели Тодорчева – уредник в НИМ

26.02, от 11.00 до 12.00 – Как са открити хиляди златни мъниста на възраст над 4000 години? А как да си направим наше съкровище от картон (златен, разбира сеJ)?
Децата ще изследват с: Мартин Христов – археолог в НИМ и откривател на съкровището и Ралица Чиличева

10.03.2012г и 11.03. 2012; 17.03. 2012 и 18.03.2012 от 11.00 до 12.00 – Защо някои животни оцеляват и стават по-силни, а други са измрели преди милион години? Какво е еволюцията и как можете да си я представите с помощта на самолети от хартия?
Децата ще проучват полета на самолетите с: Камелия Митева – биолог и създател на Био Игри

КЪДЕ?
В Национален исторически музей , ет. 3

ЗА КОГО?
За деца от 4 до 12 години и техните любопитни родители

ОТ КОГО?
„Археологията зад кадър“ е изложба – игра, разработена от Весела Герчева и Богдан Атанасов от Департамент Археология в Нов български университет с подкрепата на фондация „Америка за България“ и Министерство на образованието, младежта и науката.

KAK?
Участието в ателиетата е достъпно с входен билет за Национален исторически музей и изисква безплатна предварителна резервация, която можете да направите при Ралица Чиличева ( e-mail: losing_grip@abv.bg