Елена Божинова: Относно глупостта на злото

p_45715

Благодаря на Елена за този текст!
Споделям с много вълнение, тъга и все пак надежда, че можем заедно да спрем завладяването ни от Нищото …

„От много дълго време насам българският политически живот (за съжаление) ми напомня за заглавието на една психоаналитична статия – „Относно глупостта на злото“ (Concerning the Stupidity of Evil, D. Meltzer, Sincerity, Karnac Books, 1994).

След писмото на В. Симеонов към българите в чужбина, реших, че е крайно време да помисля защо българският политически живот и глупостта често изглеждат много тясно свързани. Преди да решите, че глупостта не е достатъчно сериозен проблем, ви моля да помислите отново. Ако сте от моето поколение сигурно си спомняте един филм – „Приказка без край“, в него имаше едно „нищо“, което поглъщаше в черната си маса целият свят и бяха нужни целият героизъм на характерите от филма и цялата креативност на създателите му, за да може да му се противопоставят. Съществуването на света беше застрашено поради ширещата се глупост и безхаберие, защото, казва Мелцер:

„Доколкото индивидите са пожертвали способността си за страстен отговор на красотата на света, те падат жертва на завистта към другите, които изглежда притежават „ежедневна красота в живота си“, вътрешна красота. Но тук отново глупостта погрешно възприема външната форма за вътрешна красота и търси „тайни на успеха“, вместо „душата на мистерията“. – Доналд Мелцер, „Относно глупостта на злото“, Sincerity, Karnac Books, 1994

И така, за пореден път бяхме изправени пред бруталността на глупостта като клиничен феномен, като психична защита срещу способността за мислене, промяна, развитие, срещу глупостта, която в неизбежен екип със завистта, реагира първосигнално срещу всеки опит и всеки успех на надеждата, активността, включеността на хората, които влагат страст в живота си, които са малко по-различни, изглеждат по-успешни, имат самочувствието да се заявяват и да отстояват себе си и бъдещето си. Когато глупостта ги забележи, когато се почувства застрашена (защото идват избори, защото е била учудена от резултатите от предишните избори, защото не може да повярва и, още по-малко, може да понесе, че съществува и друг свят на красота, на възможности, на потентност, на успехи, на любов и принадлежност, която не е обвързана с преки ползи, с тънки сметки, а говори за идентичност, лоялност и надежда), тогава глупостта показва истинското си лице, изкривено от лъжи, манипулации и завист, не можещо да понесе „душата на мистерията“, а ровещо за познатите му перверзии – пари, жажда за внимание и саботаж.

Когато бях малка „Приказка без край“ беше един от любимите ми филми, той ми даваше надежда, че смисълът, страстта, надеждата могат да победят глупостта и Нищото. Сега ми коства огромно усилие да си припомням това, но пък дъщеря ми ми помага да си припомня „красотата на света“ и „душата на мистерията“.

И нещо лично, г-н Василев, ние не използваме децата си за политически цели, ние сме политични в името на децата си.

200_s

Припомнете си „Приказка без край“:
„– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.“

няма народ без свобода

Изявление на ректора на Киевския университет:

В този ден на безпрецедентно насилие от страна на вълци с пагони аз не мога да мълча. Ние призовахме студентите да спазват границите на толерантността и мирния протест, а тези, които жестоко разпръснаха абсолютно мирния площад преминаха границата и извърщиха предателство спрямо украинския народ. Осъждайки агресията срещу невинни студенти и граждани на Украйна, искам гласно да кажа:
НЕ СЕ СТРАХУВАМ!
Зная, че утре някой от нас могат да го уволнят от работа, да го компрометират, да го хвърлят в затвора или убият. Заявявам: аз не се страхувам! Не се страхувам от вас, Не можете да убиете или хвърлите в затвора всички ни. След мен, мои колеги и служители, след нас, наши студенти!
Няма Европа без Украйна!
Няма Украйна без народ!
Няма народ без свобода!

Витор Огневюк,
ректор на Киевския университет „Борис Гринченко”

#‎дансwithme #‎occupySU #‎occupyBGparliament #протестнамрежа

а след оставката какво? ето какво #оставка

IMG_8666

много хора са обезверени, обезсърчени. питат ме: а след оставката какво? пак същото?!

след оставката – избори.да, вероятно след това ще се наложат още едни и още едни избори.

не е добре да се страхуваме от избори. именно те са основен инструмент на демокрацията.

не е добре сега да сменяме изборния закон. ще отнеме време. няма да го направят както трябва. законите следва да се пипат с чисти ръце.

будното гражданско общество няма да позволи повече грешни решения. и ще реагира всеки път, веднага.
хора, ще се случи. защото ние сме добрите.

#оставка

IMG_8782

#дансwithme отприщи креативната енергия на нацията. ден 6

великолепно изживяване е да си сред тези умни, красиви хора. в допълнение – любопитно е да се наблюдава динамиката на протеста от ден в ден. отмина в един ден лекото нажежаване покрай атака. без организация, само с хаштагове хората разбраха и избраха мира. след това разбраха и неуместните „турски“ и „гейски“ забежки в скандирания и плакати. различните артистични съпътстващи дейности също са от чудни по-чудни от ден на ден – тъпани, народни свирци, кукери, артистични хора, различни хора, пъстри, цветни, нетрадиционни, изумителни. мисля, че днес бе кулминацията на позитивно, мирно, креативно, усмихнато протестиране

тези снимки са от 6-тия ден, в който над 10 000 души излизат по улиците на София, а голяма част от медиите, както и сезираните лица и организации (МС, Орешарски, Парламент) игнорират протеста

благодаря на българската полиция

IMG_3836

are you nuts?

IMG_3820

готвим избори

IMG_3811

времето ви изтече

IMG_3838

сега ще бягате вие!

IMG_3833

въпрос на чест

IMG_3837

мама каза …

IMG_3869

мирен протест

IMG_3877

и никой да не е посмял да нарече тези хора тълпа!

ден 1, ден 2, ден 3, ден 4, ден 5

хайде, изключи телевизора

No_TV

когато преди повече от 10 години съзнателно спряхме да гледаме у нас телевизия повечето хора ни смятаха за чалнати. днес не сме чак такова изключение (проучванията показват, че поне едно 20% от хората не гледат телевизия).

медиите се загубиха. между политиката, бизнеса и себе си. с изключително малки изключения (у нас, и по света) продължават да правят журналистика. наемат палячовци, за да забавляват народа. а успоредно и го плашат, унижават и мачкат.

мда, ясно е, че медиите (всички медии класически) са пред голяма промяна. възникнали като източник на новини, издържащ се от тираж днес се превръщат в динозаври, имащи нужда от много храна, от всякакъв порядък, ежедневно. от свежа кръв. наричат го „истории“ и не се свенят да стигнат мнооого надълбоко. медиите са основен инструмент за пропаганда, промиване на мозъците на хората и насочване на общественото внимание в друга посока.

изумително е колко хора знаят, че това е така и въпреки това консумират в големи дози. мда, води до пристрастяване. като цигарите, на чиито кутии пише, че от тях се умира, ама какво от това.

хайде, изключи телевизора.

снимката намерих онлайн.

важната статия на Дойче Веле – Българи, изключете телевизора!

точно преди година писах и защо не гледам телевизия

който ще си ходи – да си ходи

напоследък темата е актуална. предполагам най-вече защото идват избори и трябва да върви агитацията. пък народа я накаца като мухи или по-скоро като овце беее в каквато посока ги поведе овчаря. … статистики – всякакви. най-нещастната нация, най-мрънкащата, желаещите да емигрират клонят към 100% …. да, ама не!

зарадвах се да чуя Маги Малеева при откриването на Форум Бизнес в събота да казва „стига сме се оплаквали от това и онова, ами да се хващаме на работа и да оправяме нещата“

зарадвах се и когато попаднах на статуса на Лъчезар Илиев „А вие ще емигрирате ли, или ще се борим заедно тук?“

зарадвах се и на поста на Деси Тодорова „Шампиони сме по искане“

оригинална е заигравката с котката на Шрьодингер тук, но като цяло очаквам още утре Любослава Русева наистина да си е заминала. и тя и всички, които искат да емигрират. хайде, заминавайте. така по-лесно, струва ми се, всички ние, които искаме да останем, да запретнем ръкави и да се постараем да ги поведем нещата в по-добра посока, ще се справим по-лесно.

виж също Страх от България

паметниците са за живите

когато бях малка моята баба много се грижеше за мен и за това да ме научи на възможно повече неща, ходехме редовно из парковете, спирахме се пред паметници и тя ми разказваше за героите на България, после, вечер, на картата търсехме родните им места, учех ги, както и стихове за тях. за жалост днешните баби са обсебени от сериалите и рядко проявяват подобна инициатива за своите внуци, поне такива са общите ми наблюдения

за моя радост днес имах хубав повод да поговоря със сина си за Васил Левски, родолюбието, честта. Томи знаеше за него – явно в първи клас още се учи. разпита ме за инициативата ни за паметниците, колко вече са станали (за последните два дена научихме за 6 още паметника) и първоначално се учуди, защо само 14 има в чужбина, след което сам си отговори – „ами те там си имат свои герои и сигурно на тях им правят паметници“ …

p7180019

днес на паметника на Апостола в Борисовата градина, по повод 172 години от рождението му имаше група военни, духов оркестър, поканен от Столична община, пенсионерско дружество и няколко случайни минувачи, както и 5-6 тв камери
нашата група от Kafene.bg поднесохме цветя първи, последваха венци от институциите, никой от височайшите, чиито образи още висят по сайтове, билборди и непочистени плакати не забелязах, може би дори не помнят кой е казал „ако загубя, губя само себе си, ако спечеля …„, може би им е непонятно … или неловко.

p7180026

паметниците са “създадени не толкова за мъртвите, които са си въздигнали паметник неръкотворен с делата, колкото за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ право да живее” казва Вазов

ако в твоя град има паметник на Апостола, моля пиши на info@kafene.bg, за да го ключим в Картата на родолюбието