Феминисти от всички страни! Събина Панайотова: Не си мълчете

unnamed (3)Тадаааа поредицата ми постове за феминизма ви среща с едно познато лице – Събина! Мда, Събина Панайотова не е от кротките и затова много я харесвам, силно й вярвам и е много яко, че я има! Блогър, активист по различни теми, силен човек, днес с нея си говорим за фееееминизъм!

Феминистка ли си и какво се крие зад това?
Горда такава и си нося последствията. 🙂 Хората обичат да спорят за вълни на феминизъм и да намират най-лошото в това движение. За мен то опира до нещо много просто – равна права не само за жените, а за всички. Феминистките се борят и за права на малцинства, LGBT хора, деца и мъже. Да, има групи феминистки, които имат различни мнение по този въпрос, за мен борбата на феминизма е борба за равни права за всички.

Кое най-много те фрустрира в отношението на хората, когато се заговори за равни права?
Идеята, че ако някой иска равни права, то той иска привилегии. Която идва от това, че всички сме устроени така че да не усещаме правата и привилегиите, на които ние сами се радваме, когато вече ги имаме и ги ползваме всеки ден. Равните права са точно това – равни. Без оглед на пол, раса, култура, религия.

Според много хора правата на жените в България са си ОК. Какво пък толкова има да им оправяме? Постоянно виждам свободни, образовани, умни жени, които имат свободата да работят, да правят аборти, да носят къси поли и дълки коси, да спят с други жени, да казват, как те не са феминистки и как това е излишно. Имам новина за вас, момичета: правата на жените никъде по света не са ОК. Също така равните права са едно крехко папие маше на нашето общество и обикновено отнема много малко да бъдат смачкани и хвърлени в кофата като мокър вестник.

Като феминистка ме дразни, че жените са по-големи сексисти от мъжете, често са по-критични към жените и са по-склонни да ги спъват и да им пречат. А по отношение на самите феминистки (не толкова у нас, колкото в световен мащаб), че алиенират мъжете от този дебат. Не съм съгласна, че задължително мъж да говори за феминизъм е покровителтване. Важно е как говори. Човекът, който ме запали мен самата по gender studies и човешки права като цяло е професор Дайнов, например. Много обичам писмото на Обама защо е феминист или обяснението на Азис Анзари.

Според мен трябва да индетифицираме мъжете феминисти и да им даваме думата по-често, защото мъжете не слушат жени. Съжалявам, но това е тъжната истина. За мъжете, а и за много жени, мъжете са по-голям авторитет и ако мъже им говорят за общите ползи от феминизма и равните права, ще има много по-голям ефект, от колкото ако им казваме: тихо там, това е женска тема. Не е, това е тема за цялото общество. Освен това мъжете феминисти леко ги е срам да се идентифицират като такива, затова е добре да ги насърчаваме.

От кого зависи нещата да се променят?
Много е банално, но зависи от всички нас и понякога е в малките неща, като например да не се смеем на тъпите вицове за блондинки и негри. Защото има и много смешни вицове, но в България нещо не ги умеем.

Жените, които те вдъхновяват?
Жената, която е имала и има най-голямо влияние над мен е майка ми. До ден днешен е най-добрата ми приятелка и можем да говорим с часове всеки ден. Винаги ме е подкрепяла каквато и глупост да измисля. Обаче човек трябва да стане на една определена възраст, за да оцени родители си и понякога си мисля, че не винаги съм била благодарно дете, но сега се старая, а тя продължава да казва, че никога в нищо не съм я разочаровала. Абе супер е.

Иначе в последно време Лийна Дънам е жената, която с всяко нещо, което прави не спира да ме изненадва какъв абсолютен гений е. Мисля, че е най-силният глас на своето поколение не само по отношение на жените, но и като продуцент и творец като цяло. Лавърн Кокс е страхотна. Абсолютно перфектна, мога да е гледам в захлас и истински искам да съм като нея,но нямам този финес, признавам. Мишел Обама, няма нужда дори да казвам защо мисля. Тези дни съм си взела отпуск, за да се отдам на творчестото на Марина Абрамович и колкото повече виждам, толкова повече смятам, че е гений. Много харесвам Ангела Меркел, силно се надявам да има сили да победи злото в световната политика, защото леко е последната ни надежда. Иронията, Германия да е надеждата за свободен свят, но така е – животът се обръща.

Пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю?
Да не си мълчат. Аз имам славата на хейтър и дълбоко сърдит човек, защото се обаждам като видя каквото и да е изказване или проява, които ме дразнят, а честно казано живеем в свят, в който ужасно много неща не просто ме дразнят, а искрено ме потрисат. Вчера четох за убийството на Дандара дос Сантос и искрено исках да повърна, стана ми физически лошо. Още повече, че преди дни гледах филм на Стейси Дули (добавете я в горния списък) от BBC за сексът Турция, Бразилия и Русия, където този проблем беше засегнат. Гледайте го.

Не мисля че е ок да си мълчим, дори когато някой каже тъп сексистки виц. Просто не е ок, защото подминаването на всяко малко нещо, означава че сме ок със средата. А тя възпитава. Не си мълчете.

unnamed (2)

Феминисти от всички страни! Енея Вородецки и равните права

17198924_10154708204873451_1185846651_n

 

Енея Вородецки вероятно познавате като блогър и активист за човешки права. Енея е и от най-ревностните защитници на правата на жените. И защото съм подхваналла отново темата с това интервю стартирам серия интервюта за правата на жените, за жените днес, за равнопоставеността, за по-доброто общество, в което искаме да живеем.

Феминистка ли си и какво се крие зад това?
Да, феминист съм. За мен феминизъм означава икономическо, социално и политическо равноправие между половете.

Защо (през 2017) е нужно да се говори за темата равенство и права на жените?
През 2017та и през всяка друга година е необходимо да се говорят за социалните проблеми, които засягат както мъжете, така и жените, защото никога проблем не е изчезвал, когато е бил игнориран. Напротив, задълбочавал се е и накрая сте е стигало до ескалация, налагаща проблемът да се адреса, защото вече алтернатива няма. Проблемът с изчакването до ескалацията е, че рядко са положителни събития. Само за пример, домашното насилие е огромен проблем, който засяга както мъже, така и жени, засяга деца, които порастват в такава среда, които често на свой ред стават насилници. Един порочен кръг, който уж започва от „лични си работи, семейни, не е наша работа да се бъркаме“, който резултира в недобре функциониращо общество. Мъжете и жените не са самотни острови, които съществуват индивидуално, ние сме част от общество и си влияем, целта е баланс, а за да се постигне баланс, трябва да може да се говори за проблеми, но освен да се говори и да се решават.

Според много хора правата на жените в България са си ОК. Какво им отговаряш?
За много хора правата на жените са ок в България. Наистина, България е изключително забележителна в много отношения. За разлика от не-малка част от света, жените винаги са били част от обществения живот, по начин, който е бил невероятен дълго време. В сравнение с много други общности и култури, сме доста напред с материала. Само че, не са идеални. Все още имаме проблеми, които, когато свиваме рамене, че и сега нещата са ок, остават неадресирани и неразрешени. Много хора не се чувстват и не са лично засегнати от дадени проблеми, сътветно за тях няма проблем. Логиката е крива, това, че не си лично засегнат от даден проблем, да бъдеш безразличен към тези, които са засегнати, е изграждане на общество, което е неспособно да реагира и да разреши даден проблем, докато не се стигне до крайност. Което е недалновидна стратегия.

Кога ще си удовлетворена и ще знаеш, че мисията е изпълнена?
Мисията ще бъде изпълнена, когато станем открити за разговори за проблемите, откровено. В момента не го правим. В момента заговори ли се за социален проблем (домашно насилие, сексуално насилие, родителство, заплащания, майчински, бащински, работа, образование, реализация) става едно надвикване, част се чувстват лично критикувани, другата половина отказват да приема, че има даден социален проблем, който може да ги засегне тях или околните лично.

Жените, които те вдъхновяват?
Жените, които ме вдъхновяват са ужасно много. Като се започне от семейството ми (баба ми беше учител, научи ме да чета на около 4, 5, възпита в мен огромна любов към знанията, към точните науки, към художествената литература и към света като цяло), леля ми, която е полиглот, заради която осъзнах, че най-краткия начин да разбереш нечия култура, е да научиш езика й, за да разбереш емоциите, целите, страховете и мечтите, които движат хората там, майка ми, която е инжинер по образование, която ме научи, че освен да се развълнувам колко невероятен е света, е важно да се опитам да разбера как работи, да го човъркам, разглеждам и да съм готова да се уча, развивам и да награждам каквото знам. Без да си давам сметка, порастнах с научния процес, като част от семейната ми среда, заради което крайния ефект е, че никога не съм се вписвала в класическия двоизъм „мъжки интереси/женски интереси“… физиката ми е адски интересна (нямам търпение да разбера какво се случва с ЕмДрайв и дали наистина са счупили разбиранията ни по физика), но и литературата (лингвистика, култура…).
Извън семейството ми, жени в историята като Лизе Мейтнер, Джули Дабини, Грей Хопър, Мери Шели, Малала Юсуф, абсолютната им непоколебимост и пълната липса на каквото и да е желание да се съобразяват с чуждите представи те какви трябва да са и какво може да ги вълнува, е вдъхновяващо.

Пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю?
Надявам се да проявят интерес към жените, които изброих, ако не са ги чували. И да се замислят колко са важни ролевите модели, независимо дали мъже или жени, как реално нашата цел е не само да оцелеем, но и да достигнем звездите, а за да стане това, трябва да се обединим с обща цел, не да се изолираме и цепим, недоверчиви и предубедени към това, което не е точно като нас и което ни вади от зоната ни на комфорт.

Честита баба Марта на всички, много здраве и късмет ви пожелавам.

 

Кърменето е навсякъде!

EU France Italy

Кърменето е навсякъде!

Та кой се храни в тоалетната, че да трябва майките да кърмят там?!
Дори в Европарламента се кърми!

Майки,
няма по-свещено нещо от кърменето и по-важно нещо, което да направите за своите деца!

Кърмих трите си деца навсякъде. И вуниверситети, и в паркове, и по спирките на градския транспорт и в трамвая, и на плажа, и на плажа, и в офиса и в чужди офиси. И да, няма, няма, няма нищо нередно в това!

#кърмене #майчинство #свобода
o-WHEN-NURTURE-CALLS-2-900

За равенството между половете, силните стереотипи и има ли изход – разговор със Светла Енчева

two-women-of-tahiti-paul-gauguin

И пак по темата за жените и равенството – говорим си със Светла

Равни ли са жените и мъжете реално у нас, според теб?

Под „реално“ можем да разбираме много неща. Ако имаме предвид заплащането на труда – не, не са равни. В достъпа до висши ръководни позиции също не са равни. Преди няколко месеца направих анализ на присъствието на жени в парламента. От депутатите малко над 82% са мъже, а жените са почти 18%. Докато работих по темата, ми направи впечатление, че в българския език дори няма изрази за описване на силните жени в политиката, какъвто е например изразът „политически мъже“.

Друго, което ми прави впечатление, е, че в редица области у нас се смята за напълно в реда на нещата жената да се приема като сексуален обект. В заведенията като цяло преобладаващият тип сервитьор е добре изглеждащо момиче, по-точно – сексуално привлекателно. Като написах „сервитьор“, дори се замислих, че не помня да съм виждала обява „търсим сервитьори“, обикновено на обявите пише „търсим сервитьорки“. Има и големи вериги заведения, в които сервитьорките са в униформи с минижупи и трябва да имат съответните крака, на които минижупите да стоят добре. Това е една от основните причини, поради които престанах да ходя в Happy. Когато бях за няколко дена в южна Франция, контрастът ме порази – там преобладаващият типаж сервитьор е мъж на средна възраст.

Такива нагласи има не само в сектора на услугите – можете да ги видите там, където най-малко очаквате. Всички знаем за преподаватели в университета, при които студентките имат по-добри шансове за висока оценка, ако се явят на изпита с къса пола. Има обаче и по-драстични случаи – катедра в български университет например, която веднъж седмично се посещава от основателя си. В този ден всички преподавателки трябва да се с поли над коляното, защото на професора така му харесва. На единствената преподавателка, която съответния ден упорито идва с панталон, редовно ѝ се карат, че не се държи уважително към професора, не му е достатъчно благодарна и затова не ходи с къса пола.

Подобни случаи изобщо не са изключение, но дотолкова сме свикнали да ги възприемаме като нещо естествено, че не ги и забелязваме много-много. Мишел Фуко казва, че властта е най-ефективна, когато я смятаме за толкова естествена, че дори не я забелязваме. Голяма част от жените в България смятат, че трябва да са сексуално привлекателни според определени стандарти, за да „изглеждат добре“, и не им минава през ума, че това може да е форма на интернализирана власт. Ако видиш например повече скандинавски жени, разликата веднага изпъква. Много от тях по тукашните стандарти биха били окачествени като лесбийки – без грим, с ниски обувки, често с къса коса. Приятелка, която преподава в Германия, разказва, че е много лесно да се разпознаят българските студентки първокурснички там – гримирани и нагласени, с фалшиви „маркови“ чанти и на високи токчета. Но с времето се научавали да се гласят по-малко и да ходят на лекции с колело.

Давам си сметка, че говоря „от собствената си камбанария“. Самата аз не се гримирам, защото не виждам никакъв смисъл да хабя време, усилия и пари, за да не приличам на себе си. Не нося обувки с токчета, понеже не ми е удобно и не ща да се мъча. И нямам усещането, че женствеността ми, каквото и да означава това, страда от тази работа.

Мисля си и че социалният натиск върху жените е социален натиск и върху мъжете. Бих искала да живея в свят, в който хората изглеждат, както се чувстват, а не каквито са стереотипите за пола им. Мечтая да доживея време, в което няма да е скандално мъжете да се гримират и да ходят с поли и рокли…

Кое те гневи най-вече? Кои ситуации, случки?

Гневи ме това, за което писах по-горе – схващането на социалната принуда, която възпроизвежда сексистки стереотипи, като нещо не само естествено, но и необходимо. В същото време знам, че човешкият свят е така устроен, не само в България, и че това го удържа. Ако не приемаме принудата като естествена, социалният ред ще стане много крехко нещо. Тъй че не толкова принудата ме ядосва, колкото сексистките стереотипи.

А най ме гневи идентифицирането на женското с майчинското. Знам, че отново гледам „от собствената си камбанария“, защото самата аз нямам желание да бъда майка. Но не мога да приема, че отказът да се изпълни биологичната функция на възпроизводството е морално прегрешение. Като кажеш, че не желаеш да имаш деца, повечето хора реагират, сякаш човечеството ще се свърши заради хора като мен. А населението на планетата не е престанало да се увеличава. Дали „морализаторите“ са загрижени за цялото човечество, или за една определена част от него, към която принадлежат те?

Днес публикувах в Marginalia по темата http://www.marginalia.bg/analizi/tya-e-vinovna/ и позицията ми за пореден път стана предмет на хейт.

Съвсем не отричам родителството и все се чудя защо екзистенциалният ми избор се генерализира. То е все едно някой да упрекне теб, че имаш фирма за уеб дизайн, вместо да живееш на село и да се занимаваш с фермерство, защото, ако всички работят в града, какво ще ядат хората? Може би примерът не е съвсем удачен, защото ти все пак си отглеждаш храна в двора :-). Но тя, все пак, не е достатъчна, за да изхранваш с нея семейството си, камо ли други хора. Думата ми е, че има достатъчно хора, които искат да бъдат родители. Толкова ли е страшно да има и такива, които не желаят?

Какви са пътищата към промяна?

Смятам, че за равните си права човек трябва да се бори. Да дава публичност на проблемите, свързани с неравноправието, да не се уморява да убеждава. Да не се отказва, когато среща неразбиране и омраза. Колкото повече хората отстояват правата си, толкова по-голяма е вероятността достъпът им до тях да се разширява. Това важи и за жените, и за ЛГБТ „общността“, и за други дискриминирани групи. Не трябва да чакаме директиви на ЕС, които задължително да се прилагат у нас, за да ни се гарантират определени права. Има огромна разлика между правата, за които си се преборил, и тези, които са ти подарени. Една от основните предпоставки за евроскептичните настроения у нас е, че по линия на ЕС у нас се въвеждат правила, които не са били обект на вътрешни дискусии, не са изкристализирали като необходимост, нямало е хора, които са се борят в достатъчна степен за тях.

НПО секторът в помощ ли е и може ли повече? От кого зависи?

Хм, сериозно ме накара да се замисля по този въпрос. Не че имам поглед върху целия НПО сектор, но по мои впечатления неправителствените организации, за които мога да се сетя и които имат отношение към жените, разглеждат жените по-скоро като уязвима група. Примерно жени, пострадали от насилие, жени, жертви на трафик и тъй нататък. Популярната инициатива „Извърви километър в нейните обувки“ отново е насочена към насилието върху жени. Разбира се, много е важно да има такива организации, които създават видимост на проблемите с насилието и които помагат на пострадали жени, предоставят кризисни центрове, психологическа и юридическа подкрепа. Трудно ми е да се сетя за българска организация обаче, която се занимава с равните права на жените – и в труда, и в други области. Може би има такива, но видимостта на другите определено е по-голяма.

Смятам, че да се разглеждат жените предимно като уязвима група, освен че не помага много на равенството, не е справедливо и към мъжете. Идентифицирането на жертвите на насилие и жените пречи да забележим мъжете, жертви на насилие, включително и на сексуално насилие. Според българското законодателство дори не съществува изнасилване на мъже, изнасилени могат да бъдат само жените. Насилието върху мъже, разбира се, не е толкова разпространено като това върху жени, но това не означава, че то не съществува и че не трябва да се говори за него.

От кого зависи, питаш. Освен от самите неправителствени организации и от нас, като граждани, зависи и, не на последно място, от приоритетите на донорите, тъй като като цяло неправителствените организации оцеляват от проекти. Знам, че звучи цинично, но когато за проекти, свързани с равенството на половете, се дават повече пари, отколкото за такива, насочени към жените като уязвима група, НПО секторът целокупно ще се загрижи за равенството.

Още по темата за тази година: разговорът ми със Събина и с Марин.

За илюстрация – Гоген.

Не за прайда, а за правото да си свободен

Наистина не успявам да уловя нуждата от суматоха, вражда, нетолерантност, агресия, истерия около провеждането на прайда (днес в София и по принцип).

Две основни неща са нужни на човек, като въздуха и слънцето за всяко живо същество – нуждата да е свободен и нуждата да е щастлив.

От изконната необходимост човек да е свободен да е себе си и да прави своите избори, всеки ден, във всяко отношение и да намира своя, вероятно не винаги лесен път към щастието – никой няма право да скага окови от каквото и да е естество върху другия, другите.

Хората следва да са свободни в избора си кого да обичат, с кого да са щастливи, кой им дава нежност в този и без това толкова враждебен свят. В този смисъл и семейството (за което писах наскоро) може да е във всякакви комбинации, стига да е с грижа, любов и доверие.

И никакви аргументи не могат да ме убедят в обратното.

Иво Божков е моят Човек на годината

DSC_7529

защо Иво Божков е моят Човек на годината ли?

защото има смелостта, силата, постоянството винаги да е на „най-напечените“ места в България. защото благодарение на Иво хиляди хора следяха онлайн и бяха съпричастни със случващото се на площада във всеки критичен миг. защото благодарение на Иво манипулаторите не можеха да манипулират както им се ще. защото истината е тук и сега и Иво я направи достъпна до всички.

в допълнение Иво е блогър. Иво е млад. Иво не се предава. и е пример за всички останали. изключителен пример.

изкушавам се да си помисля какво би било ако в онази нощ на белия автобус имахме там не един, а например 100 или 1000 Иво Божковци.

