може и на шега да беше, но си излязоха много истини – на родителската среща за 1-ви клас умело учителите ни изпитаха нас, всички родители от класа какви искаме да станат децата ни, в кой университет и какво ще учат. всеки татко и майка сподели плановете за детето си.
уплаших се от стройните планове на някои (около 60%) родители относно това какво и къде ще учат децата им. вероятно така се става истински лекар, финансист, юрист или инженер, като от 7 годишен го знаеш, или поне родителите ти го знаят, но …ми стана тъжно за децата. и за това, че нямат много детство, изяжда им се от кроенето на планове.
без да е толкова важно, отделно, от цял клас първолаци само 3-4 родители виждаха децата си да учат висше образование в България
изумително колко умело хората вървят по прокараната от родителите им пътека. и как добре репродуцират грешките на своите родители, без да се усетят. и вероятно създават свои добри копия.
времената се променят. а ние?
или греша?
–
рисунка „може ли тази круша“: Али
Follow
И ние се променяме, но много, много бавно. А децата ни – напротив, те си се раждат променени. Иска ми се родителите да наваксваме по-бързо, но…
Много футуристи има сред родителите във вашия клас явно. От къде знаят какво ще е най-доброто след 15-20 години 🙂
Родителските желания понякога (по-скоро често) повеждат децата по път, който не е техният. Това създава нещастни, ненамерили своето поприще, хора. Майки-орлици пазят децата си от самостоятелни решения и действия. След години децата ги намразват. Този омагьосан кръг се повтаря от поколение на поколение.
Разумът най-сетни трябва да надделее над безумните наследени роднински въжделения. Както се казва в песента – Leave Those Kids Alone. Нека и децата да вземат участие в изграждането на своята Съдба.
Времената се променят, но ни изпреварват май…
Тези родители след време сами ще разберат, че децата си имат своя посока и представа за живота.
А какво по-важно от това децата ни да бъдат здрави, щастливи и просто – добри хора?
Навремето моите желания така и не съвпаднаха с тези на майка ми. И се радвам, че намерих сили да й се противопоставя и да последвам моите мечти и планове. Дано на много хора да им се случи така.
Сега обаче наблюдавам друго: опитвам се моето дете да не го насочвам или командвам какво да мисли и какво да иска. Искам сама да си взема дори най-елементарните решения. Лошото е, казвали са ми го почти направо, че за много хора това моето поведение е по-скоро безотговорно. 🙁
„изумително колко умело хората вървят по прокараната от родителите им пътека. и как добре репродуцират грешките на своите родители, без да се усетят. и вероятно създават свои добри копия.“
Това е едно от най-трудните неща в живота на човек, да промени пътеката на своите родители. Дори и да осъзнаят, че е грешна, пак е много трудно. Но въпреки това, сме за задължени да го направим за своите деца.
Лошото, е че това поведение на родителите се одобрява от обществото и ако не си като тях ти лепват етикетите – неамбиицозен и лош родител.
А не е правилно.
„Лошото, е че това поведение на родителите се одобрява от обществото и ако не си като тях ти лепват етикетите – неамбиицозен и лош родител.“
Стефане, точно това е моя случай (както писах по-горе).
аз съм родител на две малки деца и се опитвам да им дам свобода сами да веземат решения и сами да изберат интересите си.
и също виждам неодобрение от околните..
Всъщност, човек не го прави заради това да го одобряват околните или не, нали? А заради децата ни най-вече.
Колкото повече възпитаваме децата си да са самостоятелни и решителни, толкова по-спокойни можем да сме като родители, че ще се справят в живота. И ще бъдат себе си.
Това е отговорното родителско поведение, а не копирането на остарели модели или чужди модели.
Поли, аз не съм се притеснила от „хорското“ мнение. Щом смятам, че възпитавам правилно детето си, значи ще продължа. Просто споделих. 🙂