онзи ден Слав ни беше на гости и намислихме игра на паметници. споделям я тук, защото ни се получи забавна и можем да я повторим
Али, Лео и Слав намисляха паметници – героични и смешни. и заставаха за по няколко секунди неподвижни, едва сдържащи смеха си. аз ги снимах. после разгледахме всички снимки и единодушно избрахме най-добрия паметник. намисляхме му име, а след това го и нарисувахме.
наскоро на приятели им дошли гости от Швеция. домакините в стремежа си да им покажат нещо хубаво в София ги завели на обяд в … ИКЕА … оставям го без коментар.
но държа на това да имаме нашите си уникални неща, а не да ги рушим систематично. неща, които може да не са много красиви, да не се гордеем особено от тази част на националната история, но са си наши. като паметникът в градинката на НДК. дори си няма име, май … недоразумение на времето си.
един от надписите, които паметникът имаше навремето беше мисъл на Левски „Времето е в нас и ние сме във времето“. каква ирония, времето не иска паметника, който е във времето …
грозен, измислен, опасен – да, но и част от нашата история. не съм съгласна да се маха. това е история.
аха, идеи за това как да се трансформира грозотата, но да остане събират готините трансформатори тук
няколко важни неща се случиха напоследък. няколко много важни неща, които показват, че нещата тук, в България се променят. нещата тук вече са променени, на пук на скептицизма на някои. не успях да пиша овреме за всяко поотделно, затова в един пост, с линкове за подробности, ако случайно някой ги е пропуснал.
– четвъртият Sofia Pride се случи. мина, поне според мен прилично, значи постепенно хората започват да мислят различно и приемат различното. иска време. още малко време. иначе отпор винаги ще има. нормално.
– има и позитивни неща в чалга културата, тя самата мигрира и то много. политиците има какво да прихванат от нея, народа като цяло – също. спря да се пее за мерцедеси и беемвета, взеха да надделяват екзистенциалните мотиви – с тази теза, която силно поддържам и аз, Любо Ноков разбуни духа на мнозина.
– боядисаха и после почистиха най-високия паметник в София – този на Съветската армия (!). едни ги нарекоха вандали, други си наслагаха тениски „в крак с времето“ с изрисуваните фигури, пременени в нови герои (и аз съм си поръчала такава тениска). споделям изцяло гледната точка на Стойчо. акцията вече си има и сайт – vkraksvremeto.org. продължава. няма връщане, колкото и тайно почистващи да има.
– децата четат. колкото – толкова. каквото – такова. но четат. бяхме във Варна във връзка със Забавното лятно четене и пак видяхме много деца – любопитни и отворени и за книгите, наред с ритането на топка, игрите в парка и белите. вече близо 1000 деца от цялата страна започнаха да попълват свой електронен дневник – яко. а междувременно вчера завърши и Малкото голямо четене и без изненада най-любомата на всички българи се оказа Пипи!
сори, че смесих неща от различен калибър и посока, но все са важни и все показват, че не сме толкова зле, за колкото си мислим. България е в крак с времето.
–
виж още: Stunning Sofia.
моловете завиждат на музеите.
как виждаш света зависи само от теб.
когато бях малка моята баба много се грижеше за мен и за това да ме научи на възможно повече неща, ходехме редовно из парковете, спирахме се пред паметници и тя ми разказваше за героите на България, после, вечер, на картата търсехме родните им места, учех ги, както и стихове за тях. за жалост днешните баби са обсебени от сериалите и рядко проявяват подобна инициатива за своите внуци, поне такива са общите ми наблюдения
за моя радост днес имах хубав повод да поговоря със сина си за Васил Левски, родолюбието, честта. Томи знаеше за него – явно в първи клас още се учи. разпита ме за инициативата ни за паметниците, колко вече са станали (за последните два дена научихме за 6 още паметника) и първоначално се учуди, защо само 14 има в чужбина, след което сам си отговори – „ами те там си имат свои герои и сигурно на тях им правят паметници“ …
днес на паметника на Апостола в Борисовата градина, по повод 172 години от рождението му имаше група военни, духов оркестър, поканен от Столична община, пенсионерско дружество и няколко случайни минувачи, както и 5-6 тв камери
нашата група от Kafene.bg поднесохме цветя първи, последваха венци от институциите, никой от височайшите, чиито образи още висят по сайтове, билборди и непочистени плакати не забелязах, може би дори не помнят кой е казал „ако загубя, губя само себе си, ако спечеля …„, може би им е непонятно … или неловко.
паметниците са “създадени не толкова за мъртвите, които са си въздигнали паметник неръкотворен с делата, колкото за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ право да живее” казва Вазов
ако в твоя град има паметник на Апостола, моля пиши на info@kafene.bg, за да го ключим в Картата на родолюбието
Follow