научи повече и гласувай за Иво Божков на http://humanoftheyear.org/

#оставка #протестнамрежа

отворено писмо: български деца, които НЕ получават държавна субсидия за образованието си

„Съгласно Конституцията на Република България всеки български гражданин има право да получи образование. За всяко българско дете има определена от държавата сума, която субсидира неговото образование, и  това е негово право, гарантирано от върховния закон на страната. Обръщаме се към Вас като родители на деца в училищна възраст – деца, които нямат право да получат държавна субсидия за образованието си, тъй като родителите им са избрали за тях частната форма на обучение. Какви демократични основания може да има за едно такова дискриминационно решение? Нима ние, родителите им, работещи в Република България, не даваме своя принос за тази субсидия? Нима нашите деца не са български граждани? Нима частните училища не са утвърдени именно от МОН?

Всъщност не става дума за училищата, а за нашите деца. Нашите конституционни права ни гарантират, че можем в качеството си на родители да изберем формата на обучение на децата си, както и учебното заведение, на което да ги поверим. Държавната субсидия за образование се полага по закон на всяко българско дете. Не става дума за субсидиране на училища, а за субсидиране на образованието на всеки ученик. Защото ние не искаме да противопоставяме децата на такива от държавни училища и от частни училища, а всеки родител да има възможност да избира най-доброто за детето си. Ако е  необходима оценка за качеството, бихте могли да поискате единна справка за всеки град и да сравните резултатите, постигнати от децата, учещи в  държавните и в частните училища. Изключително лесно е да се измери успехът, тъй като учениците и на частните, и на държавните училища държат едни и същи изпити и след 4-и, и след 7-и, и след 12-и клас.“

целият текст на писмото е тук

изцяло заставам зад този текст! и вярвам скоро нещата ще се променят!

свободната класика – за всички

популярните книги за училище – за свободен достъп и в аудио формат – вече са достъпни на openculture.com. Оруел, Шекспир … всичко. разбира се, не говорим за българските класики.

вероятно за 2011-та е нереалистично, но за 2012-та си пожелавам родните министерства на Културата и на Образованието да инвестират в сайт-библиотека, в който да са достъпни в свободни формати родните класици, както и учебниците, всичките за всички класове. за ползване през web, през мобилно устройство – който както му е удобно.

защото класиката е за всички. а образованието и културата са веднага след слънцето и въздуха за всяко живо същество.

дали това може да стане?

писах още: е-книги vs хартиени

имат ли децата (ни) права

всички са чували за „конвенция за правата на детето“, но знаете ли какво съдържа тя? а дали децата ни знаят какви права имат? понякога се чудя дали и Държавата знае, че в т. 4 на въпросната конвенция пише, че „Държавите трябва да правят тези права достъпни за децата“

друга любима точка е 18: „двамата родители споделят отговорността за отглеждането на децата …“

мда, а 23 „Децата с физически и умствени увреждания трябва да получават специализирана грижа и подкрепа, за да могат да водят пълноценен и независим живот.“ тук вече навлизаме в едни дълбоки води.

е, ако вие не знаете кои са правата на децата, а имате деца. ако децата ви не знаят правата си – ето тук сме ги публикували прекрасно илюстрирани в книжка, предоставена любезно от Unicef. за децата има и конкурс за рисунка или есе по темата.


арестуваха моят личен онлайн маркетинг агент!

Screenshot-69

Screenshot-70

Screenshot-71
днес из нета чета „Русенец задържан при акция срещу интелектуалното пиратство“. ужас! арестуват моя личен онлайн маркетинг агент! същият, който дистрибутира от месеци БЕЗПЛАТНО (това с главните букви е цитат) книгата ни с Гори „Онлайн маркетингът, мисията още по-възможна“! човекът дори е махнал името и логото на Сиела и е сложил своят сайт за издател! е, това, че е сбъркал името ми е без значение, все пак ме има …

е, други книги струват по левче с SMS, добре е че нашата с Гори е била безплатна – вървяла е повече! 🙂

домейнът bookbg.net е купен не от друг, а от всеизвестният John Smith!

и все пак, нищо че индексът е свален, сайтът работи, елементарен гугъл сърч дава всичко нужно, ето и за по-любопитните към книгата ни с Гори, моля заповядайте тук