преди децата да те побъркат

IMG_4383обикновено пристъпвам с доста голяма доза скептицизъм към подобни книги, които уж не казват „прави така“, но точно това правят, според американския модел, императивно, но да признаем – и забавно, прибягвайки до пряк флирт с читателя

и все пак зачетох „преди децата ти да те побъркат“, защото приятели ми казаха, че има и смислени неща в книгата. а и защото имах време – на плажа и ми се стори подходящо четиво докато надзиравам малките, играещи във водата. предговорът ме грабна:

„през 90-те хората започнаха да правят по-различни деца, отколкото през всички поколения дотогава. до този момент децата си бяха деца. падаха, ставаха, цапаха се, играеха си – правеха всичко, което децата някога са правили. возеха се в коли без тройно сертифицирани детски седалки, ходеха сами на училище, играеха си на площадки, облицовани с бетонни плочки, живееха в домове без пластмасови капачки по контактите и поглъщаха огромни количества храни с оцветители.

изобщо е чудно как човечеството е оцеляло през тези безразсъдни десетилетия.

по това време започнахме да се променяме. животът стана по-сложен и по-натоварен. сдобихме се с мобилни телефони, компютри и дивидита. продавачите на сапун се опитват да изкарат сапуна по-сложен от ядрената физика.

на всичкото отгоре се оказа, че децата постепенно са станали по-сложни и по-деликатни … и всеки път, когато пуснем телевизора доктор Е от Т университет ни обяснява колко сме загубени и как децата ни са обречени, защото ние сме толкова загубени.

колкото по-щастливи сте вие, толкова по-щастливи са и те. простичко, но важно правило. най-важното от всички правила.“

писах и за и твоето компетентно дете

2 thoughts on “преди децата да те побъркат

  1. Понякога си мисля, че съвременната „официална“ (от западен тип) идеология прави децата все по-безпомощни, втълпявайки, че всичко е опасно за тях – храната, катерушките, интернет, за порното да не говорим… Но поради това все по-трудни стават преходите на детето към нещата от „истинския живот“ – към свободния избор, отговорността и неизбежно свързания с това риск, към „нещата на големите“… Като че детството става все по-стерилно.

  2. Може още да се каже „преди да побъркаме децата“ – зависи от гледната точка. Обикновено в края на деня човек клони към „преди децата да те побъркат“, а сутрин пак на свежа глава може да мисли нещо друго…

    Дали е въпрос на идеология, коя е тази официална и западна, която прави децата безпомощни?

    Според мен технологичното общество, прекалено индустриализираното общество крие тази опасност да се отдалечим един от друг, да се свием в черупките си, да се съхраняваме… Независимо дали е източно или западно обществото – този проблем със сигурност го има и в Япония 🙂

    Книгите понякога могат да бъдат стресиращи, особено ако се отнасят за възпитание на деца… Разбирам те, че с недоверие подхождаш… Хубаво е да вярваме на инстинктите си, те няма да ни объркат 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *